Queensryche: Geoff Tate vs Todd La Torre

Дълго време се чудих дали да напиша това ревю, тъй като ситуацията в Queensryche е доста сложна – през пролетта на 2012 година конфликтът между Geoff Tate и останалите членове от бандата достига връхната си точка. Оригиналният фронтмен бе принуден да напусне, а вместо да творят нови песни, музикантите започнаха да обикалят съдилищата и всеки си търсеше това, което си мислеше, че му се полага. В крайна сметка се стигна до създаването на две формации – от едната страна Tate, с избрани от него  инструменталисти, а от другата застанаха останалите членове от оригиналия лайн-ъп на бандата, начело с бившия вокал на Crimson Glory – Todd La Torre.

Случайно или не (по-скоро второто), и двете версии на Queensryche решиха да издадат нови албуми през настоящата 2013 година. На 23 април Geoff Tate пусна на музикалния пазар своя „Frequency Unknown“. Вокалистът явно все още не е преодолял раздялата с бившите си колеги и това се вижда още като погледнем обложката на новия албум – освен ясно изразеният юмрук, се забелязва и закачливото съкращение F.U., най-вероятно насочено срещу някогашните му приятели… Иначе, дискът започва силно с „Cold“, която дава надежди и че останалите парчета от албума ще са поне толкова добри. Реалността обаче е друга – дългогодишните вътрешни спорове в Queensryche са дали своето отражение върху творческия процес (както и в другия албум) и някои песни просто са лишени от собствена идентичност. В „In The Hands Of God“ като че ли се забелязват някакви носталгични препратки към миналото, когато Queensryche пишеха новата история на прогресив рока/метъла, а албуми като „Operation Mindcrime“ добиваха легендарен статус за отрицателно кратко време. Подобно е и положението в „Running Backwards“, в която може да чуем бившия китарист на Judas Priest – K.K. Downing. И ако тези две парчета не са могли да ви направят впечатление, то следващите „Life Without You“ и „Everything“ определено ще го направят! С тях, Geoff Tate до голяма степен успява да компенсира другите по-слаби такива и доказва, че все още е способен да твори запомнящи се песни, стига да иска. Албумът завършва с „The Weight Of The World“ – една драматична балада, която би могла да си съперничи дори с най-добрите композиции на Queensryche от края на 80-те и началото на 90-те години.

На 24 юни пък се появи новият диск на формацията, начело с Todd La Torre. Интересното е, че албума носи заглавието „Queensryche“ – с това Wilton, Jackson и Rockenfield (членовете от оригиналния лайн-ъп) явно искат да покажат, че те са част от „истинската“ банда, а Tate е просто минало. Дискът започва с интрото „X 2“, последвано от „Where Dreams Go To Die“. И тук, по подобие на другия албум, стартът е силен, но след това положението се променя. Дори смея да твърдя, че в този диск липсата на Chris DeGarmo се чувства по-силно. Оригиналният соло-китарист бе основният двигател на бандата през годините и може би няма да е пресилено ако кажа, че падението на групата започна точно след като той реши да напусне своите колеги в края на 1997 година. Въпреки това, Todd La Torre и компания са се постарали доколкото могат, да издадат един приличен албум, който поне малко да отсрами предишните няколко слаби такива. Друг е въпросът до каква степен са успяли, тъй като поне според мен „пълнежите“ тук са повече в сравнение с творението на Tate. Разбира се, има и няколко запомнящи се парчета, като например „In This Light“ със своите заразителни сола и мрачната и епична „A World Without“, в която дори можем да чуем гласът на Pamela Moore, позната ни с ролята си на сестра Мери в „Operation Mindcrime“…Тук е може би моментът да спомена, че дискът трае малко повече от половин час, докато този на Tate е почти двойно по-дълъг и това трябва да се вземе под внимание преди да изслушате двете нови творения.

Извод: Албумът на Tate като че ли е с една идея по-добър от този на La Torre, но си мисля, че всеки фен на Queensryche (а и като цяло на прогресив жанра) има собствено мнение по въпроса коя от двете банди заслужава повече да притежава името, правата и всичко свързано с Queensryche…

Оценка: Geoff Tate – 6 ; Todd La Torre – 5