Интервю с Morean oт ALKALOID и DARK FORTRESS

1. Мисля, че сме в стагнация, точно посредата, между звяра и гения, мъчейки се да се трансформираме от едното в другото.

For ENGLISH VERSION, go to Page 2

От много време харесвам музиката на DARK FORTRESS и ALKALOID, и мисля, че това интервю трябваше да се случи, най -вече за да получа аз отговор на въпросите, които толкова исках да задам. И двете групи са със сантиментална стойност за мен (а и с нов материал). Освен Morean, приятна изненада беше, че и Linus Klausenitzer (басист и на OBSCURA също така), се включи с отговори на някои въпроси. Това е дълбочината на нещата, към която се стремим всички и която би трабвало да съответства на настоящия етап на човешкото ни развитие. За съжаление, на практика не е точно така, и не знам дали има изгледи за промяна, но ALKALOID са точно това късче надежда за бъдещето.

MH18: Това, което ние слушателите знаем е, че алкалните елементи са група от периодичната система. Би ли ни казал как се сформира групата и защо избрахте точно това име?

Morean: Началото на групата се корени в разговор с Hannes, V Santura and Steffen Kummerer, който проведох през 2010, когато обмисляхме евентуално да започнем да работим по нещо заедно. Очевидно, това не се получи, но вдъхновен от този разговор, Hannes се свърза с мен две години по-късно и ми сподели плана си за групата, заедно с идеята си за сегашния и състав. Избирането на име беше много по-трудно.” Колекционирах“ интересни думи и имена в продължение на 2 години, намерих цели страници с потенциални имена. Проблемът беше, че всяко, което може да ви хрумне беше вече заето. Любимото ми беше „Monolith“, от една страна като вид препратка към Arthur C. Clarke, а и като начина по който искахме музиката ни да звучи, но и то беше взето. В крайна сметка, трябваше да изберем между „ Metatheosis” и “Alkaloid“. „Metatheosis“ е заглавието на втория албум на  NONEUCLID и беше моя идея, но не ни допадна явната връзка между двете. Първоначално „ALKALOID“ също идваше оттам, от песента “Paranoid Alkaloid”, но асоциацията не беше толкова забележима. Много харесах значението на тази дума, когато разбрах, че като алкалоиди (алкални съединения ) са класифицирани много познати за нас психотропични субстанции, и идеята беше да се опитаме да проектираме ефектите им, примерно на LSD, първо в музиката, и после в научни теории, чрез нашите „извратени“ творчески мозъци. Алкалните съединения могат да бъдат причина за мутации, което също се зароди като концепция в музиката ни още от самото начало. Може да се каже, че да разбиваме строгата рамка на жанра, за да достигнем творческа свобода е закодирано в ДНК-то на групата.

MH18: „ALKALOID” би могъл да се отъждестви с научно-фантастична трансмисия в музикална форма, поради специфичния си сюжет и солидния изследователски процес. Къде свършва науката и започва въображениетo

Morean: Много просто: в момента в който тези концепции и спекулации, породени от природните науки се прокраднат в нашите субективни музикантски съзнания и се пречупят. Винаги даваме най-доброто от себе си да проумеем тези научни“елементи“ които заимстваме колкото се може по-добре, но от един момент нататък надделява фантазията ни и единствено истински учен би могъл да каже дали визията, която илюстрираме е вероятна, имагинерна или поне възможна на теория. Фактът, че извличаме всичко това от най-относителните и конспиративни аспекти на науката ни дава пълна свобода в тяхната интерпретация. Смятам, че науката и изкуството могат да се обогатяват и вдъхновяват взаимно, и че невинаги са обречени да бъдат противоположни полюси, въпреки че, същината на науката е да бъде недвусмислена и безпристрастна. Все пак, понякога ирационалната мисъл на на един емоционален и сравнително неук творец може евентуално да спомогне за зараждането на ценна идея в науката. Точно това се е случило със Сферата на Дайсън, защото самият той е бил вдъхновен от sci-fi роман. Не очаквам да допринеса с нещо към науката- не съм толкова претенциозен. Но предпочитам източникът ми на вдъхновение да е изумителният, главозамайващ и енигматичен, но истински свят на науката, пред чистата измислица. Вълнуващо е да изграждаш цели светове в съзнанието си, а да ги споделяш с другите, дори и само чрез песни, е огромна привилегия.

