SOFIA METAL FEST – репортаж

Лятото е фестивален сезон, водещ до концерти на открито, под жаркото слънце на безпощадните откъм горещина месеци. Традиции. Хубаво е, че ги има. В една от тези традиции се постепенно се превръща столичният “Sofia Metal Fest”, организиран от BGTSC. И тази година пакетът от артисти е достатъчно привлекателен, за да ни накара да изберем да избягаме от прохладата на климатиците. Pestilence, Testament и Behemoth са обещание за сигурно аудио и визуално удоволствие, а присъединяването на родните терористи Maltworm и грузинския DJ Eric Hutchense оформят състава на тазгодишното издание на фестивала.

Палещите лъчи на късното юлско слънце напичат неумолимо и скорострелно се озоваваме на мястото на събитието “Arena Sofia”, в търсене на симпатично сенчесто ъгълче, от което да наблюдаваме случващото се на сцената. В 17:30 започва сетът на Eric Hutchense, фокусиращ се върху различни експерименти с легендарни парчета от историята на метъла. Концепцията за подобни модификации и вариации на емблематични песни определено носи известен тип удоволствие. Най-вече на най-нетърпеливите да се вредят на челните места пред сцената. Грузинският маестро на електрониките се заиграва с химни от различни подстилове в метъла и предизвиква радостни подвиквания у по-млади фенове и ветерани метълисти. Но нашата музика си е за истински инструменти, както се казва. Ентусиазмът е различен.

Това веднага си проличава още с първите мигове от появата на „стокхолмците от Захарна фабрика“ Maltworm. Който ги е гледал, определено знае, че участията на петорката са съпроводени с доста духовити фрази, като този следобед не е по-различен. Който не ги е гледал – „колкото и добре да живее, се сблъсква със Сектата на червея“. Момчетата са във форма. Не е изненадващо – свирят често и са рутинирани. Имат малко време – едва за шест парчета, но пък си ги изсвирват с типичните за тях шеги и закачки. За съжаление фините настройки по звука все още липсват и в много моменти елементи от музиката се загубват. Maltworm представят три парчета от дебюта си “Global Worming”, както и три чисто нови композиции, които скоро трябва да чуем и в студиен вариант. Стабилно представяне, добре свършена работа, но часът наближава 19:00, което означава, че идва време за тежката артилерия.

Сетлист на Maltworm:

The Ballad Of Caleb
Всичко на масата
The Destruction Оf Мankind
The Kvlt Ov The Maltworm
To Serve In Silence
Global Worming

Pestilence са група, която аз лично познавам твърде малко. И поради тази причина очаквам появата им с повишено внимание. Четворката предвождана от Patrick Mameli се радва на сериозна почит у нас, бидейки сред ветераните на европейския дет метъл. Нидерландците не губят особено много време и започват сета си с песен от по-късното си творчество – „Morbvs Propagtionem“ от „Exitvm“. Началото е добро, но Pestilence са достатъчно опитни и обиграни, за да знаят, че на нова територия олдскул феновете търсят класики. И следва канонада от парчета от ранните си творби – “Dehydrated”, “Land Of Tears”, “Secrecies Of Horror”, “Twisted Truth” са само част от арсенала тази вечер. Публиката определено се активизира, предвид, че получава много от очакваното. Pestilence се забавляват на сцената и не разчитат особено много на думи, а просто стоварват своя техничен дет метъл с присъщ перфекционизъм и майсторство. За съжаление звукът все още не е съвсем изчистен и това като че ли отнема от мащаба на изпълнението. Мисля си, че искам да видя групата на самостоятелен концерт в клуб, с надежда за по-изчистен звук. Бандата определено го заслужава и при един такъв вариант шоуто им би било още по-впечатляващо. И все пак, силен дебют пред родна публика. С емблематичната “Out Of The Body”, сетлистът на Pestilence приключва.

Сетлист на Pestilence:

Morbvs Propagationem
Dehydrated
Resurrection Macabre
Devouring Frenzy
Secrecies Of Horror
Prophetic Revelations
Deificvs
Twisted Truth
Land Of Tears
Out Of The Body

Пред сцената се спуска бял воал, декориран с черен пентаграм, а приготовленията на арената за Testament вече вървят. Слънцето се скрива зад хоризонта, но температурата и градусите не спадат ни най-малко. Малко след 20:15 Chuck Billy и компания вече са пред публиката и Testament изнасят едно от онези изпълнения, които се запаметяват в съзнанието ти за цял живот. Настоящата обиколка на американците из Европа представя специален сетлист, включващ парчета от първите два албума на групата – легендарните “The Legacy” и “The New Order”. Чудовищно. Още с началото на “Eerie Inhabitants” знам, че вратът след тази вечер ще боли поне една седмица.

