Бум! Прас! ODD CREW и THIS BURNING DAY

Всеки път ми е като първи път. Това важи с пълна сила за всички концерти на Odd Crew, на които съм имала честта да присъствам. А този беше една идея по-специален – с всички рожденици в кюпа, нямаше как да не е звезден купон. Пък и аз най-сетне открих личния си летен сезон по феноменален начин: с концерт на ГрупаТА, която още преди години, когато едва прохождах в стила, ме увери, че българският метъл е на световно ниво, само дето няма кой да го побутне.
Любимото ми заведение се изпълни с поздрави, усмивки и съответното настроение, което ще ме държи още дълго-дълго.

Културното мероприятие беше открито от This Burning Day, които като поведение напълно пасват на името си. Изпепеляващата жар, сипеща се от самите тях и жегващият им ритъм нажежиха до бяло Терминала и докараха на лицата на всички пътници привлекателната червенина на Дон Домат.
След девет песни непрекъснато подскачане мога да заявя категорично, че ходенето по концерти трябва да се квалифицира като олимпийска дисциплина по обясними причини. Въздухът не стига, думите – и те, само музиката се сипе на мощни талази и не прощава ни-ко-му. Децата на лятото ни представиха сет за ценители, по време на който единственият момент за почивка бяха наздравиците и приканванията за още подскачане.

Reality check и обратно към шоуто. Кратък отдих за събиране на сили и е време да се сплескаме на Odd Crew. Буквално. След поредица от концерти в страната и напоително посещение в Швеция, четворката стъпи здраво на софийска почва и предизвика титаничен земетръс с магнитуд поне 6,66 по Рихтер.
Впечатленията бяха еднородни – ‘ооо, мен, само на Од Крю си прекарвам толкова добре‘ и ‘а, мен само Од Крю ме разцепват така‘ доминират класацията.
В едно от изявленията разбрахме, че момчетата се чувстват ‘като деца в сладкарница‘, ‘лигавейки’ се с това шоу, аз пък ще им кажа да се лигавят по-често, защото всички имаме нужда от това.
Та така. Ако трябваше да събера всичко това в една дума, тя щеше да бъде ‘свежо’. Бонзи ни донесе своя бръснещ барабанен бриз, Марто ни заля с порой от ноти, а двамата Васковци се погрижиха да ни сгреят с огромните си слънчеви усмивки. Бисовете и заигравките с класически парчета бяха неочакван бонус към обширния сетлист и въпреки това концертът не продължи толкова, колкото ни се искаше на нас пред сцената.

А бе, много ли е сложно да се направи безкраен концерт?