MH18: Стилът на групата е обвързан с композирането на музика, точно толкова колкото и с лирическата част. Какъв е твоят подход – паралелно с развитието на мелодиите ли пишеш и текстовете?

Morean: Лично аз, да. Поне в тази група. Написал съм толкова музика, че съм се научил да канализирам и направлявам креативността си, и да я впрягам в създаването на историята, криеща се зад музиката. Така че се занимавам с музикалния материал, който една история или песен изисква, вместо да пробвам рифове на случаен принцип, опитвайки се да сглобя нещо. С композициите за “Dyson Sphere” процедирах точно по този начин. Но не е формула, нищо не е такава. Да се опитваме да раздробим сложността на живота в една универсална работеща формула често унищожава напълно идеите, въображението, и съответно практическото им приложение. Предполагам, че трябва да се отдадем на непрекъснатия поток от идеи, защото нямаме какво да доказваме повече на метъл общността, имаме всички необходими инструменти, така че можем да си позволим да вършим каквото по дяволите искаме. Върхът е.Малко по-различно е, когато някой от останалите членове на групата ми прати цял инструментал, защото в такива случаи музиката вече е избрана конкретно. Но и тогава, винаги се опитвам да намеря свой собствен начин да разкажа историята, която съм набелязал в моята част от песента, която обикновено в такива ситуации се свежда до вокалите и текстовете. Тогава се налага да бъдеш по-внимателен, защото трябва да оставиш представата на композитора за музиката непокътната, но тъй като онези демота също ме мотивират допълнително, нямам трудности да сътворя история и вокална концепция, които да са подходящи и да се вписват в песните на останалите. Поне никой не се е оплакал до момента.

MH18: Като става дума за брилянтния „Liquid Anatomy”, музиката е едновременно по-агресивна и динамична, но определено по-ориентирана към алтернатива, отколкото предшественика си “ The Malkuth Grimoire”, освен това доста необичайно, но акцентът сякаш е върху синрхонизираната симбиоза между чистите вокални части на Danny Tunker и твоите. Това неминуемо създава трансцендентна атмосфера, би ли споделил как се сработихте всички заедно? Резултатът от това очакван ли беше? 

Morean: Преди всичко, не е така. Аз работих по ВСИЧКИ вокални части – и чистите, и бруталните, точно както и в дебюта. Изглежда е нещо необичайно, че един вокалист на метъл група може да възпроизведе повече от един вид звук, въпреки, че има изтъкнати примери, които потвърждават , че това е напълно възможно за гласовия диапазон. Разбира се, аз нямам почти никакъв опит с чистите вокали и не съм го пробвал до такава степен за предишни албуми и групи. Но се радвам, че се опитвам да дам максимума от себе си, и очевидно на групата им допада, и това ми стига. Крайно време е да спрем със отегчителната едностранчивост на вокалите в екстремната музика – това важи и за всички инструменти по мое мнение. Харесвам групи като CANNIBAL CORPSE, не ме разбирай погрешно. Дори ги обичам. Но като музикант, щях да се гръмна, ако трябваше да правя едно и също нещо до безкрай. Имам предвид… стига де, не може с това да се изчерпва всичкият потенциал на едно вокално изпълнение! Всяка група трябва да преценят сами за себе си как им харесва, и ако определен тон им се стори супер, защо да не продължат с него, след като работи. Просто за мен това е абсолютната противоположност на креативност. Щях да умра от скука от собствената си музика. Danny, естествено взе участие в някой части в края на записа, между другото. Но като изключим момента преди последното соло на „As Decreed by Laws Unwritten“, където той изпява малка част от партитурата, неговият глас просто даваше плътност при хоровите елементи, и на по-силните припеви. В този албум хоровите елементи бяха добавени заради звукозаписите – толкова много пъти моят глас се наслагва в тях, но накрая си личи, че е един и същ. Така де, това обаче не значи, че за в бъдеще няма да се комбинираме в следващ материал. Той звучеше истински добре и по двата начина, а експериментираше с гласа си за първи път. Кой знае какво ще се случи по-нататък. Но не приписвай заслугата за вокалите на някой друг! Много се гордея с това, което успях да постигна, заради безкрайните дни, които прекарах, oсъвършенствайки се.

