Интервю с Martin van Drunen (ASPHYX)

Ако търсим дефиниция на „дет метъл глас“ тя си има своето физическо проявление в лицето на Мартин Вaн Друнен понастоящем фронтмен, вокал и текстописец на ASPHYX. Уникалният дет метъл глас на Ван Друнен, ще озвучи столичния клуб Live&Loud на 27-ми март по покана на Live&Loud. По повод предстоящото събитие, работата по нов албум на ASPHYX имахме възможността да поговорим с една от основните фигури на европейския дет за концерта в София, oткъде черпи вдъхновението си Мартин Ван Друнен,миналото и бъдещето на старата школа в дет метъла.

Здравей, Мартин, обаждам се от Metal Hangar 18. Благодаря за възможността да разговорям с теб. Нашата публика живо се интересува от работата ти и предстоящия ви концерт с ASPHYX в България. Мога ли да ти задам няколко въпроса в тази връзка?

През месец ноември 2015г. започнахте записи по изцяло нов албум на ASPHYX. В едно интервю казваш, че „през 2016 г. ще излезе нов брутален албум, изцяло в стила на групата“. Кога можем да очакваме да бъде завършен новият албум? Има ли някакви изненади в него?

Мартин: Кога можем да го очакваме … Зависи… Имахме, да не кажа лош късмет, но малко проблеми със звученето на ударните, и мисля, че трябва да го запишем отново. Затова ще бъде завършен по-късно от очакваното, но се надяваме да успеем за юни, но ако това не се случи, в такъв случай ще бъде след края на лятото. Определено ще бъде тази година. За изненади – може да има някои изненади, но стилът на ASPHYX е това, към което се придържаме, това, което правим, така че в  музикално отношение не мисля, че ще има много големи изненади – просто това сме ние, правим метъл и винаги ще го правим.

Кое те накара да напуснеш Hail of Bullets? Смяташ ли, че групата ще промени облика си с друг вокал?

Мартин: Не ме забавляваше вече толкова, а и исках да се съсредоточа повече върху ASPHYX. Бяхме много заети с ASPHYX през последната година. Направихме много турнета, малка обиколка на Южна Америка, много концерти, работим по нов албум. Както и да е, решихме да си вземем почивка от Hail of Bullets. Ако имате възможността да обмислите нещата за близо година, ами това е равносметката – имахме три фантастични албума с групата и не съм много сигурен дали мога да достигна до друга, по-добра концепция, от тези, които вече съм написал за групата и наистина не мисля, че все още има предизвикателство за мен в Hail of Bullets. А и те също знаят това. Срещнах със Stephan миналата седмица и си прекарахме много добре. Ние не сме врагове, все още сме си приятели – имахме хубави моменти заедно, а и сме големи хора, така че няма лоши чувства или нещо друго в цялата тази история. Зная, че ще имат още един концерт в САЩ, тъй като е уговорен преди много време и от този момент нататък просто ще видим какво ще се случи и дали искат да продължат. В общи линии, това е историята.

Pestilence са една от най-старите и значими дет метъл групи в Европа. Днес се възприемат като група, инспирирала страшно много последователи. Смяташ ли, че има някаква разлика между европейската и американската дет метъл сцена по онова време?

Мартин: По това време, когато започнахме, не мисля, че е имаше голяма разлика. Мисля, че, особено европейските банди по това време бяха силно повлияни от американските банди, но след това, след цялата тази вълна от шведите и от нас, холандците, американските банди приеха нашето звучене, но аз мисля, че преди този момент, някои американски банди повлияха доста, всъщност това беше в „демо“ дните. По-малки групи като Autopsy и Death, и най-вече Possessed. Имаше много американските банди, наистина тежки, и нямахме нищо такова в Европа по това време. Ние все още имахме много повече траш като Kreator или Destruction, или Sodom, които имаха много тежки албуми, но това не беше наистина дет метъл, това си беше траш метъл. Преди това имахме, разбира се, Venom, която си е европейска група, но ако става дума за чист дет метъл, мисля, че основното влияние идва от Америка по това време. В днешно време, това е напълно променено, мисля, най-силното влияние в момента идва от Европа, но не и тогава.

