Интервю с Markus Vanhala и Joonas Koto от OMNIUM GATHERUM

Omnium Gatherum са едно от утвърдените имена на финландската сцена с 16 годишна история и 6 студийни албума зад гърба си. След концерта им в легендарния клуб Tavastia в Хелзинки, имахме възможността да си поговорим с китаристите им – Markus Vanhala и Joonas Koto. Какво си спомнят от България, към коя песен ще бъде следващият им видео клип, какво е довело до смяната на четири лейбъла и други не толкова сериозни неща може да прочетете по-долу. А снимки от концерта може да разгледате в нашата галерия.

Markus Vanhala

MH18: Здравейте! Като за начало може ли да се представите, както и бандата, ако случайно все още някой не е чувал за Omnium Gatherum.

Markus Vanhala: Ние сме Omnium Gatherum от Финландия и свирим прекалено мелодичен дет метъл с още някои странни добавки. Аз се казвам Markus и съм китаристът.

Joonas Koto: Аз съм Joonas и съм другият китарист. По-незначителният.

Markus: Неее. По-възрастният и по-мъдрият.

MH18: Обикновено двете вървят ръка за ръка. Да започнем с последния ви албум, който излезе в началото на годината – има ли някоя история от кухнята по време на записите или докато писахте албума, която бихте споделили?

Markus: Записахме албума с компютър. Изненада! Не, това може би беше албумът, който най-лесно сме правили до момента. Предполагам, защото групата вече е стара, знаем как да работим и си подготвяме домашните много добре. След това е лесно просто да отидеш в студиото и да го запишеш както трябва. Това беше и първият ни път с Joonas. Той се присъедини към групата…

Joonas: По време на записите на „New world shadows“.

Markus: Да.

Joonas: Но всъщност не свирих в албума, просто се размотавах в студиото.

Markus: Реално това е първият ни албум с участието на Joonas.

MH18: И как се чувстваш? Мразиш ли ги вече?

Joonas: Неее, те са страхотни момчета. Всъщност с това копеле се познаваме от години.

Markus: Да, вече стана около десетилетие.

Joonas: Даже повече от десет години. В общи линии знаем какво ще свирим преди да сме го изсвирили, притежаваме някаква телепатична връзка.

Markus: Може да я видите и по китарите ни.

MH18: Видяхме!

Joonas: Еднакви са, но по чиста случайнст.

MH18: Но на твоята го няма логото на Omnium Gatherum.

Markus: Има го! Joonas: Имам го, но е от задната страна.

MH18: Да поговорим малко за промените в състава на групата, които са доста през годините. Ти си в групата от самото начало.

Markus: Да, аз съм упоритият.

MH18: Коя беше „най-тежката“ раздяла? Някога мислил ли си, че групата ще се разпадне?

Markus: Не съвсем. Когато свириш мелодичен дет метъл повече от 15 години, а аз основах бандата, когато бях на 15 и бях просто едно хлапе, нещата единствено стават по-сериозни. Отначало не беше толкова сериозно, просто свирихме. Но започнаха да ни канят на все повече и повече турнета и групата започва да отнема все по-голяма част от времето ти до момента, в който цялото ти свободно време отива за това. И обикновено тогава хората решават, че не могат да се занимават повече. И трябва да придърпаме професионалистите.

Erkki, Joonas, Markus

MH18: А как се срещнахте с Erkki? Той е последният, който се присъедини към вас.

Markus: Ами…

Joonas: Ами… това е забавна история.

Markus: Имахме известни проблеми с предишния ни басист и просто ни трябваше нов. Край на историята. Бяхме на 4 европейски турнета с него и винаги така се получаваше, че бяхме ние петимата и басистът. Нещата просто не сработиха и стигнахме до момента, в който той беше необходим. (бел. ред. – посочва към Erkki)

MH18: Познавахте ли се от преди това?

Markus: Да, Erkki свиреше в Amoral, а с тях сме имали много общи концерти преди около 10 години. Кога минаха? Така че и с него се познаваме от доста време. Лесно е, когато имаш толкова познати и сте като едно семейство. Наистина се надявам след следващия албум да не се налага да отговарям на въпроси, свързани с промяна на членовете, защото в момента сме в най-добрия си състав. Страхотни момчета, стегнато свирене, всичко е ок.

MH18: Ами за смените на лейбълите? До сега сте работили с четири.

Markus: Да, доста сме безрасъдни.

MH18: Мислиш ли, че нещата биха се развили по друг начин за групата, ако бяхте останали например в Nuclear Blast?

Markus: Те не искаха да останем там.