Лично аз никога не съм бил особен фен на траша, даже никак, но тези пичове са особена порода. Няма помпозност и демонстративност. Просто музика, в чистата ѝ форма – искрена и поднесена с истински кеф! Eric Peterson и Alex Skolnick творят чудеса. Китарите в ръцете им изглеждат като детска играчка, а дуелирането с рифове и сола – най-лесната игра на света. Chuck Billy е все така харизматичен и пламенен фронтмен, който знае как да запали искрата на феновете пред сцената. Steve DiGeorgio кипи от енергия, а елегантността с която гради ритъм секцията е феноменална. И за да е пълно удоволствието някой е завъртял копчетата на апаратурата както трябва и бандата звучи наистина впечатляващо.

Изпълнението на калифорнийци включва химни като “Trial By Fire”, “Disciples Of The Watch”, “A Day Of Reckoning”, “First Strike Is Deadly”, “Do Or Die”. Класическа селекция от емблематични парчета, възпитали поколения метълисти. Час и петнайсетина минути отлитат наистина като миг, а Chuck Billy и компания са запазили най-стабилните вратотрошачки точно за накрая. “Over The Wall” и “Into The Pit” са като гръмотевичен удар. След него наистина няма нужда от повече. Аплодисментите не стихват напълно заслужено. Testament са зверове. От най-расовите!

Сетлист на Testament:

Eerie Inhabitants
The New Order
Trial By Fire
Raging Waters
The Haunting
The Preacher
Do Or Die
First Strike Is Deadly
A Day Of Reckoning
Disciples Of The Watch
Over The Wall
Into The Pit

Настъпва времето на принцовете на мрака Behemoth. Очаквам участието им с огромно нетърпение, защото последната ми среща с поляците беше преди точно 10 години. Настанявам се възможно най-близо до сцената, а там белият воал отново е скрил зад себе си цялата сцена. Зазвучава интрото “Post-God Nirvana”, откриващо последния албум “Opvs Contra Natvram”, а зад белия плащ, силуетът на Nergal танцува в транс. С водещият риф на “Once Upon A Pale Horse” завесата пада и шоуто започва.

Сантиментът и безкрайното ми уважение към Behemoth никога не е бил тайна. Тежък труд, саможертви и лишения превръщат някогашните мечтатели от мразовития и мъглив Гданск в едни от законодателите на екстремната сцена в Европа. Представлението на четворката тази вечер е поредното доказателство защо Behemoth са толкова уважавани. Професионализъм, отдаденост и внушителност. Суровата и неподправена енергия на музикантите, създали песни като “Conquer All” и “Christians To The Lions”, е еволюирала в артистична епичност и зрялост на творци, написали “Blow Your Trumpets Gabriel”, “Ov Fire And The Void”, “O Father, O Satan, O Sun”.

Тази вечер Nergal и компания са в най-добрата възможна форма и не ни спестяват нищо. Напротив, даже са подготвили и изненади. Сред тях са апокрифната “Cursed Angel Of Doom”, за която с известна доза сантименталност и носталгия Nergal споделя, че е писана през далечната 1991 година. В настоящият си вид, това парче е лудост. Другата (за мен) изненада е изпълнението на “No Sympathy For Fools”.

Дали определени задължителни композиции са извадени от сетлиста заради липсата на Inferno зад барабаните, ще остане загадка. Замества го американецът Jon Rice. Вече му се е случвало няколко пъти в последните седем години, така че определено не личи барабанистът да се чувства не на място. Около него, триото Nergal, Seth и Orion буквално вилнее на сцената. Басистът е буквално като развързан звяр, а когато идва ред на неговия глас и вокалите на Seth да добавят още тежест в парчетата, музикантите се справят повече от отлично.

Следва ново намигване към поотдалечаващото се минало с “Chant For Eschaton 2000”. Емоцията взима връх и последните сили за куфеене си отиват с края на това парче. Абсолютно задължителният завършек е “O Father, O Satan, O Sun”. Триумф! Класа! Величие!!!

Сетлист на Behemoth:

Post‐God Nirvana
Once Upon A Pale Horse
Ora Pro Nobis Lucifer
Conquer All
Ov Fire And The Void
Cursed Angel Of Doom
Christians To The Lions
Demigod
The Deathless Sun
Blow Your Trumpets Gabriel
Bartzabel
No Sympathy For Fools
Chant For Eschaton 2000

Бис:

O Father, O Satan, O Sun!

ГАЛЕРИИ

BEHEMOTH	TESTAMENT
PECTILENCE	MALTWORM