ТДК – „Успех“

Точно след десет дни пловдивската група ТДК издава своя втори албум, наречен – „Успех“. Той отново предизвика бурни страсти в нашия екип и едва ли има по-подходящ момент от този да споделим мненията на двама от нашите автори по темата. Преди да започнете да четете, подгответе се подобаващо – отидете до прозореца, подайте глава отвъд завесите, вгледайте се в студената мъгла на фаталния петък 13-ти и се благодарете, че солидното й тяло някак не допуска мрака на нощта да попие безвъзвратно във Вас. Сега вече сте готови.
Странно нещо е човешката памет. Беше преди почти три години, а го помня като днес. Онази облечена в мрак и вълнения нощ, в която пловдивския партизански отряд на ТДК направи първия си щурм в старопрестолния клуб Melon. Парчетата от едноименния албум се нижеха едно след друго, а всички ние, които бяхме застанали насреща им, сякаш не бяхме себе си. Бяхме като бледи сенки, безмълвно изпратили ужаса на деня. Усещахме се като главните герои, които без ясно да го осъзнават играят по свирката на онези текстове. Буквално не знаехме какво се случва, магията бе прекалено силна. Часове по-рано на другия ден седнахме на сладка приказка в култово кафе. Там тогава аз видях група пораснали деца, за които единственото важно нещо сякаш бе да са заедно и да свирят. Въпреки, че бяха направили албум без аналог за нашите ширини, изобщо не ги интересуваше нито колко човека сме били снощи, нито дали са продали нещо от мърча (който, btw, беше свършил много преди атаката).Разказвам всичко това, просто защото ТДК беше нещо, което остави белег в мен. Накара ме да го слушам стотици пъти без прекъсване.
Идваме в настоящето. Още когато разбрах, че ще има краудфъндинг за втори албум бях сигурен, че ще е успешен. Просто видях блясъка в очите на хората онази вечер, а това е гаранция за сигурен „Успех”. Така и стана – мишената бе свалена само за покъртителните 103 часа. Понеже нямат почти никакви концерти в последните две години, поглеждам първо състава. Веселин Петров (бас, кавал) и Марио Попов (китара) вече не са част от групата (бел. авт. на баса сега е Росен Петров (Лопатарка, ФОН), а вокалиста Никола е втори китарист). И това почти сигурно значи промяна в звученето. Оказвам се прав – парчетата сега са още по-дълбок сайкъделик. Промените в темпото са доста по-резки, редуват се истерии и шепот – ясни белези от тежките вътрешни битки, резултат от които сякаш е всяка една нота от музиката в „Успех”. Суровите записи на живо в читалището й придава така необходимата първичност. Етно мотивите остават в историята, за мое огромно съжаление. Но съвсем очаквано, предвид предисторията на цялото нещо, щрихите на чиито сюжет ще очертаем със задаващото се след няколко дни интервю.
Текстовете? Нови лабиринти, от които често няма правилен или грешен изход. Нови шест дълги върволици от думи, които сякаш разкриват реални истории, преживени някога, някъде, насаме. Те карат въображението да пирува – след всяко слушане излизат още и още добре завити с прах и забрава призраци. Там някъде вътре в теб. Речитативите, рецитирани с безумна лекота придават атмосферата на храм, между чиито стени се чува само ехо от отдавна прочетена проповед. Проповед, след която макар и да се будиш облян в пот, оставаш в някаква странна нирвана, в мир с всичко и всички.
„Успех” е тържество за съвременния антисоциален индивид. Албум, в който всеки рано или късно открива себе си. Някак. Не би Ви харесал ако не си отваряте ушите на четири. Или ако нямате време да останете сами и да съпреживеете всичко, което се е случило там. Един прекрасен пример за това, че успехите са възможни дори в нашата реалност от разочарования.

Иван „iDTemplar“ Стоянов – 10/10
–

С творчеството на ТДК се срещнах за пръв път едва това лято и бях доста впечатлен от дебютния им албум. Неизбежното сравнение с познати неща доведе до там да открия в песните им вдъхновение от изпълнители като Ревю, Нова Генерация, Соларис, Исихия и Емил Димитров. Иска се доста смелост да втъчеш в песните си текстове от българската естрада и от Вапцаров, при това толкова добре.
Сега си пускам “Успех” със сериозни очаквания. Албумът включва шест композиции, но две от тях са над десет минути, така че определено влиза в категорията дългосвирещ. Откриващото парче “Рояк 102.9” сигурно вече е познато на хората, които следят групата. Започва с доста агресивен звук, а гневните текстове допълват това усещане. И когато всяка нормална песен би свършила, тази прелива в комбинация от литературна импресия и ненатрапващ се ритъм. Третата част на песента е някак по-меланхолична и психеделична, но към края отново се завръщаме към познатото вихрено начало.
Албумът неусетно преминава във втората си песен – “Авария”, която носи доста сурова и неукротена енергия в себе си, която много намясто подготвя почвата за личният ми фаворит – “Ние говорим с ръцете”. Тя започва бавно и човек буквално може да се надруса само докато слуша първите ѝ деветдесет секунди. Избухването след краткото затишие и последвалите смени на бързи и бавни моменти те карат да се чувстваш все едно си се метнал на някаква луда детска въртележка. А мотивите за тежко детство прозират в „Дом”, съчетала в себе си тежки рифове, тихи народни мотиви и отново тези моменти на меланхолия, които започват да се превръщат в запазена марка на бандата. А след детството идва ред на “Младост” – философски поглед относно илюзиите и силата на живота и света в нас и около нас. Шестата песен в албума “Тих труд” по някакъв начин затваря цикъла без да имате усещането, че нещо приключва. По-скоро подготвя за едно ново начало. Колкото и еретично да звучи подредбата на песните по някакъв начин ми напомня на началото и края на Wish You Were Here, започвайки с „Shine On You Crazy Diamond (Parts I–V)“ и завършвайки с „Shine On You Crazy Diamond (Parts VI–IX)“. Текстовете бих определил като „странни”. Всяка песен е импресия, но полетът на въображението на хората, създали тези текстове дава възможност на всеки слушател да тълкува нещата по свой собствен начин. И може би това е едно от нещата, които ми допадат най-много.

„Кой месец не е подходящ за умиране?
Би ми казал да е топло, за да не се налага да мислиш за работа или други негативни дейности. А как би противоречал на безвремието на Август, в чиито всеки ден можеш да изживееш стотици животи, с начало, спускане и край. Всички сезони в един,  няколко чистилища и най-вече морето, плътно с душите на вече отишлите си.“ 

“Успех” е успех за групата – силен концептуален албум, в който след всяко слушане възникват нови и нови въпроси. Това не са парчета, които да пеете масово по концерти. По-скоро препоръчвам слушането на албума да става в затъмнена стая, определено сами и в подходящо настроение. При всички случаи едва ли ще останете безразлични.

Димитър „Cliff“ Стефанов – 8/10