Интервю с Christos Dragamestianos (ON THORNS I LAY)

ON THORNS I LAY се събират още през 1992 година, но под друго име. Сменят още едно и през 1995 стават ON THORNS I LAY. От тогава до днес имат десет албума, като новият носи името на гръцката банда. Точно това издание ще бъде представено и в София на 18 ноември, когато ON THORNS I LAY ще бъдат съпорт на соловия концерт на лидера на ROTTING CHRIST Sakis Tolis. Поканата е на „BGTSC”. Китаристът на ON THORNS I LAY Christos Dragamestianos даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Christos Dragamestianos (ON THORNS I LAY) е излъчено в „От другата страна” на 13.11.2023 година.

От другата страна – Привет, Christos, защо издавате едноименен албум близо 30 години след началото на групата?

Christos Dragamestianos – Този албум е най-добрия в 30-годишната ни кариера. Това ми е мнението за него. Наистина ми отне време, за да му измисля заглавие. Първоначално се бях спрял на „Thorns of Fire”. Струваше ми подходящо заглавие. После обаче се избрах „On Thorns I Lay”, защото е още по-силно. Като изявление е. С него завяваме, че това са нашите възможности, нашата сила, това е албумът, на който сме способни. Така че нека заглавието на новия ни албум се приема като един вид позиция на групата.

От другата страна – А какво точно заявявате с това име?

Christos Dragamestianos – Че това е най-добрият период на групата. Че се намираме в най-добрия момент в кариерата ни. И че хората трябва да очакват от нас наистина много добри неща в музикално отношение.

От другата страна – Защо чак сега достигате до тази точка?

Christos Dragamestianos – Когато започнахме с групата, бяхме на по 15 години. През 1991 година дет/дуум сцената тепърва прохождаше. Тогава PARADISE LOST издадоха първия си албум „Lost Paradise“. Можеш да видиш разликата след неговото излизане и да направиш сравнение с днес. Можеш да чуеш как звучи от дистанцията на времето. За някои фенове албумите, появили се тогава, са култови и според тях онези дни са били по-добри от днешните. Но като част от сцената, заявявам, че днес времената в музикално отношение са по-добри от миналото, както и по отношение на изразяването на емоциите. Разбирам хората, които претендират, че онези дни са били по-добри. В музикален аспект обаче смятам, че днес времената са по-добри. Израстваме, вече не сме тийнейджъри и днес знаем много по-добре как се правят нещата.

От другата страна – Започвате преди появата на Интернет, сега работите в дигитална среда. По някакъв начин това отразили ли се на работата Ви?

Christos Dragamestianos – Основното, което направиха технологиите, е да ускорят много обмена на информация. Това е критичната точка за всичко. Можеш да чуеш, каквото си искаш, можеш бързо да научиш как една работа трябва да бъде свършена. Спомням си как в миналото по клиповете на MY DYING BRIDE се опитвах да разбера какви усилватели използват, защото не можех да постигна желания от мен китарен звук. Нямаше как по друг начин да намеря информация за апаратурата, която използват, за да се опитам и аз да си я набавя. И тук става въпрос за основни неща. В Гърция например тогава нямаше как да се научиш да свириш на електрическа китара. Имаше възможност да се посещават уроци само за класическа. Помисли по този въпрос. Тук на Балканите бяхме лишени от шанса да видим как се справят бандите от северната част на Европа. Да разберем как го правят. Днес се гордеем с факта, че можем да поставим нашите албуми до всички, до които си поискаме. Не ме разбирай погрешно. Не се сравняваме с тях. Но звукът на последните ни албуми по нищо не се различава от изданията на MY DYING BRIDE и PARADISE LOST. В началото нямаше как да се съпоставим с тях в тази сфера, защото не можехме да направим повече от това, което постигнахме тогава. Звукът на първите ни албуми не струва. Днес, ако си талантлив и работиш здраво, можеш да постигнеш много добро ниво, съпоставимо с големите. Което е много важно. Другото е, че днес има страшно много банди. Някои хора не са доволни от това, защото трябва да се полагат много усилия, за да изплуваш на повърхността. Аз обаче предпочитам днешния ден. Без грам съмнение, защото съм преживял миналото. Запознат съм с размяната на касети, с фензиновете, с всичко. Предпочитам днешния ден.

От другата страна – Преди да се чуем с теб, имах интервю с George Kollias от NILE…

Christos Dragamestianos – Той е много известен барабанист. Заедно с бившият барабанист на SEPTICFLESH Fotis Benardo са двама от най-добрите и добре познати барабанисти в света.

