Manntra – спираща дъха комбинация от industrial, folk и вокали на хърватски

Четейки статия от човек, слушащ предимно екстремен скандинавски industrial метъл и с публикации главно на тази тема, следва да очаквате, че отново ще пиша за нещо такова. В случая обаче става въпрос за хървати, които са доста далеч от там.

Manntra е група, основана през не толкова далечната 2011 година и във все още скромното им като размер (но не и като качества) творчество се преплитат industrial и фолклорни елементи, главно от балканския полуостров.

Момчетата са четири, като главното действащо лице е Марко, който освен вокал е и китарист, клавирист и продуцент на бандата. Останалите членове са Золтан (бас) , Андреа (барабани) и още един Марко (китара). Задължително е да се спомене, че текстовете им са изцяло на хърватски, което е изключително смело решение и аз лично го адмирирам.

Издават първия си албум “Horizont” през 2012 година, към който, поне по мое мнение, много малко фенове и на industrial, и на folk metal-a биха останали безралични, особено ако не държат 100% да слушат банди с лирики само на английски.

Първото парче е и едно от най-добрите им, нарича се Gorki San и стартира с доста отчетливи балкански фолклорни елементи, които присъстват през всичките 237 секунди.

Следва Manntra (парчето, не името на групата) , което също е много силно и запомнящо се, за да достигнем до Balkanska – композиция, чието заглавие няма как да не направи впечатление на всеки, живеещ на нашия полуостров. Качеството също е страхотно и също бих го класирал като едно от най-добрите попълнения в тавата.

Vjeruj Ponizno и Na Svijetlu също са страхотни тракове, но някак си бих казал, че остават в сянката на останалата част от албума, като с това твърдение не искам да ги обезценя по никакъв начин.

Следва може би най-известната песен на бандата – Kisa, придружена и със страхотен клип. Аз лично също ги открих първо с него и бях достатъчно заинтригуван, за да задълбая повече, а не да си остана с приятните впечатления.

Nebtina се намества между баш хитовете на Horizont, но за мен това е един от скритите фаворити и също събира доста точки.

Тук ще вмъкна наблюдението си, че в много голям процент от случаите бандите не избират най-добрите парчета за заглавни в своите албуми. В случая, обаче, Horizont определено е черешката на тортата, като, признавам си – в много от случаите, когато я слушам, направо настръхвам. Клипът също е изключителен и затвърждава перфектните впечатления. Именно това е и парчето, което обикновено избирам да включа в плейлиста на своите “industrial metal party-та”, поне преди да излезе “Venera”.

Monstrumi също е прекрасна песен, като се явява и последната от албума, в което Marko показва страхотните си гласови възможности, тъй като финалното – Kalvaira – е инструментал. А то пък от своя страна се вписва страхотно като за финал и затвърждава чудесните впечатления от дебютния албум на Manntra.

Повече от година преди да излезе втория албум – „Venera“, групата започна да пуска един по един клипове с новите парчета.

В началото на март 2014 в Youtube се появи видеото на Mornar. Не без основание бих нарекъл това парче шедьовър. От момента, в който го чух, се заредих с огромни очаквания за втората тава на групата. Клипът също допълва страхотното впечатление от първия излязъл трак на новия албум.

През май се появи и далеч по-раздвиженото Vila, също придружено с клип, което затвърди страхотните впечатления, породени от предишните неща на Manntra, макар по мое мнение то значително да отстъпва на Mornar. Останах с впечатление обаче, че именно това най-харесваната от новите песни от повечето им фенове.

В началото на 2015 в разстояние на няколко дни се появиха още 2, макар и без клипове. Първо в последните дни на януари видяхме Bijeli Prah, което в началото бихме могли да си го сбъркаме с някоя народна песен и така, чак докато не се намесят китарите и мощните вокали на Марко. Въпреки тези достойнства, това парче така и не успя да ми влезе под кожата и сякаш ме впечатли най-малко от дотук чутото от групата.

Няколко дни по-късно бял свят видя и Duboko. Доста прилично, но също сякаш не толкова перфектно, като някои от предишните. Все пак бих го поставил едно стъпало над Bjeli Prah.

