Silverstein_This Is How The Wind Shifts В гимназията доста често слушах банди като Silverstein. По това време, сякаш беше модерно да слушаш емоционален пост-хардкор и въпреки че винаги съм си падал повече по старите групи, и аз бях заразен малко или много от тази нова вълна. Първите два албума на Silverstein бяха и може би ще си останат тези, които са ми най-близко на сърцето, докато след това бандата започна да звучи с една идея по-различно, а и в същото време на музикалната сцена се появиха много други групи, които привлякоха фокуса на вниманието върху себе си.

Наскоро обаче видях, че в началото на 2013 година Silverstein са издали най-новия си албум, озаглавен „This Is How The Wind Shifts“ и реших да го чуя и разбера дали има нещо ново в тази банда. Оказва се, че дългогодишния китарист Neil Boshart е напуснал групата, като на негово място е дошъл Paul-Marc Rousseau, а и звукозаписната компания също е нова – канадците вече са под крилото на Hopeless Records. Тези промени определено са дали своето отражение върху Silversten и новия „This Is How The Wind Shifts“, а доказателство за това е, че албума е концептуален, и то състоящ се от две части. Какво имам предвид? – всяка песен от първата част има свое продължение във втората, а разликата идва от постъпките на лирическия герой, който решава да действа по различен начин в дадения момент, като с това променя живота си (някой каза ли „Ефектът на пеперудата?“). Този нов подход към песните, както и увеличаването на кръгозора от темите в тях показва израстването на бандата и, че Silverstein вече не са онези 20-годишни младежи, а са сериозно улегнали хора, макар и да продължават да свирят типичния за тях емоционален пост-хардкор. Колкото до албума, в него може да се натъкнете на най-различни теми – за мечтите и тяхното преследване („On Brave Mountains We Conquer“ и „In Silent Seas We Drown“), за проблемните любовни връзки („Massachusetts“ и „California“), за живота след смъртта („A Better Place“ и „To Live And To Lose“)…също така олдскуул феновете могат да се зарадват на парчета като „In A Place Of Solace“, която е една от най-тежките правени досега от групата, а „Hide Your Secrets“ носи в себе си онази тъй характерна атмосфера от първите години на Silverstein. Фронтменът на бандата Shane Told пък продължава да бъде на добре познатото високо ниво, като с лекота сменя дерящите с чистите вокали – още един признак за музикално израстване.

В заключение – албумът ще се хареса на повечето фенове на Silverstein, докато други ще трябва да го изслушат още няколко пъти за да го разберат, по простата причина, че „This Is How The Wind Shifts“ е с една идея по-комплексен и задълбочен от това, което досега са сътворявали канадските пост-хардкор-аджии.

Оценка: 7,5/10