MH18: Тяхна загуба…

Joonas: Според мен е по-добре да си голяма риба в малък басейн, от колкото малка рибка в голям басейн.

Markus: Да, точно така. Първо започнахме с малкия лейбъл Rage Of Achilles, които свършиха много добра работа по първия ни албум. Даже страхотна за малък лейбъл, но за съжаление фалираха. След това преминахме в семейството на Nuclear Blast, което се оказа прекалено голяма хапка за нас, защото през 2004 не бяхме толкова големи като Nightwish и някои други групи.

Joonas: И все още не сме.

Markus: След това направихме два албума с Candle Light и искахме да се върнем към немския модел на работа. За сега с Lifeforce нещата вървят добре.

MH18: Доволни ли сте от тях?

Markus: Да, те също са малък лейбъл, но е хубаво да си с приоритет. Вече направихме два албума с тях и се справиха много добре. Ще работим с тях и за следващия ни албум, така че все още ще имаме „жива сила“.

MH18: Тази година се навършват 10 години от издаването на дебютния ви албум. Ще го отпразнувате ли по някакъв начин?

Markus: Имахме много голямо празненство по случая – изсвирихме няколко парчета от него на няколко концерта. Това беше. Всъщност тази година ще вземем участие на фестивала Dark River, който се провежда в родния ни град Kotka. Има десетгодишнина на самия фестивал, както и на нашия албум, така че се надявам да изсвирим няколко парчета от него.

Joonas: Или може би не.

MH18: Скоро ще снимате и още един видеоклип.

Joonas Koto

Joonas: Даже вече го снимаме.

MH18: Има ли шанс да разкриете към коя песен ще е.

Markus: Да, бихме могли. Ще го издадем може би в началото на август, за да промотираме предстоящото ни европейско турне. А песента е…

Joonas: The Sonic Sign!

MH18: Страхотно! Относно европейското турне – ще свирите в Румъния и все още има свободни дати около този концерт, ще минете ли през България?

Markus: За съжаление няма да дойдем в България. Хората постоянно ни молят да отидем тук и там.

Joonas: Но това не зависи от нас, а от агенцията ни.

Markus: Това турне ще е сравнително кратко, само 16 дати.

Joonas: Две седмици и половина.

Markus: Но ще свирим в Румъния и Сърбия.

MH18: Да, а обикновено, когато турнетата стигат до Източна Европа, минават през всички държави – Румъния, България, Гърция, Сърбия. За това се надявахме.

Markus: Този път ще сме само в Унгария, Румъния и Сърбия. Последния път, всъщност еденствения път, когато сме свирили в София, си изкарахме страхотно.

MH18: Така ли? Кои са най-ясните ви спомени от тогава?

Joonas: Първото нещо, което си спомням от концерта в София, е когато се събудих в автобуса, излязох навън и пред мен имаше човек с кон и каруца.

Markus: Кон или проститутка? (бел. ред. – на английски език двете думи звучат почти еднакво)

Joonas: Кон, животното. Когато излязох от автобуса, човекът стоеше в каруцата, биеше коня си с камшика и ме питаше дали имам цигари или нещо от сорта. Къде бях попаднал?

Markus: В дивия запад на изток! Но този концерт наистина беше един от най-добрите от европейското ни турне с Rotting Christ. Спомням си, че клубът беше много пълен и публиката беше наистина ентусиазирана. Как се казваше клубът?

MH18: Казва се R.B.F., ако не се бъркам.

Joonas: Спомням си само, че беше доста голям.

Markus: Да, беше направен от бетон.

MH18: Точно така. И не се намира в центъра на града.

Joonas: Беше някъде в покрайнините на София.

Markus: Да. R.B.F. като три отделни букви?

MH18: Да, всъщност означава Rock Bar Fans.

Markus: Точно така, сега се сетих.

MH18: Да се върнем към „Beyond“. Каква всъщност е идеята зад това заглавие?

Markus: Това винаги е най-сложният въпрос за китаристите.

Joonas: Да, за текстовете.

MH18: Кой всъщност пише текстовете?

Jukka, Markus, Joonas

Joonas: Jukka – вокалистът ни.

Markus: Идеята е за човешкият ум и неговата двойнственост – той има две страни. Според мен става въпрос да достигнеш отвъд едната страна. А там винаги има какво да потърсиш и какво да намериш – тревата винаги е по-зелена от другата страна.

MH18: Разбира се, жените са красиви, небето винаги е синьо…

Joonas: И водораслите са по-зелени от другата страна.

Markus: Зелените човечета също са по-зелени. Мисля, че идеята е да преминеш някаква граница… ние просто свирим на китари.