Тогава метъл пресата беше много ограничена, а до нас достигаше изключително опосредствано.

Мартин: Да, да, знам това.

Коя е истинската причина да напуснеш Pestilence след шедьовъра Consuming Impulse?

Мартин: Това е наистина много стара история (смее се). ОК е все пак да говоря за това. Искам да кажа, че напуснах, защото имахме наистина големи проблеми по време на турнето в САЩ и след това имаше среща на групата с мен, тук в Холандия, и вместо да водим разумен разговор ми бяха отправени всякакви глупави обвинения като например бил съм арогантен, лош, глупак, което не е вярно и накрая им казах просто „ОК – това не е начина да говорим помежду си и си тръгнах. Разкарайте се. “ И оттам нататък, както и по-късно, нищо добро не излезе от това. Опитахме се да го направим още веднъж, опитахме се да възобновим групата, но имахме все същите проблеми.

Това около 2007-2008 ли беше?

Мартин: Не, беше по-рано, беше през 2000 г. Беше преди да се завърнат. Тогава казах „Добре, искате да не правим старите песни? Това е просто ненормално! В такъв случай може и да не го правим …“ и прекъснахме разговорите. Това е кратката версия. След това имаше много враждебност, и всякакъв шум в пресата кой е виновен и кой не е. Така или иначе, аз взех решението да си тръгна. Не можех да живея повече с един куп момчета, които действат по начина, по който те действаха. Това бяха просто глупости.

Имаш уникален дет метъл глас, запазен  през годините, кои групи оказаха влияние в ранните ти години на сцената.

Мартин: Искаш да кажеш, мои лични влияния? Аз съм малко по-стар, така че моите основни влияния  бяха Lemmy (Lemmy Kilmister) и Cronos от Venom, особено Cronos. В началото Motorhead беше най-тежката група в света и разбира се Lemmy е първият човек, който започна да прави всичко, без наистина да следва каквито и да било правила. След това, когато бях по-млад, наистина харесвах скоростта в гласа на Tom Araya от Slayer, защото той пее толкова невероятно бързо. Имаше и други, като Wattie от Exploited, Jeff от Possessed. Мисля, че това са моите лични влияния, а по-късно развих и моя собствен стил.

Някога в Pestilence свиреше на бас, използваш ли все още този инструмент?

Мартин: Да, от време на време си грабвам баса. Всъщност свирех на бас и в ASPHYX, преди много време, в началото, а и сега понякога свиря, но аз съм по-скоро фронтмен и вокалист сега. Така че, аз наистина се фокусирам върху писането на текстове – това съм аз. Но да, понякога посвирвам и на бас.

Казваш, че се фокусираш върху текстове на песни. Всичко ли пишеш ти?

Мартин: Да, да, разбира се, аз пиша всичко. Дори в момента правя това – в процес на писане на текстове за новите ни песни съм.

Има ли нова тема, която би искал да включиш или нещо ново, което искаш да изразиш чрез текстове за новия албум?

Мартин: Не. Няма нищо наистина ново. За ASPHYX винаги пиша смесица между реалистични текстове с моменти на обреченост и другите, смешно-глуповати текстове, имаме и научна фантастика и, наречете го „военни“ текстове, всякаква тематика е възможна. Това, което сега се опитвам да измисля са последните няколко заглавия на песни. Все още не съм готов, но ще се получи. Разбира се, има много други теми, които са в главата ми и не ги използвам, но и не всички песни са завършени още. Всъщност чакам да завършим всички песни, така че да можем да ги подготвим заедно и да видим как се вписва текста или коя тема се вписва най-добре към конкретна песен, към атмосферата и. Това е дълъг процес, но е много готино да го правиш.

Коя група/групи според тебе са истинските пионери в дет метъл сцената и най-силно повлияват на последвалото развитие на жанра?

