W:O:A 2017, ден първи – дъжд, кал и класическа музика

Първият истински ден на Wacken Open Air ни посрещна по класическия начин – дъжд и вятър. Още като се събудих, чух барабаненето на капките по горния слой на палатката. Очертаваше се тежък ден като в най-голяма степен това важеше за борбата с калта. Все пак някъде към 9 часа дъждът спря и получихме надежда, че времето няма да е такова до края на деня. А той бе наистина важен, защото се откриваше програмата на големите сцени и щяхме да гледаме изявите на ROSS THE BOSS, EUROPE, STATUS QUO, ACCEPT и VOLBEAT. Точно в този ред щяха да се редуват на двете големи сцени Faster и Harder. Така, че от тази гледна точка бе наистина важно да не вали. Но каквото и да бе времето щяхме да го приемем – имахме ли избор?
След задължителните сутрешни и обедни процедури се насочихме към любимата кръчма Metal place за кратко подгряване. Кратко, кратко, но не се оказа чак толкова кратко. Въпреки това, успяхме да спазим създадения предварително график и в 16 ч. се пренесохме в близост до сцената. Преди това успяхме да изгазим образувалата се кал, минахме през щателните проверки на входовете и благополучно се озовахме където трябва. Първата ни цел за деня – ROSS THE BOSS – излезе на сцената заедно с групата си и удари здраво ушите ни. Публиката получи солидна доза от хитовете на MANOWAR от времето, когато китаристът е член на групата. А той, въпреки напредналата си възраст и повечко килограми, не спря да се движи по сцената и да заразява с енергията и ентусиазма си зрителите, изпълнили пространството пред сцената. За 45 минути музикантите дадоха всичко от себе си, а феновете им се отблагодариха с мощни викове и овации. Съвсем достойно Ross и компания слязоха от сцената и отстъпиха място на следващите изпълнители.
Бързо се отправихме към съседната сцена Faster, на която предстоеше изпълнението на EUROPE. Шведите гостуваха у нас в средата на май и оставиха отлични впечатления с представянето си. Тук не видяхме нещо кой знае колко различно, само дето на фестивала разполагаха с по-малко време и съответно посъкратен сетлист. Е, в него фигурираха задължителните “Rock The Night”, “Carrie” и “The Final Countdown” (любимата ми “Scream Of Anger” също прозвуча и на нея загубих половината си глас) плюс известно количество по-нови песни. Вокалистът Joey Tempest не спря да обикаля по сцената, опитвайки да активизира зрителите – къде успешно, къде не чак толкова. Естествено, на най-големите хитове публиката буквално изригна и се забавляваше най-много. И така, след час взаимна обмяна на енергия, шведските хард рок легенди се поклониха на феновете и си тръгнаха. Почитателите им отвърнаха с продължителни овации, доволни от видяното и чутото.
15-минутната пауза бе използвана за преместване на хората към съседната сцена. Ние не го направихме, тъй като имахме отлична позиция и можехме да виждаме и чуваме какво се случва и на двете сцени. На специално монтираните екрани организаторите ни информираха за бъдещи събития и концерти чрез предварително подготвени кратки клипчета. Самото обявяване на групите ставаше посредством електронна ротативка тип „еднорък бандит“, в която вместо обичайните символи се въртяха имената на бандите. Поредното изтеглено име бе на култовите англичани рок ветерани STATUS QUO. В уречения час музикантите излязоха и сложиха началото на истински рокендрол купон. Въпреки загубата на Rick Parfitt, групата не отмени участието си на W:O:A. Francis Rossi и компания изнесоха истински урок на по-младите си колеги, демонстрирайки завиден синхрон и енергичност, заразила феновете и завихрила класическа рокендрол вихрушка. Наред с хитовете “Rockin’ All Over The World”, “Whatever You Want”, “What You’re Proposing” чухме и други песни от богатата творческа биография на британците, на които музикантите показаха импровизаторските си умения. Съвсем естествено, зрителите реагираха най-мощно на изпълнението на безсмъртния хит “In The Army Now”. Докато течеше изпълнението на групата, забелязах пред себе си фен, на чийто елек имаше нашивка с надпис „Fuck dub step”. Нямам никаква представа какво е dub step, но очевидно човекът пред мен не му бе почитател.
И така, след час и 15 минути здрав рокендрол славните англичани приключиха участието си на фестивала под бурните овации на предоволната публика и слязоха от сцената.
Трескавата подготовка на съседната сцена за изпълнението на хедлайнерите за вечерта ACCEPT течеше още от началото на изпълнението на STATUS QUO. Последните 30 минути преминаха в доуточняване на дребни детайли и поредното преселение на фенове от едната сцена към другата, желаещи да гледат хедлайнерите от възможно най-добрата позиция. Точно в 20:00 петимата музиканти изскочиха пред публиката един по един, забивайки мощно. Тук е моментът да споменем, че за W:O:A ACCEPT бяха приготвили специално шоу в 3 части. В първата част чухме някои нови песни плюс хитовата “Restless And Wild”. Още от тази част си пролича, че главната фигура в шоуто ще бъде китаристът Wolf Hoffmann. Втората част от концерта бе посветена на втория му солов албум “Headbangers Symphony”, който се състои от рок интерпретации на класически произведения от известни автори. За отделеното време музикантът представи 6 от тези интерпретации с помощта на Чешкия национален симфоничен оркестър. Произведенията прозвучаха доста впечатляващо, като се има предвид, че и звукът за пореден път бе изпипан до последния детайл. Самият Hoffmann демонстрира отлична форма и синхрон с оркестъра. По време на третата и най-дълга част чухме някои от най-големите хитове на групата, изпълнени със симфоничния оркестър. Може да се каже, че взаимодействието определено се получи. Оркестърът не се натрапваше, присъстваше общо взето като фон, но това не намали стойността на звученето на песните. 2 часа продължи изявата на германците, в които те показаха отлична сработка с оркестъра, завидна форма и пълно себераздаване. Приключвайки участието си, петимата се поклониха и слязоха от сцената, сподирени от силните аплодисменти на екзалтираните фенове.

