Здравейте и добре дошли в следващото издание на рубриката ни New Wave Of Bulgarian Metal. Този път ще Ви запознаем със столичната банда DISHONORED. По-долу може да прочетете кратка история на групата, интервю с вокалиста им, както и да изгледате официалния им видеоклип към песента “Vices“.

 Dishonored е група, която е сформирана в края на 2015 година. Бандата е основана от двамата китаристи и басиста и започва първите си репетиции в началото на месец октомври. След промени в състава от страна на вокалист и барабанист, младежите официално започват да творят в края на месец ноември. На 14 януари издават първата си авторска песен – “The Letter‘‘, записана в Pernikoff – Home Studio. Първият им концерт е на 23 януари, дебютирайки на една сцена с Grimaze в “The Stage“.  След това групата отново се връща в студиото, където записва още 3 песни. В следващите месеци до юли участва по много концерти и фестивали из различни български градове, а на 10 юли пуска песента “Vices“ придружена от видеоклип. Мини-албумът на бандата ще бъде пуснат този октомври.

Кои са DISHONORED:
Мартин Боев – Вокали
Теодор Димов – Соло китара
Николай Крумов – Ритъм китара
Денис Костов – Бас
Калоян Георгиев – Барабани

Здравей! Как си, къде те намираме?
М: Супер! Вечерта преди Варна, стягаме се за морски приключения с доста приятели и колеги, а след седмица ни предстои и Монтана Жица Фест, събитие, което от доста време очакваме.

Защо точно DISHONORED?
М: Името пасваше идеално в точния момент на развитието ни, като, разбира се, и играта е голямо вдъхновение. Цялата група сме страстни геймъри, даже Кало, барабаниста, има татуировка на Assasin’s Creed, както и меча на Артас, Frostmourne.

Преди няколко дни пуснахте дебютния си видеоклип. Какво е чувството да предприемеш такава стъпка?
М: Мечта ми е откакто се занимавам с музика, което ще рече почти половин живот в моите скромни 20 години, имаше някои спънки, но надмина очакванията ми, градени с години, така че съм абсолютно доволен и се надявам за в бъдеще единствено да можем да се усъвършенстваме в името на музиката ни.

Можем ли скоро да очакваме EP или дългосвирещ албум от вас?
М: Септември месец сме решили да издадем един мини албум от 5 или 6 песни, с редом още изненади, ако успеем да изпълним плана, който сме си наумили. Засега всяка седмица правим концерти из различни български градове и е трудничко даже да пишем нов материал, камо ли по-сериозно отношение към записа му да отдадем. Надявам се, че до средата на август ще позатихнем, за да обърнем внимание и на тази важна част от музиката.

Музиката ви носи ли някакво послание и ако да, какво?
М: Музиката, и по-специално текстовете, са много пъстри като послания, но общо взето са центрирани по-скоро навътре, отколкото навън. Откакто се помня съм интроверт и тъй като допускам само единица хора до себе си и да искам не мога да засягам по-социални теми. Когато започвам да създавам, било то песен, албум или рисунка, винаги ползвам един много хаотичен подход, като гледам максимално да събудя емоцията в себе си, за да може след това да има такъв ефект и върху хора – започвам винаги с въпроса “Каква емоция ще докара това върху човека, който слуша това?“.

Наскоро свирихте в рамките на “Рок Академия Троян 2016“. Как изкарахте там?
М: Единствено съжалявам за това, че трябваше същия ден да направим още един концерт и не успяхме да попием от града, както ми се искаше – адски готина природа, домакините, въпреки нашите некоректности на моменти, запазиха добро отношение и максимална помощ, водещият ни се изкефи и въпреки че музиката ни не мога да кажа, че е за точно такива конкурси, се надявам за в бъдеще все такова посрещане, където и да отидем.

Смятате ли, че доброто ви участие е останало недооценено?
М:Съвсем не, за мен няма лош концерт, пък и разбирам че музика като нашата не може да се оценява от всеки, което не ни пречи да продължаваме да опитваме.