Мартин: Това са не само дет метъл банди. Мисля, че първата банда, която е просто много тежка и бърза, е Motorhead, те свирят дет всъщност. След това най-шумната група е Venom. Така че, за мен те бяха основните влияния. После, след цялата следваща вълна идват демо записите на Death – те са много важни, доста CD-та са, може би седем, а след това са Possessed. Те са първите две групи, които се появиха с песен, наречена Death Metal. Така че, мисля, че това са основните. Както казах, след това дойде цяла вълна, но тези са групите, които поставиха стандарта и това, което се появи после  беше много по-бързо от обикновения хеви метъл и вокалистите вече  не пееха чисто, като блус певци или нещо такова, а наистина грубо. Това беше началото и така се завъртя колелото…

Как виждаш в момента дет метъл сцената? Има ли някакво развитие в жанра или е период на дълъг застой и повтаряне на клишета? Кое не и ти харесва в метъла в днешно време. Има ли млади групи, които би препоръчал и според тебе имат голям потенциал?

Мартин: Това, което аз лично не харесвах в последно време, беше посоката в която тръгна дет метъла преди няколко години, когато всеки искаше да свири много, много технично и на мен това наистина не ми хареса, не разпознавах нищо у тези банди, нямаха песни, а само няколко китариста, които полудяваха на сцената. Ако искате правите това, излезте на сцената сами. Ако искате да покажете на хората колко добре можете да свирите, добре, но аз не се интересувам от това колко добре можете да свирите. Аз се интересувам от това, какви песни можете да направите. Те не правеха песни, така че имаше някакво развитие в един период, което не ми хареса, но това се промени напоследък и има много млади банди, които започнаха да свирят old school, както се казва в днешно време. Започнаха да свирят old school death, който е много по-достъпен и това ми харесва много. Има много добри дет банди, които сега излизат, какъвто не беше случаят преди няколко години. Имаме някои холандски банди като Funeral Whore, Bodyfarm или Entrapment. Напоследък слушах една канадска банда, наречена Tombe. Харесвам също и Beton от Словакия – това са наистина по-млади банди, и разбира се, не е нещо ново, но свирят много добре и наистина ми харесва това, което правят.

С кои групи си се чувствал най-добре на турне?

Мартин: Те са толкова много, имахме наистина хубави моменти с Malignant Tumour от Чехия. Не знам, дали ги знаете. Ние сме наистина добри приятели и си изкарахме чудесно. Те са наистина технични, но са добри момчета. Срещаме много групи на фестивалите и винаги да си изкарваме добре, като миналия уикенд (Netherlands Deathfest 2016, б.а.) – забавлявахме се с Autopsy, срещнахме момчетата от Entrails. По принцип, всички обичат да се забавляват, да свирят прост дет метъл и да пият бира с нас. В миналото бяха Entombed, все още се мотаем с Grave, или ако погледнем назад, с Bolt Thrower, практически, със всички (смее се).

Кое  за тебе е най-ценното преживяване по време на концерт?

Мартин: Отдавна, когато правихме турне с Benediction, Bolt Thrower и ASPHYX,  мисля, едно от момчетата от  екипа, Spiky, загина в автомобилна катастрофа по пътя. Тогава останалите групи заявиха, тъй като съм холандец, че трябва просто да обясня на феновете защо не изглеждаме щастливи и не се забавляваме, защо не влагаме емоция докато свирим и че правим това, само защото Spiky би искал да го направим. Обясних на хората това, което се случи и изведнъж цялото място се изпълни с хора държащи светещи запалки. Това беше наистина много прекрасно и впечатляващо усещане – всички проявиха съчувствие към този човек, когото дори не са познавали. Те разбраха и оцениха факта, че бандите продължават да свирят, дори и без ентусиазъм. Това беше един много специален момент.

Участвал си в едни от най-големите дет метъл банди. В коя група би желал да бъдеш, а не си бил досега?

Мартин: (Смее се) Не знам. Знам някои, в които всеки иска да свири. Може би просто да направим някое забавно шоу с Autopsy или да излизем с Entombed или с по-млади банди, просто да излезем на сцената и да се забавляваме. Бил съм на турне с Bolt Thrower , бях им вокалист две години, което е много, много специално нещо и голяма чест за мен, а сега – ASPHYX. Също и Hail of Bullets, така че не мога да се оплача.

