08.11.2025 (събота) – 21:00ч. – Зала „Сингълс“ (НДК, вход А4 – дясно)

Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика („ембиънт“, „джаз“, („акустичен пост-рок“, „минимализъм“ са само думи в случая) се завръща у нас точно 10 години след първия си български концерт (състоял се през ноември 2015: и тогава – по покана на „Аларма Пънк Джаз“, а тази есен, на 08.11.2025, и като акцент в ноемврийския афиш на Зала „Сингълс“ на НДК). Ако сте почитатели нa иновативния и нетипичен подход към пианото с подчертан призрачно-меланхоличен оттенък във формации като E.S.T., Rymden, Eyot, Bohren & Der Club Of Gore, Grandbrothers, The Bad Plus, Nik Bärtsch’s Ronin, то определено на този концерт ще откриете своята нова любима група (ако досега не сте се сблъсквали с творчеството на австралийското трио).
Тhe Necks от Сидни, Австралия (Крис Ейбрахамс – пиано, Лойд Суонтън – контрабас и Тони Бък – барабани) са световно явление още от края на 80-те, а сред най-големите им почитатели в настоящото хилядолетие са Майкъл Джира, Тор Харис, Underworld, Брайън Ино… С всички тях триото като единен монолитен организъм е записвало и концертирало нееднократно през последните години. Известна е фразата на Карл Хайд от Underworld „I peformed with The Necks“ („Свирих на живо с The Necks“), a швейцарският дзен-джаз минималист Ник Берч припознава триото като близки до неговия собствен начин на музициране. The Necks са част от монументалния албум на Swans Leaving Meaning (2019).
Точно десетилетие след първото си гостуване в София, триото идва на 8 ноември с нов албум – Disquiet, който излезе преди месец и представлява над 3-часово музикално пътешествие през въображаеми мочурища, пустини и други безкрайни открити пространства и светове, оплетени от призрачни паяжини в тревожно-вълнуващия момент преди първите слънчеви лъчи да ни събудят.
Можете да го чуете ТУК: https://thenecksau.bandcamp.com/album/disquiet
Този албум е венецът на цяла една серия от албуми-шедьоври, създадени през последната декада – Unfold (2017), Three (2020), Drift (2020, заедно с Underworld), Travel (2023), в които сякаш формулата „1 албум = 1 дълъг трак“ се нарушава от серии от по 3 или 4 по-кратки произведения (за The Necks „кратко произведение“ обикновено означава 20-30 минутни, в смисъла на „по-кратко от час“). Disquiet също е антология от 4 творби, но тук се съчетават двата модела, тъй като две от пиесите – Rapid Eye Movement и Ghost Net – са съответно с 57 и 74-минутна дължина.
Естетиката на тези пиеси е крачка напред в посоката, в която триото се движи още от албумите Open (2013) и Vertigo (2015), залагайки в още по-голяма степен и на суровостта, и на наситеността на звученето, като, разбира се, е запазена и призрачната атмосфера от някои от класическите им албуми от миналия век като Sex (1989) и Hanging Gardens (1999). Музика, в която човек да се гмурне и да остане да пребивава за по-дълго време в нея (и то не след като е приключила, а едновременно със звученето ѝ).
Концертът ще се състои в две части от по 45-50 минути с 10-минутен антракт.
БИЛЕТИ: в EpayGo https://epaygo.bg/1461949545 и на касите на EasyPay. Първите билети от 35 лв свършиха. Вторите 40 са по 40 и вървят към привършване. Третите 45 ще по 45 лв. И накрая (до запълването на капацитета на залата – 180 седящи места) – ще са по 50 лв.
СЪБИТИЕТО ВЪВ ФЕЙСБУК: https://www.facebook.com/events/1257200925803768

The Necks за The Necks:
– „При нас като трио нещата винаги идват много повече подсъзнателно… и ние рядко имаме властта или желанието да ги спрем“ – Крис Ейбрахамс, пианист на The Necks

– „Джазът днес е прекалено контролиран, спонтанността е прекалено контролирана и това, поне според мен, доста отдалечава тази музика от корените ѝ, които са ирационални“ – Лойд Суонтън, контрабасист на The Necks

– „Ние винаги сме се интересували от всякакви други традиции и жанрове – от соул и африкански фолклор до съвременна авангардна музика. И насоката, в която винаги сме искали да се развиваме като трио, всякога е включвала в изключителна степен много и различни неща. Може би затова подходът ни, методът ни на работа е един вид реакция срещу това, което публиката би очаквала от едно пиано джаз трио. Този наш метод винаги е бил свързан с въвличането на множество неща извън джаза“ – Тони Бък, барабанист на The Necks