Hills Of Rock 2017, ден първи – жега, музика на световно ниво и сбъднати мечти

Амбициозният проект Hills Of Rock – част от програмата „Пловдив – европейска столица на културата 2019“ имаше своята премиера на 30.06. и 01.07. Организаторите от София Мюзик Ентърпрайсис се постараха да създадат нормални условия за провеждането на фестивала. Избраното място – паркът до Гребния канал в съседство със стадион „Пловдив“ приюти 32 групи, 3 сцени и обособени зони за хранене и забавления. За любителите на къмпингуването бе определено място за разпъване на палатки. Единственото, за което организаторите не бяха подготвени, бяха атмосферните условия. Дните на фестивала съвпаднаха с първите за лятото горещини. Но, както знаем, природата не може да се управлява.

По предварително обявения график фестивалната зона трябваше да отвори врати в 17:00. Изключение бе направено за къмпинг зоната, която приемаше желаещите още от 12:30. Въпреки адската жега, най-нетърпеливите зрители бяха заели местата си пред входовете около час преди 17:00. Пропускателният режим бе леко затегнат, като освен билетите и стандартната проверка, се изискваха и документи за самоличност. На входовете се поставяха гривни с различен цвят в зависимост от това дали билетът е еднодневен или двудневен. В близост до всяка сцена бяха разположени пунктове, от които зрителите можеха да си вземат или заредят фестивална разплащателна карта, както и няколко бара, които предлагаха разнообразни напитки и храни. Вляво от главния вход бе разположена една от малките сцени – „World stage“, а встрани от „Main stage“ се намираше и сцената „На тъмно“.

Откриването на фестивала бе предвидено за голямата сцена. Първи на нея се качиха местните герои от KROSSFIRE. Под палещите лъчи на слънцето пловдивчаните изнесоха стегнат сет, издържан в характерния за групата прогресив метъл. За половин час ни разходиха из неголямата си дискография, представяйки песни от двата си дългосвирещи албума с предимство за втория. Пред сравнително малобройната публика музикантите демонстрираха отлична сработка и професионализъм, достоен за уважение, раздавайки се до последно. И след края на изпълнението си заслужено обраха овациите на зрителите.

krossfire hills of rock

Krossfire

Втората група за деня бяха софиянците SEVI. Набралата вече солидна фенска маса формация изнесе приятно енергично шоу и за пореден път демонстрира таланта и класата си. На фона на тежкото време вокалистката не спираше да се движи и да нахъсва публиката с темперамента си. Останалите музиканти й импонираха, което доведе до солидното им представяне. Освен задължителните хитове, групата представа и най-новия си сингъл “The Call”. Зрителите останаха доволни от себераздаването на музикантите и ги удостоиха с овации след края на изпълнението им.

sevi hills of rock

Sevi

Програмата на сцена „На тъмно“ започна в 17:45, когато на сцената се качиха хасковските деткор герои 8M/S, последвани от победителите в миналогодишния конкурс Wacken Open Air Metal Battle Bulgaria и добили по-голяма известност в последната година LIEVEIL. На “World stage” концертите започнаха в 19:00 с изпълнение на TOY LETTERS, които забиха здраво пред погледите на неколцина зрители. Като цяло неприятно впечатление създаваше смесването на звука, идващ от различните сцени, но с оглед разположението им това бе неизбежно.

В 19:50 настъпи моментът, в който на “Main stage” се качиха британските рокаджии RAVENEYE. Британците представиха песни от първия си албум, излязъл миналата година. Енергично, нахъсано, стегнато, триото демонстрира солидни умения, а смесицата от блус рок, гаражен рок и хард рок определено се хареса на публиката, която не спря да ги аплодира. Вокалистът и китарист на групата Oli Brown дори се разходи сред зрителите по специално оградената пътека между сцената и озвучителния пулт, разположен в средата на поляната и се поздрави с някои фенове, същото стори и барабанистът. И след 40 минути здрав енергичен рок музикантите от Милтън Кийнс слязоха от сцената, сподирени от заслужени овации.

raveneye hills of rock

RavenEye

По времето, когато EPICA разцепваха мрака на голямата сцена, на „На тъмно“ се подготвяха за изявата си родните таланти HAYES&Y. Те започнаха 5 минути по-късно от първоначално обявения час пред малцина зрители. Това не им попречи да се раздадат максимално от първата до последната минута. Постепенно малкото пространство пред сцената започна да се изпълва с хора, танцуващи под звуците на приятния инди рок на бандата. Музикантите изпълниха песни от дългосвирещите си албуми, включително и хита “Time To Go”, въртящ се по радиостанциите. „Ние сме HAYES&Y и сме от България, Хелзинки, Лондон…“ – така вокалистът представи колегите си на сцената. Групата остана много доволна от радушния прием и след като благодари на феновете, се оттегли, като по този начин бе закрита програмата за първия ден на сцената „На тъмно“.