Според вас биват ли подценявани младите групи в България?
М:Един приятел, музикант, в една от доста успешните млади ъндърграунд банди, ми каза веднъж нещо, с което съм дълбоко съгласен, а именно “Никой за нищо не ти е длъжен. Нито да идва на концерти, нито да слуша музиката ти. Сам трябва да спечелиш това право“. Мисля че ако повече български групи наблягаха на това, наистина да погледнат какво точно вадят като музика, вместо генерално да има едно недоволство, че бг ъндърграунда умира, щяхме да имаме много по-стабилна сцена и въпреки че се занимавам от близо десет месеца с въпросната сцена, от години я следя и съм забелязал, че винаги паралелно ходят две неща – арогантността и куцото свирене. Ние като група сме далеч от перфектни, но винаги сме се стремяли действията ни да говорят вместо нас.

Какво искате да постигнете чрез музиката, която правите? С какво искате да се отличите сред останалите банди на сцената?
М: Отличаването никога не ни е било цел, по-скоро доказването че едни пет човека, събрали се, стига да хвърлят каквото имат срещу идеята, че може да се успее, независимо за колко много или малко време, могат да успеят, като идеята за успех винаги е била за вдъхновяване на хората и провокация на емоция и размисъл сред масата.

Говорейки за сцената, какво е мнението ви за разрастващата се в последно време българска метъл сцена?
М: За мен лично всяка една българска група има какво да предложи. Просто се дразня от факта, че не много хора си дават зор да работят върху уменията си – стигат до едно ниво и вече самата им система на приоритет е различна, което вече ги води до застой или провал. Винаги съм бил искрен и директен, доколкото мога да си го позволя, защото искам всеки един от нас да успее. Все пак сме сто човека на кръст, борещи се с нещо много по-голямо от самите нас.

Участвате ли в други музикални проекти освен DISHONORED?
М: Засега поне не. Не ни остава абсолютно никакво време за нищо друго, освен групата, но в бъдеще мисля че някои колаборации са вече налице, и съм много щастлив за което, защото трябва да даваме всичко от себе си, дори и в музикален план.

Какво крие бъдещето за вас? Къде се виждате след, примерно, 5 години?
М: С количеството труд, време и пари, които наливаме, ни е малко страх да се замисляме толкова далече. Но ако дотогава този ентусиазъм не изгори, се надявам да направим нещо, с което да вдигнем летвата на българската тежка музика – нещо, което всички мечтаем откакто сме се захванали.

Любими албуми излезли през 2016г.? А към кои от все още неиздадените изпитвате най-голям интерес?
М: За мен лично “That’s the spirit“ на Bring Me The Horizon – албум, който доказва, че стига да си достатъчно отдаден и да влагаш достатъчно, раници като жанрове и „тежест“ са вторични фактори. От българските творчества съм страшно впечатлен от едни мой любимци As Orchids Wither, които заедно с едни други машини 8m/s, доказаха че и българската сцена може да ти пръсне саксията, стига да поиска. Песента, която искам да допълня към тази странна колекция, е “Serotoniа“ на едни хард рокаджии, по които ме зарибиха наскоро.

Какво бихте искали да кажете на читателите на METAL HANGAR 18 и вашите фенове?
М: То с толкова плямпане малко остана недоизказано, но все пак искам да споделя една моя философия, която винаги нося с мен – “Eдин човек не струва нищо без думата си!“. Моят съвет е да не престъпвате себе си в името на нищо и да спазвате каквото сте казали. Всичко добро ще си дойде на мястото рано или късно. Поне за мен е така.

Благодаря за отделеното време. До следващия път!
М: И аз благодаря за отделеното време и проявения интерес и чакам следващия път
Dishonored

 Благодарим на всички за отделеното внимание! Ще се видим следващата седмица!

 Всеки, който желае да следи случващото се около бандата, може да направи това на тяхната Facebook страница. Всичко, което трябва да направите, е да цъкнете ето тук.