От другата страна – George Kollias ми каза, че новите технологии правят съвременните музиканти малко по-нехайни по отношение на развитието на свиренето им и повишаването на уменията им.

Christos Dragamestianos – Нека го обясня по следния начин. Има банди, които на живо не могат да докарат онова, което чуваш в албумите им. Това е самата истина. Моята група е първа сред тях, обаче, ние създаваме музика, която можем да изсвирим. Нещо много важно. Вземи банди като LORNA SHORE. В студиен диск са много добре. Обаче на живо, както и много други като тях, звучат отвратително. От друга страна можеш да попиташ следващия път George Kollias, звукът на кои албуми предпочита. Тези от преди 50 години или днешните. Уверен съм, че ще ти отговори, че предпочита звука на албумите днес, че предпочита днешната продукция. Виждаш, че отговорите могат да бъдат различни. Виж, добрите банди днес могат да правят по-добра продукция. Лошите групи, които не могат да свирят, най-вероятно могат да постигнат добър звук в албумите си, но на живо си проличава, че не могат да свирят. Това се вижда. Смятам, че правосъдие ще бъде раздадено всекиму.

От другата страна – Предизвикателството и мотивацията да създаваш музика днес?

Christos Dragamestianos – Предполагам, че имаш предвид паузата, която направихме. Създаваме музика, но не живеем от групата. Това е един от най-важните моменти в кариерата ни. Когато бях на 20 години, подписах договор с „Holy Records“. По време на ерата на „Crystal Tears“ се справяхме много добре. Това го помня. Спечелихме добри пари. Самият аз съм доктор. Тогава си мислех, че е по-добре да спра с медицината. Бях в четвърти или пети курс. Най-доброто, което направих е, че не изпълних намеренията си и не се отказах от ученето. Знаеш ли защо? Защото нямаше да се чувствам щастлив, ако се бях форсирал да създавам музика, с която да си плащам сметките. Смятам, че тогава взех правилното решение. И се гордея с него, защото днес създавам и изпълнявам музиката, която обичам. С групата съм от 15-годишнината ми. Днес съм на 46. Което означава, че се занимавам с музика вече 30 години. Не ме притискат месечните сметки и наеми, за да създавам музика. Така нещата са по-истински, по-чисти. От друга страна не съм като професионалистите, но предпочитам да създавам професионална музика без да очаквам, че ще се издържам от нея.

От другата страна – Каква щеше да е разликата, ако ON THORNS I LAY беше професионална група?

Christos Dragamestianos – Днес няма как да станем професионална група, защото няма продажби. Може би трябва да се изнесем от Гърция към някоя от страните в централна или северна Европа, като най-добре ще е направо в САЩ. Познаваш положението на Балканите с метъла – в България, в Румъния, в Гърция. В България например има ли групи, които живеят от музиката си? Сигурно има няколко. И на какъв език пеят? На български. Виждаш ли, това е участта ни на Балканите. Банда, която пее на английски, трябва да потърси късмета си зад граница. Това е положението, приятелю. Тъжно е и съжалявам, че съм толкова негативно настроен за нашите страни. Но ситуацията е такава. Нямам как да живееш от метъл днес, нито в Гърция, нито в България, нито в Румъния. Може би след 20 години положението ще е различно. Едва ли обаче. Негативен съм в това отношение.

От другата страна – Каква е причината да няма голямо метъл име от Балканите? Да, имате ROTTING CHRIST, SEPTICFLESH, FIREWIND, SUICIDAL ANGELS се опитват, но генерално…

Christos Dragamestianos – Не знам, не знам. До 2000 година смятах, че ако някой фен от северна Европа или от САЩ реши да слуша група от Гърция, той подхожда с негативизъм към музиката й. Защо? Питай тях. Според мен, те имат изградена представа в главите си. Защото в тези страни рокът е част от културата им. В нашата няма такова нещо. Съединените щати са на 200 години. Ние, както и България, имаме древна история. Античност. Хиляди години история. Нашата традиционна музика е свързана повече с живота, повече с ежедневието на обикновени хора. Това е причината. Културата играе основна роля за положението. Тук, в Гърция, публиката е родена и отгледана, слушайки традиционна гръцка музика. В страните на запад имат рок, който съществува от 1950 – 1960 година. Той е част от културната им история. А в Гърция по това време имаше диктатура. Никаква демокрация. Има много причини да нямаме голямо метъл име от Балканите.