Joonas: Да, просто се кефим.

Markus: Преди бях много зле в това отношение, не знаех нищо за текстовете от първите ни три албума и винаги на този въпрос отговарях „Ммм… хайде да си говорим за нещо друго.“ Сега вече даже чета текстовете, което пак е нещо. Може би не ги разбирам, но поне ги чета.

MH18: Прав си, това си е напредък!

Markus: Даже ги дискутираме с Jukka. Интересна метафора е, че с албума „Beyond“ свирихме за първи път извън Европа – в Япония, така че всъщност отидохме „отвъд“. Надявахме се да е отвъд Атлантичекския океан – в САЩ, но може би и това ще се случи. А в Япония беше супер.

MH18: Има ли голяма разлика между публиката в Европа и Япония? Като държание и отношение например?

Markus: Да!

Joonas: Да, има. Те са луди! Абсолютно луди! Просто няма думи, с които да опиша техния ентусиазъм по време на концерта. Няма от хората, които седят отстрани със скръстени ръце и само гледат къде ще сбъркаш. Има такива, които идват директно от работа с костюми, вратовръзки и куфарчета и просто се кефят и куфеят.

Markus: Има и ааадски много красиви дами. Чак малко ме е срам, че докато свиря на сцената се заглеждам и в един момент се чудя дали не съм попаднал на някой конкурс по красота. Също така дават много подаръци. Не са от типа хора, които цяла вечер ще те занимават и ще ти говорят глупости. Само идват, поздравяват те и ти казват няколко добри думи, дават ти подаръци като Саке, бира, твои снимки, което е доста засрамващо, такива неща.

MH18: Това е доста интересно, предполагам се дължи на различната им култура.

Markus: Според мен е много сладко. Защото тук, не говоря за феновете в Европа, а за тези във Финландия, винаги след концерт някой идва да си говори с теб, черпи те бира и остава с теб до края на вечерта. По някое време искаш да се отървеш от него или нея, но просто не можеш.

Joonas: Да, не можеш, защото той или тя те преследва до дома ти.

Markus: Така се случват нещата във Финландия.

Joonas: И след това трябва да кажеш „Съжалявам, това е домът ми, не можеш да влезеш“.

Markus: Тяхната реакция съответно е „Майната ти, скапана рок звезда“.

Joonas: „Ти си надута рок звезда. Защо не мога да спя в леглото ти?“

Markus: „Имаш ли някакъв алкохол?“

Joonas: Да, „Имаш ли някакъв алкохол „, или „Може ли да ти взема колата на заем или да спя с кучето ти?“ или нещо такова.

MH18: Еха, това би било интересен развой на събитията. Благодаря ви за отделеното време, искате ли да кажете още нещо на българските фенове?

Joonas: Bulgarian jogurtti! Във Финландия имаме едно нещо, наречено „Bulgarian jogurtti“ – кисело мляко от България, доста е популярно.

MH18: А когато бяхте в България пробвахте ли истинското българско кисело мляко?

Joonas: Не, само финската версия. Може би следващия път, който се надявам да е скоро.

Joonas, Markus

Markus: Наистина се надявам на следващото ни турне да дойдем в България.

MH18: Ние също. Joonas: Последният път беше страхотно. Жалко, че на това турне няма да успеем.

Markus: Да, защото ще сме съвсем наблизо.

Joonas: На ръба.

Markus: Но както казахме, това не зависи от нас.

Joonas: Зависи от злите мениджъри и агенции, които управляват света. Ние сме просто пионки.

MH18: Горките. Но като цяло това е проблем за България, повечето турнета просто не стигат до Източна Европа и се налага да пътуваме до други държави, за да видим любимите си групи.

Markus: До някъде такава е ситуацията и във Финландия. Имаме фестивали, на които свирят много групи, но европейските турнета обикновено не идват във Финландия. Защото за да се стигне, трябва да се мине морето, което означава един ден път с ферибот, един ден за концерта и още един ден за връщане. А на турнета един ден е около 2000 евро.

Joonas: Два свободни дни излизат много скъпо.

Markus: Защото разходите си ги има.

MH18: Да, но при вас са всички групи от Финландия, така че сте доста добре.

Joonas: Това изобщо не е достатъчно. Финските банди всъщност не са толкова яки.

MH18: С цялото ми уважение, тук не мога да се съглася.

Markus: Освен нас!

Joonas: Вие само имате илюзията, че във Финланзия има добри групи. Но те всъщност са само няколко. Например Omnium Gatherum и…

MH18: … и стига толкова?

Joonas: И стига толкова!