текст: gillan

IMMINENCE са шведска метълкор група, която придоби популярност в средите малко преди да издаде актуалния си албум „This is Goodbye“. Не беше ясно дали ще се впишат добре в редиците на фестивала, но съмненията се разсеяха, щом шведите стъпиха на сцената. Публиката ги хареса моментално. По време на цялото си изпълнение момчетата бяха в контакт с хората пред тях и въпреки ужасяващата жега, успяха да накарат народа да се размърда. Споделиха, че са пропътували 2000км, за да стигнат до Hills of Rock, и се надявам преживяното да им е харесало, както хареса на присъстващите. IMMINENCE изпълниха предимно песни от новия си албум, но вметнаха и сингъла „The Sickness“, която е една от най-слушаните им песни. Успяха дори да научат публиката на част от текстовете, като ги приканваха да пеят с тях по време на доста BRING ME THE HORIZON звучащите „Broken Love“ и „This is Goodbye“.

Сетлист:
Diamonds
Broken Love
The Sickness
Ivory Black
Up
Cold As Stone
Wine & Water
This Is Goodbye

imminence hills of rock

Imminence

България обича EPICA!
EPICA стъпват за трети път на родна земя, като досега са били в Каварна и в София. Изпълнението им започна с входящото трио „Eidola“, „Edge of the Blade“ и „A Phantasmic Parade“ от актуалния албум „The Holographic Principle“. Звукът не беше в изправност по време на първите няколко трака, за което организаторите увериха, че е зависело изцяло от екипа зад групата, който се е занимавал с това. Въпреки малката спънка, музикантите не загубиха стабилността си. Simone Simons с лебедова грация пристъпваше към микрофона и приканваше публиката да се раздвижи. EPICA донесоха енергия, която с лекота накара присъстващите да скачат, да пеят, да се движат в ритъм. Харизматичният клавирист Coen Janssen забавляваше хората с екстравагантно си сценично поведение. Синхронизацията между китариста Isaac Delahaye и басиста Rob van der Loo бе впечатляваща, а основателят Mark Jansen пък бе същинско животно зад микрофона и китарата. На сцената непрекъснато се случваше нещо. Музикантите се забавляваха и между тях химията личеше през цялото време. Тъкмо се бе смрачило достатъчно, за да изпъкне малката луна в небето, когато Simone я намери и посочи с пръст, защото беше време за вечната „Cry For The Moon“. Фееричният глас на певицата плъзна по първите редове и се разнесе чак до малките сцени от другата страна на терена.
Страхотно представление от страна на холандците! Точно като името си, EPICA правят епично шоу. В онази вечер те показаха защо са една от най-важните групи в симфоничния метъл. Горещо препоръчвам на феновете на жанра да не изпускат следващото им гостуване.

Сетлист:
Eidola
Edge of the Blade
A Phantasmic Parade
The Essence of Silence
Ascension – Dream State Armageddon
Unchain Utopia
Cry for the Moon
Sancta Terra
Beyond the Matrix
Consign to Oblivion

epica hills of rock

Epica

Предупреждавам, че е много вероятно в следващите редове да намерите дребнавости, капризи, възхвали и лека тийнейджърска истерия. Всичко това ще ви бъде предоставено от човек, пишещ за любимата си група.
От момента, в който музикалните телевизии въртяха до скъсване „Bring Me To Life“, до онзи петък в Пловдив изминаха цели 14 години, през които EVANESCENCE издадоха три официални студийни албума, един лайв албум + DVD и специално колекционерско издание във вид на бокс сет. Това време прави EVANESCENCE една от най-дълго чаканите модерни групи.
А първото им стъпване в България беше жестоко!
Дори не преувеличавам! Групата излезе с грациозно закъснение от няколко минути, но не и преди атмосферата да се нажежи осезаемо. Amy Lee, в целия си блясък (и много брокат), излезе с черна рокля, New Rock кубинки и ефектен сценичен грим. Изведнъж стана абсoлютно реална и вече не беше само постер от списание Хай Клуб. От ляво басистът Tim McCord и най-новото попълнение в групата – германската китаристка Jen Majura. От дясно китаристът Troy McLawhorn, а в дъното на сцената и зад барабаните Will Hunt. Краткото интро беше последвано от отварящата „Everybody’s Fool“. Любопитен факт е, че първата песен на концерта беше подбрана от първия студиен албум „Fallen“, а последната от последния. Но ще стигнем и до там. Не знам дали в началото, по средата, в края или на всеки ред в този репортаж да пиша, че групата звучеше като на запис – безупречно, уверено, заковаващо. Amy Lee е една от най-гласовитите дами в тежката музика, но много видеа в YouTube показват, че дори тя има слаби моменти. Концертът в Пловдив не беше от тези моменти. Гласът ѝ кънтеше с такава изваяна мощ, че нищо чудно прозорците на близкия стадион да са се понапукали. Тя не само пееше впечатляващо, тя се движеше през цялото време, скачаше, тичаше, хедбенгваше, танцуваше. Това е единственият път, когато ще си позволя да използвам толкова изтъркан лаф, но сцената ѝ принадлежеше.