От другата страна – А важно ли е за една банда да съхранява културните корени на страната си в музиката си?

Christos Dragamestianos – В ON THORNS I LAY днес използваме традиционни инструменти. В последния ни албум сме използвали точно такива инструменти, което се приема позитивно. Въпросът е, че с групи като ORPHANED LAND и тунизийците MYRATH, не трябва да забравяме, че свирим метъл. Така че основата трябва да е метъл. Тук и там можем да включваме традиционни елементи и инструменти от съответната страна или регион и експериментът наистина е много добър, но те трябва да бъдат комбинирани много добре. И в същото време трябва много добре да познавате границите на този експеримент. Защото в края на краищата ние свирим метъл. Метълът е дисторзирани китари, бас, барабани и вокали. Тази основа е много важна. В момента създавам следващия албум на ON THORNS I LAY и ще използваме традиционните инструменти, с които вече сме записвали, защото успяваме да ги внедрим в музиката ни много добре, поне реакциите, които получаваме са позитивни. Но в съответни граници. Защото нашата музика е метълът. Метълът е в основата. Обичам този етикет и той стои върху нашата музика. Защото, както отбелязах, в края на краищата ние сме метъл.

От другата страна – Какъв е начинът една банда да се съхрани днес?

Christos Dragamestianos – Има четири пункта. Намерете си добър лейбъл, изградете си добър персонален звук, тук автоматично влиза добре продуцирания звук, изработете си музикален стил, който да е характерен само за вас и да Ви отличава от останалите банди. Има много добри групи, но те звучат като другите. Т.е. трябва да имате индивидуалност в звука. Необходимо е още да си създадете добри клипове. Групата трябва да има едновременно добра визия и добър звук. Днес никой не слуша песни единствено в Spotify. Всеки иска и да гледа. Т.е. да гледа и да слуша. Таке че снимайте видео клипове, направете добра продукция, подпишете с добър лейбъл и свирете на живо. Това е рецептата.

От другата страна – Музиката обаче се обезценява по този начин.

Christos Dragamestianos – Така е, но знаеш ли защо? Защото всеки ден излизат хиляди албуми. Днес всичко е толкова забързано. Всичко. И не смятам, че можеш да се противопоставиш на тази тенденция. Просто трябва да я приемеш и да се бориш чрез нея. Ако й се опълчиш, смятам, че по-скоро ще си нанесеш вреда. По-добрият вариант е да изградиш революцията си чрез нея. Може и да греша, но мнението ми е такова.

От другата страна – Най-големият компромис, който сте направили през тези почти 30 години?

Christos Dragamestianos – Не мисля, че се е налагало да правим някакви компромиси. През 2003 издадохме албума „Egocentric“, след което влязохме в студио. Тогава трябваше да направя компромис с музикалния стил на групата. И какво всъщност стана? Напуснах бандата. Спрях да свиря с нея. Не ми харесваше онова, което правехме тогава. Спрях с музиката, защото не ми се налагаше да си плащам сметките с приходите от бандата. Предпочитам да правя много професионална музика без да очаквам, че ще живея от нея. Така е истинско и честно. Не искам да класифицирам. Но е истинско. Просто съм убеден в това. Музиката ни идва от сърцата. Това е напълно ясно. Само от сърцата ни.

От другата страна – Какво ще изпълните на концерта в София като съпорт на Sakis Tolis?

Christos Dragamestianos – За нас е голяма чест, че ще свирим в България. Sakis Tolis ни е много добър приятел. Всички много му се възхищаваме. Той е президентът на сцената в Гърция. Много го уважаваме. Започнал е на 18, свири и живее от музиката си от времена, в които на гърците всеки е гледал доста различно. Едно голямо браво за упоритостта му. Той е големият отговорен за статута на гръцката сцена. Той е лидерът. Наистина е голяма чест за нас да сме на една сцена с него. Наистина сме щастливи, че ще свирим в България за първи път. Надяваме се, че в бъдеще ще имаме още повече концерти. Сетът ни ще включва три-четири композиции от последния ни албум и няколко от предишния „Threnos”.

От другата страна – Когато избирахте име за групата, имаше ли и други предложения?

Christos Dragamestianos – Да, имаше някои глупави имена. Започнахме като PARALYSIS и след това PHLEBOTOMY. Много тъпи имена. Името ON THORNS I LAY ми го подхвърли Efthimis Karadimas от NIGHTFALL през 1993 година. Той е кръстникът на ON THORNS I LAY.