Буквално не мога да си спомня последния път, когато посетих нещо, подобно на Rocket Psyence Night, така че, когато вечерта на 11 май се озовавам (съвсем целенасочено, нали) пред вратите на Mixtape 5, нямам представа какво да очаквам от третото издание на този своеобразен минифест. Е, оказва се, че „под покрива” си събитието събира колоритна тълпа – хора от разнoобразни националности, възрасти, пол, професии… Схващате идеята. Броят им, заедно с персонала, се движи между 30 и 50-60 души и, тъй като графикът стабилно изостава с един час, имам време да поразгледам всички.

MŒRA се появяват в 21:30 и, дори да е имало някакво напрежение у публиката заради забавянето, то моментално се изпарява. Дама зад барабаните, китарист и басист – два острова сред море от китарни ефекти – така изглежда триото на своя дебютен концерт. А как звучи? Експериментален рок в две протяжни композиции, които заемат целия около 35-минутен сет, съотношение вокали към инструментал 1:4… Усеща се известно притеснение, но… Знае ли човек? Може пък тази вглъбеност и обраност да са част от имиджа на MŒRA. Не че им подхвърлям идеи…

moera

COMASUMMER се завръщат на софийска сцена след почти 15-месечно отсъствие, но за тях това също е един вид дебют. Съставът е почти изцяло обновен, концепцията – също (основните вокали са вече женски и задачата пада върху крехките плещи на фронтдамата Диляна Бурова), абе, почти всичко е ново… Повече от година пауза си е повече от година пауза – и тук в началото се усеща скованост (а и сцената сякаш им е малко тясна…), но с течение на сета тя се стопява; на повърхността избива мощното рокендрол присъствие на бандата и публиката се раздвижва като мравуняк. Припомняйки ни EP-то си “Out Of The Sun” и добавяйки няколко нови парчета, за малко повече от час COMASUMMER, посредством музика и изображения, ни отвеждат на задъхано пътешествие (от мравуняка до открития Космос) и вдигат летвата адски високо преди появата на хедлайнерите.

comasummer

Вече е полунощ и, къде заради късния час, къде – от други подбуди, около ¼ от хората се изнасят след сета на COMASUMMER, за което могат обаче единствено да съжаляват – сцената претърпява бързо преобразяване и на нея се качват THE STEAMS. Още един дебют – гърците са за сефте в София и ни представят първия си албум “Wild Ferment”. Отново ще си позволя да използвам думата „колоритни” – не намирам по-подходяща и все така недостатъчна дума, за да ги опиша… Диви! Това е! Когато си мислиш, че едва ли ще видиш и чуеш нещо, което не си виждал и чувал стотици пъти преди, се появяват те, за да ти докажат колко горчиво се лъжеш. Уау! У-А-У! В шоуто има всичко – от атмосферични фолклорни мотиви, от които балканската кръв подскача, през танцувални рокендрол парчета, та чак до същински пост метъл избухвания, на които, щеш-не щеш, се разбиваш. Бисът тази вечер не е фалшива заигравка, а естествена необходимост… Край. Думите са излишни и недостатъчни.

the-steams

Измежду парчетата THE STEAMS сипят благодарности, но всъщност те са най-вече за самите тях, за COMASUMMER и за MŒRA. Сполай ви за емоцията! От нас – този скромен текст, а снимки – скоро, на нашата Facebook страница!