evanescence hills of rock

Evanescence

Музикантите отстъпваха в тъмнината, когато Amy имаше солово изпълнение. Така след като се насладихме на хитовете „What You Want“ и „Going Under“, дойде време на „The Other Side“. Фронтдамата зае мястото си зад клавира, където също дивееше, пееше и свиреше едновременно и идеално. Веднага след това, голямо пиано беше издърпано в средата на сцената и последва смразяващата „Lithium“. Дали е заради начина, по който звучи песента или само защото клипът е сниман като зимна приказка, нямаше как да не те побият тръпки, въпреки, че беше близо 40 градуса. Темпото намаляваше и с последвалите „My Heart Is Broken“ и абсолютното вокално предизвикателство, което е „Your Star“. В средата на шоуто беше „Made Of Stone“ – велика песен със запомнящо се интро, спокойни куплети и ударен припев. Идеална, за да пратиш мислено някой по дяволите, докато я припяваш с пълно гърло. Пълна тишина и веднага онова начало на „Haunted“, което лесно може да сътвори цял хорър филм в съзнанието на човек.
Горе-долу по това време на концертите в последната година, EVANESCENCE изпълняват новата, все още неиздавана песен „Take Cover“. За съжаление не я чухме на наша земя, но ни последва представителна извадка от албума „The Open Door“, a именно „Weight of the World“. За трака „Say You Will“ Tim и Jen смениха инструментите си и Tim, вече държащ китара вместо бас, ни въведе в песента. Всяка една песен носи толкова много характер и история, че ми е трудно да се сдържам от това да напълня тези редове с любопитни факти. Ето, например „Say You Will“, „A New Way To Bleed“ и „Disappear“ не са от най-известните песни на EVANESCENCE, но са любими на самата група, която не успя да се пребори за тях, докато все още зависеше от музикален лейбъл. Сега, когато Amy Lee извоюва правата за творчеството си, музикантите са избрали точно тези три песни като част от сетлиста и ги свириха с видимо удоволствие. До края оставаха едва няколко песни, когато чухме „Whisper“. Песента, с която групата закриваше концертите от първото си турне преди толкова много години. Но този път не бяхме на финала. „Call Me When You’re Sober“ – големият хит от втория албум, разпя публиката на терена. Имахме изключителната чест да чуем класиката „Imaginary“, която Amy e написала когато е била на едва 16 години. 20 години по-късно над Пловдив се извиваше „In my field of paper flowers and candy clouds of lullaby…“. Затишие. „How can you see into my eye, like open doors…“ и публиката избухва. Вечният хит „Bring Me to Life“, останал любим на мнозинството. С вокалите помагаше Jen Majura и не свали усмивката от лицето си през цялото време. Пиковият момент за вечерта беше точно в тези четири минути и всичко живо откачи. Съседните държави чуваха как 15 000 пееха и „My Immortal“ заедно с ангелския глас от сцената. За концертно изпълнение групата предпочита по-тежката версия на песента, която включва музикантите след средата ѝ и не остава само солово изпълнение на пиано. Шоуто беше затворено тематично от „Disappear“, а след нея групата изчезна зад кулисите и това беше всичко. Останаха прекрасните спомени и стотици пресипнали от пеене гърла.
EVANESCENCE са неповторими и неподражаеми! Без значение дали са любимата ви група или някога сте чували „My Immortal“ по телевизията, този концерт беше едно своеобразно приключение, приковаващо всички сетива към бляскавата сцена.

Сетлист:
Everybody’s Fool
What You Want
Going Under
The Other Side
Lithium
My Heart Is Broken
Your Star
Made of Stone
Haunted
Weight of the World
Say You Will
New Way to Bleed
Whisper
Call Me When You’re Sober
Imaginary
Bring Me to Life

My Immortal
Disappear

текст: Радина

evanescence hills of rock

Evanescence

Повече снимки във Facebook страницата на Metal Hangar 18

  1. #1 написан от Бегай (преди 3 седмици)

    ПРРРРРРРРРРРРРЪЦЦЦЦЦЦЦЦЦЦ

  2. #2 написан от Дрът металист (преди 3 седмици)

    EPICA е на светлинни години преди Evanescence… И разликата ще става все по-голяма във всяко отношение. Двете групи трябваше да са разменени в реда на излизане. Пухкавото Еми може да радва само пуберите на 20 г., истинските фенове слушат EPICA!!!

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото