METALLICA – „Hardwired..To Self-Destruct“ (2016)

 Въодушевлението на масата фенове, безнадеждно заседнали в осемдесетте, искащи любимата им група да бълва всевъзможни вариации на първите четири албума, спада с всяко следващо издание на METALLICA. Експериментите на американците и желанието им да се опитат да лавират стилово бяха посрещнати с вълна от противоречие и докато на постигналия комерсиален успех „Черен Албум“ се гледаше в най-лошия случай скептично, то следващите „Load“ и „Reload“ бяха заклеймени като истинска ерес от „тру“ слушателите. Легендите говорят, че някъде съществува шепа индивиди, твърдящи с налудничава искрица в очите, че „St. Anger“ бил най-добрият и авангарден албум на Ларс и компания – същите най-вероятно заместват соло барабана си с боклукчийска кофа, събирайки погледи на съжаление и недоумение от околните. Едва благодарение на предпоследния „Death Magnetic“ започна да се говори отново за по-истинско завръщане към корените и край на псевдомелодичните отклонения.

 Истината е, че след толкова много време, албуми, концерти, награди и турнета… на четиримата музиканти едва ли им пука кой какво ще каже относно музикалните им влияния – с най-солидното ядро фенове в света, METALLICA могат да си позволят да правят почти каквото си искат (цитирам един познат-музикант: „METALLICA и полка албум да издадат, пак ще продадат милион и нещо копия“). И ето че през 2016 се роди „Hardwired…To Self-Destruct“ – пиеса в две части.

 Макар и композиционно да не изпъкваше с нищо, едноименната първа песен „Hardwired“ излезе още в края на лятото и определено разпали тлеещото въгленче надежда в повечето слушатели, които редовно отправят молитви към небесата с надеждата да доживеят модерната реинкарнация на „Ride The Lightning„. За момент сякаш можем да чуем отново старата METALLICA, кипяща от младежка ярост и енергия под съпровода на галопиращите барабани.

 В следващите песни гореспоменатата агресия се притъпява, но никога не изчезва напълно. Новият албум е със забележимо мрачна нотка и макар и видимо улегнал и по-бавен, е наситен с груув елементи и моменти, които са директна препратка към „…And Justice For All“ периода – една наистина приятна изненада, която си личи най-вече в песни като „Atlas, Rise“,„Dream No More“, „Here Comes Revenge“  и „Murder One“. Краят на албума е поставен със „Spit Out The Bone“  – може би една от най-хващащите, вълнуващи и интересни песни на METALLICA през 21 век.

Няма да излъжа, ако кажа, че подходих към „Hardwired…To Self-Destruct“ с доста резерви и подозрения, че това ще е  пенсионерска и безинтересно-безразборна джем сесия, записана в студио … Оказа се, обаче, че песимизмът не винаги се оправдава – албумът не е нещо нечувано и прекомерно оригинално, не е изпълнен с балади и твърде еретично-мелодични елементи, но в него има, така да се каже, за всекиго по нещо. И въпреки че да, имаше някои песни-пълнеж, цялостната стойност на албума е неоспорима и ме оставя с приятни впечатления. Новото отроче на групата доказва, че макар и поуспокоена, стихията на METALLICA все още бушува… и е способна да размазва.

Оценка: 7/10

Личен фаворит: „Dream No More„