MH18: Музиката на OBSCURA винаги е имала сложността на класическата музика, и това се усеща и при ALKALOID, още повече, че ти от известно време работиш с Ротердамската филхармония. Как толкова различни музикални измерения могат да се слеят в едно цяло? 

Morean: Прекрасен въпрос, и за да отговоря подобаващо, трябва да напиша книга. Кратката версия е, че стиловите амалгамации винаги са били част от работата, а и започваш да осъзнаваш, че като композитор, нямаш оправдание да не си себе си. Винаги трябва да правиш това което искаш и класификацията му не трябва да е от значение за творческия процес. Работа на медиите и феновете е да решат като какво да го определят, въпреки че това става напълно безсмислено, когато си дадеш сметка, че тънката разлика между жанровете е по-скоро въпрос на избор на инструменти и оркестрация, отколкото на на несъвместимост в ДНК-то на музиката. При ALKALOID инструментацията и техниката на всеки от групата е ясна, ние знаем един за друг каква музика ни допада, или поне в какво виждаме потенциал, ако е написано от други. Химията между всички тези тотално несъвместими елементи е в това да вникнеш в сърцевината им и да намериш общото – не просто повърхностен анализ, а самата есенция. От тази основа буквално можеш да изградиш всичко. Понякога просто трябва да се доразвие, но като цяло процесът е на принципа проба-грешка. Имаме толкова опит в експериментирането, така че е малко по-лесно да знаем как да подходим и изпробваме неща, които на пръв поглед изглеждат абсурдни, като да комбинираме 80-тарските прог-поп/ хард рок сегменти на „Kernel Panic “ с неговите дет метълския контур, или диско/реге елементите в сагата Dyson с бързи бластове, симулиращи силата на избухваща супернова.

MH18: Като творец, какво е най-голямото ти постижение в личен и професионален план?

Morean: Невъзможно е да посоча само едно. Ако говорим за креативност, трябва да отбележа, че никога не съм се забавлявал толкова докато пиша музика, колкото когато го правя за ALKALOID и това говори много. Но е имало много преломни моменти. Най-важното нещо, което ми се е случвало през целия ми живот беше когато бях приет в ротердамската консерватория, защото дори само като утвърден факт, положи истинското начало на музикалната ми кариера. През 2014, след 20 години на безбройни концерти, започнах да пиша и да свиря в серия от най-престижните изпълнения в Нидерландия – NTR Zaterdagmatinee, в залата Concertgebouw, в Амстердам, която е нещо като висш храм за класическата музика в страната. Аз, с моята електрическа китара! И дори беше направен документален филм за изпълнението на тази творба, наречена“ Schattenspiel“ ( може да го намерите в youtube, казва се “Morean – Metal Dude in Concert Hall“) Друг крайъгълен камък беше участието ми в Tanglewood три пъти подред – летния лагер на Бостънския оркестър, и всъщност всяка нотация, която съм писал за голям оркестър е била от огромно значение за мен. Седиш на дивана посред нощ, опитвайки се да измислиш нещо, и след неопределено време ( и неопределен брой изписани нотни листи) стотина души влизат в едно помещение, за да изсвирят твоята идея – чувството е велико. Жена ми е хореограф на модерни танци и общата ни работа по тяхното озвучаване също винаги е била удоволствие, освен това моите формации като THE HUNGRY GODS и NONEUCLID също са оказали силно влияние на развитието ми. Имам и незабравими спомени от шоутата ни в Hellfest, или пък Wave Gotik Treffen в Лайпциг. В края на краищата гледам да не се захласвам много по минали неща – това е все едно Хоронзон да погълне собствените си чеда. Идеята е винаги да гледаш напред и всеки път да се стремиш по-високо, и да надминаваш самия себе си!

