Lamb Of God_SacrementСлед запис и пускане на песен в пространството, слушателите чуват крайния продукт, опаковкатa, зад която се крие тежък труд и препятствия. Добива се представа за музикални способности, креативност, способност за съчетаване на мелодии и вокали. Това, което се крие зад самата песен – като идея, замисъл, лична история – често остава скрито за нас, феновете, което води до различни и често погрешни интерпретации, каквито са правени през годините и за емблематичната песен на LAMB OF GOD, “Walk With Me In Hell”. Тази, заедно с песента „Redneck“, превръщат албума „Sacrament” в техния най-приветстван албум, който им дава първи места по различни метъл фестивали. От този момент нататък LAMB OF GOD  започват да ръководят собствените си турнета, вместо да са гости на други групи, затова със сигурност тези песни и албумът значат много за тях, най-малкото поставяйки ги на световната музикална сцена.

„Walk With Me In Hell” e написана от китариста на групата Mark Morton. В музикално отношение, в сравнение с останалите записи на LAMB OF GOD, песента перфектно пасва на стила, тежките рифове, бързите темпове, сложните барабани и крещящите вокали, с които се характеризира групата. Kонтрастът идва от факта, че всъщност това е „любовна“ песен, чиѝто призив е за това да имаш някого до себе си, независимо колко могат да се влошат нещата и какво може да ти поднесе съдбата. Това значение на песента изглежда много противиположно на заглавието и фразите като: „Pray for blood, pray for the cleansing“, „Take hold of my hand, for you are no longer alone, walk with me in hell“, но наистина става въпрос за любов, признание и подкрепа.

Ето какво споделя самият Mark за създаването на тази песен:

Преди години започнах да пиша песен, която знаех, че ще е специална. Този груув риф … екпанзивният припев … хипнотичната цикличност … всичко се съчетаваше по начин, на който често, ние, авторите на песни, се надяваме да потигнем, но рядко успяваме да осъществим. Чувството е свръхестествено – да усетиш музиката и енергията да се сближават и преливат. Това беше едно от най-вълнуващите и удовлетворяващи чувства, които някога съм усещал. Знаейки, че създавам нещо наистина специално, започнах да пиша текста на това творение. Изкуството имитираше живот. Бях влюбен отскоро в красива млада жена, която в последствие стана и моя съпруга. Имайки нужда да й кажа колко силни чувства изпитвам към нея, нахвърлях текст, в който я молех да „хване ръката ми“ и й обещах, че „никога няма да е сама“. Песента беше озаглавена „Walk With Me In Hell“.  Tрябва да призная, че по онова време нямах абсолютно никаква представа, че моята квази-поетична молба към нея да  „мине с мен през Ада“, скоро щеше да се превърне в трагична реалност.

Четири години по-късно с нея се намирахме интензивното отделение за новородени, държейки първата ни дъщеря. Взирахме  се във всеки детайл от лицето ѝ, всяка луничка по кожата й, каталогизирайки всеки звук и мирис, по начина, по който правят всички нови родители. Разликата беше, че детето ни беше развило инфекция по време на раждането. Тя беше много, много болна. По-късно същия ден, дъщеря ни Madalyn Grace Morton почина в ръцете ми. Минавахме през Ада. Сега животът имитираше изкуство.

Малцина биха спорили с факта, че загубата на дете е едно от най-трагичните неща, през които човек може да премине. Последствията, с които човек се сблъсква и преживява след травма от такъв мащаб, са както физически, така и психологически, емоционални и духовни. Хората скърбят по много различни начини и когато картичките и цветята престанат да идват и съболезнованията започнат да се размиват, двойката остава сама с мъката, отчаянието и празнотата си, докато останалият свят се връща към нормалното си ежедневие. Шест седмици след като дадох мъртвата си дъщеря на медицинска сестра, се намирах на сцената в Медисън Скуеър Гардън, за да „забавлявам“ хората. В никакъв случай не бях готов да вляза отново в този свят, но музикалната индустрия е порочна и непростима … и някак си, бях там.  За мен скръбта прие формата на свободно падане в бездната и се обърнах за спасение към наркотиците. Въпреки че не защитавам поведението си, не го считам за правилно в ситуацията и със сигурност не бих го препоръчал за справяне с проблеми, знам и разбирам защо се случи. И си прощавам. Човек не се лекува от загубата на дете. Никога не го преодоляваш, просто минава време. Новите преживявания поставят някаква дистанция между това, което е сега, и това, което е било тогава. И все пак травмата оставя дълбоки белези. Скърбящите хора често се изолират в опит да се предпазят. Хората, които сте очаквали да са там в такъв момент, изчезват, а други които едва познаваш са до теб и те подкрепят. Взаимоотношенията се напрягат и изострят под такъв тип натиск. Мъката променя хората. Година след като Madalyn почина, съпругата ми и аз бяхме благословени със здраво, живо момиченце. Тя е светлината на нашите животи. Светлина да намерим пътя си.