Сетлист:

1. “Die By The Sword”
2. “Restless And Wild”
3. “Koolaid”
4. “Pandemic”
5. “Final Journey”

Wolf Hoffmann solo with Czech National Symphony Orchestra

6. Night On Bald Mountain (Modest Mussorgsy cover)
7. Scherzo (Fryderyk Chopin cover)
8. Romeo And Juliet (Pyotr Ilyich Tchaikovsky cover)
9. Pathetique (Ludwig van Beethoven cover)
10. Double Cello Concerto in G Minor (Antonio Vivavldi cover)
11. Symphony No. 40 in G Minor – K.550 (Wolfgang Amadeus Mozart cover)

Accept with Czech National Symphony Orchestra

12. „Princess Of The Dawn“
13. „Stalingrad“
14. „Dark Side Of My Heart“
15. „Breaker“
16. „Shadow Soldiers“
17. „Dying Breed“
18. „Fast As A Shark“
19. „Metal Heart“
20. „Teutonic Terror“
21. „Balls To The Wall“

Последната група в програмата на големите сцени за деня бе датската сензация VOLBEAT. Началният час на изявата им бе 22:30, т.е. имаше достатъчно време за обратно преселение на всички онези, които искаха да гледат нашумелите датчани. Паузата мина като миг и в опити за заемане на колкото се може по-добро място пред сцената, отчитайки и влиянието на образувалата се сравнително дълбока кал. Спазвайки началният час до секундата, в уреченото време групата се появи на сцената, започвайки ударно с “The Devil’s Bleeding Crown” и “Wild Rover Of Hell”. Енергичното и стегнато представяне на музикантите, начело с фронтмена и един от основателите на бандата Michael Poulsen (вокал и ритъм китара), се предаде на публиката и още от самото начало феновете се раздвижиха осезателно. Дойде моментът да споменем и още една от характерните особености на W:O:A – т.н. crowd surfing. На този фестивал това е особено популярно, тъй като зрителите са разположени на гъсто и общо взето, внимават. Така, че доста почитатели на музиката биват издигани над хората и “пътуват” върху ръцете им. Когато достигнат крайната точка, а именно оградата, биват старателно поемани от охраната и връщани обратно в тълпата по страничен път. Не всички опити са успешни, понеже не всички са внимателни, както се случи и по време на изпълнението на VOLBEAT близо до мен. Едно момче явно не улучи мястото, на което да се пусне на крауд сърфинг и от около 2 метра падна в калта. За радост инцидентът се размина без сериозни последствия, като изключим факта, че бялата му тениска придоби твърде различен цвят.
Бандата умело ни разходи из дискографията си, включвайки в списъка с песни и актуалният сингъл “Black Rose”, записан с участието на Danko Jones. Направи впечатление колко много фенове има групата, които не спряха да припяват и да аплодират изпълненията на любимците си. Музикантите показаха много добро свирене и пеене, модерно звучене, тотално себераздаване и контакт с феновете. Час и половина след началото дойде време за демонстрация на взаимно уважение, като датчаните се поклониха, посрещнати заслужено от бурните аплодисменти и викове на предоволната публика.
Така приключи вторият фестивален ден. Сред много емоции, дъжд, кал и музикални удоволствия настъпи време за заслужена почивка и презареждане, тъй като предстояха още два изпълнени с емоции фестивални дни.