И така стигаме до средата на февруари, когато на бял свят се появи Pu†. Въпреки че до този момент бяхме чули едва половината от този албум, след няколко изслушвания категорично заключих, че това ще бъде черешката на тортата във „Venera“. Просто всичко в тази песен е страхотно до последния детайл. Задължително е да споменем изключителния припев, възпяващ края на хладната зима, тъкмо нещо като за тази част от годината. (най-вероятно се има нещо доста по-дълбоко предвид, но с гугъл транслейт от хърватски – толкоз 😀 )

В началото на март се появи и Sin (син, не грях). Началото му може да ви заблуди, че обикаляте някъде из българските планини, вместо да слушате хървати, свирещи industrial. Като цяло парчето е доста добро, като възгласите “думба-думба-ба” наистина правят огромно впечатление и смятам, че няма да останат незапомнени от изслушалите албума, особено в България.

Ден след официалната премиера на албума на 16.03.2015, в YouTube на дневен ред дойде и заглавното парче. След като вече бях чул Mornar и Pu†, далеч не очаквах именно заглавното да е най-доброто, както се беше получило при Horizont. Това чувство допълнително се засили от пищящия инструментал в началото. Честно казано, най-дразнещите звуци в дискографията на Manntra, по мое мнение, разбира се. След това обаче ситуацията определено се променя към далеч по-добро и като цяло бих причислил Venera към силните неща на бандата, дори при наличието на въпросното “пищене”.

Понеже дотук карах по реда на появяване на песните от албума, ще спомена и последното, което видя бял свят в официалния акаунт на Manntra в “тубата”. Става въпрос за Crni Covjek, което всъщност е финално.

То е бавничко, може би най-близкото до балада в албума, но определено попада в графата на много силните парчета на групата, като не го казвам, само за да не ме обвинят в расизъм и със сигурност смятам, че е страхотен завършек на един страхотен албум. (според коментара от самата група под клипа в YouTube заглавието трябва да се преведе като “Сънчо” , а не като “черен човек”)

И така след като сме чули 8 от 10-те композиции на групата в официалния им акаунт, идва ред да обърнем внимание и на последните 2.

Pu†2 е инструментал с нещо като ремиксирани части от оригинала. Нещо хич не ми направи добро впечатление и за това и не смятам да му отделям повече време.

Остана да споменем и Stranci – предпоследното, което не мога да твърдя, че е лошо, но и не смятам, че ще е от тези, които могат да се класират като най-силни. Това обаче наистина се дължи на факта, че като цяло албумът е наистина силен, а не защото конкретната песен не става.

За да бъда откровен, разбирам избора на бандата да остави именно тези две парчета непуснати онлайн.

След изслушването на целия “пакет” от песни, моето мнение е, че и вторият албум на Manntra е изключително добър и определено се доближава на нивото на първия. Трябва да го послушам още известно време, за да определя за себе си, дали успява да го надмине, но генерално съм изключително доволен от чутото.

В заключние ще спомена, че по принцип аз лично не харесвам практиката да се издават парчета преди премиерата на албума, защото имам чувството, че ми отнемат удоволствието от цялостното му изслушване на един дъх. От друга страна обаче, това, което се получи с Venera – издаване на цели 6 парчета преди премиерата на албума, помага на феновете да изслушат достатъчно пъти и да почувстват по-дълбоко всяка една песен, така че може би в крайна сметка Manntra са направили правилната крачка.

А и така ми помогнаха да напиша по-бързичко този материал, защото принципно не обичам да пиша ревюта в момента на излизане на албумите, за да мога да се потопя малко по-дълбоко в тях, особено когато става въпрос за любими банди, където винаги си има пристрастие в мнението…

Та, ако харесвате industrial metal и фолклорни елементи, направете и вие правилния избор, като обърнете внимание на Manntra и „Venera“. Но дори и да не сте особени любители, ако търсите нещо по-интересно и необичайно, пробвайте ги, не мисля, че ще съжалявате.

П.П. Групата публикува преди броени часове в Youtube акаунта си и песента Stranci, но понеже към този момент статията вече беше завършена, реших да не внасям промени в движение.

Автор: Тодор Чоевски (Ludnichar), председател на „фен клуб РАМЩАЙН БЪЛГАРИЯ” и администратор на Industiral Metal Bulgaria