Кой според теб е най-подходящия вокал за Bolt Thrower?

Мартин: Мисля, че си е Карл. Радвам се, че се върна. Той направи всички албуми и само той е гласът на Bolt Thrower и когато върна, направи Those Once Loyal и свърши страхотна работа. За мен той е най-подходящият певец за Bolt Thrower.

Предстои ви гостуване в България на 27-ми март. Какво могат да очакват феновете като репертоар?

Мартин: Не, нямаме подготвен сетлист. Правим сетлиста няколко дни преди събитието и тепърва ще видим какво ще правим, но това ще бъде добър микс от по-късните ни песни и много стари парчета, защото това е първото ни самостоятелно шоу в София, и в България, общо взето. Така че, искаме да направим дълго шоу с такава смесица от песни, които всички харесват. Надявам се, че всички ще бъдат доволни и щастливи, но все още не сме го подготвили. Ще има някои песни от The Racks, някои песни от Last One (Last  One on Earth, ), от Death the Brutal Way и от Deathhammer, но все още не сме решили кои точно.

Смятате ли да свирите нещо от новия албум?

Мартин: Не, не мисля, че ние ще направим това. Мисля, че в това няма кой знае какъв особен смисъл за хората, ако не знаят песента. Те искат пият по бира, за се забавляват и мисля, че за тях ще е добре, ако се фокусират върху познат материал, и така ще се забавляваме повече. Ще бъде хубаво шоу. Може би ще се върнем догодина и свирим и по-нов материал, който те вече ще знаят.

Кое друго освен музиката е важно и значимо за тебе? Ако можеш да се върнеш в началото, с какво би се занимавал сега?

Мартин: Аз не мисля, че бих променил много. Искам да кажа, в веднага след музиката, другата ми страст е четенето.

Кои са любимите ви автори?

Мартин: Те са много, разбира се, когато става въпрос за хорор, много харесвам Ловкрафт и По (Едгар Алън По, б.а.), но също и класика, Виктор Юго (Франция), например, руската класика също , като Достоевски или Пастернак, и после, цялата тази вълна след втората световна война като Теодор Пливие. Има наистина много.

Ремарк?

Мартин: Ремарк? Разбира се, той е фантастичен, не знам заглавията на английски език, защото когато мога чета на немски и ако можех аз просто щях винаги да чета на езика на оригинала. Има една книга, (и филма) се нарича, мисля, „На Западния фронт нищо ново“ и е наистина добра. Но има и други автори, не е само Ремарк. Но Ремарк пише след Първата световна война.

Да, той е между Първата и Втората световна война

Мартин: Да, между двете войни.Понякога чета много тежка литература, но ако го правя прекалено дълго се чувствам, не бих казал, депресиран, но объркан, и тогава просто чета по-леки неща. Харесват ми писатели като Дийн Кунц или Клайв Баркър, или неща, които съм открил още като дете, хубава проза, но те са просто по-леки . Но аз винаги чета.

Вероятно това влияе на писането ти?

Мартин: Понякога виждам нещо по History Channel, и си казвам – мамка му, това е хубаво за шоу, за песен, понякога това може да се случи докато чета вестник, и изведнъж – уау, това е просто невероятно, но има много неща, които получавам от книгите и това не е задължително темата на книгата, може да е страница, където се говори за нещо и аз си правя собствено проучване после. Така че, да, книгите ми дават основа и много вдъхновение.

И най-накрая, вашето послание към феновете MH18:

Мартин: Аз наистина се надявам, че ще дойдат всички и както казах, това е първото ни самостоятелно шоу в София, което наистина очакваме с нетърпение. Хората, които искат автографи, да си носят нещата за подписване, защото ще можете да се срещне с нас, да си правите снимки с нас и ние наистина ще се радваме на това.

Благодаря ви за интервюто

Мартин: Моля и ще се видим там.

Интервюто взе: Rhiannon

Въпросите подготви: Mad Butcher

For EN see page 2