MH18: Хората усещат най-силно аудио-визуалните преживявания, като концертите. Ако беше възможно, каква щеше да е перфектната сцена на живо за едно изпълнение на ALKALOID?

Morean: Разгорещена сцена, в стил PINK FLOYD, със съвършена акустика, и подходящо осветление, намираща се в антарктичната, скована от лед пустиня на Ross Island. Ако може, целият сезон да е оживен като във Лас Вегас. Обаче ако това не може да се случи… (хм), всяка сцена с прилични условия за свирене на живо ще свърши работа. Ако има бюджет за декор, сценични костюми и тн., определено със сигурност ще спомогне за по-доброто представяне на музиката. И би било страхотно ако можех да доведа един-двама бек-вокалисти, защото вече имаме значително повече чисти полихорални промеждутъци из цялата тази агресия. Но не бива да ставаш твърде зависим от условията, защото като музикант, единия ден свириш в някой супер луксозен клуб, а на следващия си във възможно най- долнопробната и забутана дупка. Странно е, но никога не можеш да предвидиш как ще мине едно изпълнение, независимо от статута на мястото, където свириш, било то концерт, или фестивал. Често ми се е случвало най-мащабните концерти да се оказват проблемни и разочароващи, като първата оркестрална колаборация за NONEUCLID. Седем месеца усилена подготовка, само за едно единствено шоу, и когато моментът настъпи, всичко се обърка тотално. Също така понякога отиваш в някой клуб и единственото, с което разполагаш е това, което сам си си донесъл, и искаш да избягаш моментално оттам, но в последствие концертът се оказва фантастичен, поради причини, които невинаги подлежат на обяснение. Изводът е, че неминуемо трябва ти да даваш нещо от себе си, и така може да превърнеш всяко събитие в нещо страхотно, само и единствено ако разбереш да подходиш към него по такъв начин.

MH18: Космологията и астрономията са оказали силно въздействие и на OBSCURA, и на ALKALOID. Какво е твоето мнение по отношение на извънземния живот?

Morean: На мен ми допада идеята за панспермия, нещо, загатнато в текста на „Cthulhu” от първия албум. Мога много ясно да си представя , че градивните частици на живота могат да пропътуват интергалактически дистанции докато посеят нови светове с идването си, и теорията, че точно това се е случило и на нашата планета печели все повече привърженици сред учените. Както и да е, в дългосрочен план, междупланетната миграция ще е единственият начин животът от Земята да просъществува, защото нейното унищожение ще стане факт рано или късно, и всякакъв разумен живот, обитаващ дадена планета ще се изправи срещу същия проблем. Само че ние не сме в позиция да гадаем дали има живот на други планети, защото сме все още много ограничени, в това което виждаме. Лично на мен ми се струва много по-логично да има и други форми на живот във вселената, освен нас. Но как би могло да се случи? Защо точно тук, и никъде другаде? Откакто разбрахме, че живот има и на най-неочакваните места на Земята, в земната кора, дори малки същества, които могат да просъществуват във вакуума на космическото пространство, очаквам съвсем скоро да бъдат открити поне микроорганизми, като строматолитите, или фосилизирани останки от минали епохи в космоса.

MH18: Какво е мястото на човека като вид в голямата картина? Каква е твоята собствена“конспирация“ за вселената?

Morean: Мисля, че сме в стагнация точно посредата, между звяра и гения в момента, мъчейки се да се трансформираме от едното в другото. Предполагам, че ситуацията е малко като доктор Джекил и мистър Хайд, и всеки може да предположи коя страна ще победи. Но ако наистина успеем да намерим приложение на всичкия интелект на човечеството, може и да оцелеем като вид. Изкуствения интелект също ще играе важна роля. Всъщност, до определена степен вече има такава. Надеждата ми е, че все ще постигнем симбиотично съществуване с изкуствения интелект, който в един момент ще ни превъзхожда, вместо просто да сме поредния изчезващ вид в зоопарка на Роботландия. Колкото до конспиративните теории, единствената, в която вярвам напълно е противната конспирация с чуждестранните строителни работници: да си събереш всичките машини и да сътвориш толкова ненужен шум, колкото позволяват човешките възможности, и колкото се може по-рано, докато не събудиш целия район. И в 8 часа, след като успешно си подложил цялата околност на терор, да спреш, и повече да не пипнеш нищо през целия ден. Това се случва навсякъде, където отивам. Не си измислям

MH18: Развихреното въображение и идеи на Х.Лъвкрафт очевидно са оказали голямо влияние върху ALKALOID. Има ли други хорър/sci-fi автори, или пък учени, които са те вдъхновили или впечатлили по някакъв начин?

Morean: Това, което винаги съм обичал в Лъвкрафт е колко различен е неговият космос, в сравнение с останалите писатели в жанра. Не е най-превъзходният писател, но по отношение на изграждането на литературното време-пространство, е създал пантеон, който няма равен, и по тази причина ексцентричните образи на един никому-неизвестен самотник от Нова Англия преди век да се превърнат в неизменна част от съвременната култура на 21 век. Неговите светове и създания са толкова непознати на човешката реалност, така че вероятно винаги ще служат като абстрактно игрище за въображението. А ако говорим за други автори, последните години главният ми източник на вдъхновение е Стивън Бакстър. Той се е занимавал с научна дейност, и успява да превърне най-напредничавите научни схващания в завладяващи, съдържащи в обхвата си цели вселени, истории, всяка страница от които ме поразява. Изумително е как създавайки цивилизация от мини-хора, живеещи в магнитно поле на неутронна звезда, Бакстър придава такава достоверност на тази идея, че те убеждава, не само че такъв свят може да има, ами и че ако наистина съществува, то той ще е точно както такъв, какъвто го е описал. Той няма никакви граници в спектъра на творчеството си. Това ме накара много да разсъждавам докъде може да стигне една идея. Ние сами съчиняваме историите в песните си, но неговият подход към литературата много прилича на нашия към музиката – трябва да стигнем колкото се може по-далеч.

MH18: Малка ретроспекция, каква е твоята лична история с музиката – как започна да се занимаваш и как те промени?

Morean: Бях на 9 и чух „Owner of a Lonely Heart“ на YES за пръв път, и рифът ме накара да искам да започна да свиря на китара. Оттогава музиката стана всичко за мен. Ако не я свирех, я консумирах, и именно тя ме преведе през трудностите на пубертета. Беше моята алтернативна вселена, непроницаема и защитена за ежедневните глупости. Други гранични открития за мен бяха SLAYER, METALLICA, фламенкото – на по-късен етап, композитори като Стравински, Лигети и Шостакович. След кратък интервал от време, след гимназията, бях просто уличен музикант в Гранада, но после бях приет в консерваторията. Там кариерата ми стартира, и последните двайсет години се издържам само от собствената си музика, от което съм много горд. Обаче в последно време признавам, че започнах да се интересувам от други неща освен нея – главно природата, науката и пътуванията. След десетилетия прекарани в слушане и свирене постоянно, по цял ден, наистина имах нужда от почивка за мозъка си , за да поддържам огъня на вдъхновението.

MH18: Ако можеше, какво щеше да промениш в развитието на човечеството?

Morean:1. Да реконструирам човешкия слух, за да може да затваряме ушите си избирателно. 2.Да намеря начин хората да летят самостоятелно. 3. Да разширя симбиотичните отношения на клетките в телата ни… например под вътрешния слой на кожата ни да има пласт от еукариотни клетки, за да можем да фотосинтезираме. 4. Да разработя и промотирам космическата миграция, за да станем интерзвездна цивилизация. 6.Да огранича проблемите с дискриминация спрямо цвета на кожата, расата и религията до въпрос на предпочитания, а не на някакъв вид превъзходство. Страхувам се, че все пак всички те са просто безсмислени илюзии.

MH18: Клипът за “Cthulhu” е заснет в Египет, в среда, коренно различна от Европа – все пак на практика там е била зората на човечеството. Как ти се стори това преживяване и разбираше ли се с хората там?

Morean: Беше непредвидено, Nader Sadek ни покани да свирим там, и в същото време предложи да заснемем видео. Беше едно от малкото изпълнения на чуждестранни групи, които изобщо са били допуснати в тази държава и беше страхотен опит. Но като изключим това, беше направо катастрофа, както и се случи малко след това със DARK FORTRESS, не смятам ,че има изгледи ситуацията с метъла и други субкултури там да се промени скоро , заради моментните политически течения. Срещата ни с египетските фенове беше много емоционална – те бяха толкова ентусиазирани и благодарни, че бяхме там. Кара те да ставаш скромен, бидейки един разглезен западняк. Разбираш колко добре сме си ние тук, където най-лошото което може да ти се случи е някой да хейти музиката ти в интернет. В Египет и други държави от региона рискуваш да влезеш в затвор, ако слушаш „неправилната музика“ и носиш „неправилния цвят“ тениска. Това просто потвърждава теорията, че метълистите по света са едно цяло съобщество, без единна държава, но с много развита глобална култура и идентичност. Беше очевидно, че хората там са точно като нас, и просто искат да бъдат оставени на спокойствие и да се наслаждават на живота си, не искат да наранят никой по никакъв начин. Да те заклеймят като терорист или психопат, само защото харесваш електрически китари и не почиташ някаква малоумна религиозна доктрина, е нещо, характерно за Тъмните векове, и започваш да се отчайваш при мисълта, че някъде се опитват да поддържат нещо, което сме успели да преодолеем преди стотици години. Имаме огромен късмет, че по някаква случайност сме родени на места, където свободно можем да преследваме мечтите си, освободени от корумпирани и диктаторски режими на интелектуално подтисничество с цел да поддържа масите изостанали и омаломощени.

MH18:“The Malkuth Grimoire“ свързан ли е тематично със сюжета и главните идеи на “Liquid Anatomy”?

Morean: Да. Когато „The Malkuth Grimoire” беше завършен, се чувствах все едно изобщо не съм развил изобщо някой от сюжетните нишки и мотиви, с които започнахме. И двата албума са със свободна концепция, и парчетата са с подобна тематика, но в същото време с пълна свобода да се разгърнат като техен си свят. Това се получи добре за мен, защото когато започнах сагата са Dyson, нямах представа, че ще се получи нещо много по-мащабно от първоначалния ми план. Същото стана и с историята за Антарктика в „Funeral for a Continent“, която е продължена в „Rise of the Cephalopods“ от новия албум. Песните за Лъвкрафт естествено сформират отделни тематични жилки, други като генетиката, биологията и физиката на частиците също са свързани в композициите „Orgonism” и „Kernel Panic”. Oчаквам за в бъдеще да продължим така, докато не развием всяка от тях докрай. Също така ще се опитам да намеря още общи свързващи звена между тях. Нещата покрай групата следват естествения си ход, и точно както на феновете, така и на мен ми е любопитно къде ще ни отведе той. Ще разбера когато сам седна и напиша следващите глави, а това е много вълнуващ и възнаграждаващ процес. Независимо, че си на дивана, се чувстваш все едно си на приключение.

MH18: ALKALOID се състои от членове на OBSCURA и DARK FORTRESS, и може би първоначално е започнал като страничен проект. Има ли други музиканти, с които искаш да работиш?

Morean: Има толкова много изумителни хора, които вършат всякакви неща по много различни начини, а като композитор, аз съм свикнал ежедневно да работя най-вече с изключителни професионалисти в сферата на музиката. Но най-много искам да работя с Carl McCoy от FIELDS OF THE NEPHILIM. Това което той прави ми оказа извънмерно влияние, когато бях млад, и гласът му единствен по рода си. Друг музикант, който безкрайно много уважавам е Ron Jarzombek от BLOTTED SCIENCE. По мое мнение, той е единственият композитор, който е написал стегната, но прекрасна музикална композиция в 12 тоналности, която е издържана сонично, не е просто Брамс със случайни високи ладове. Не съм сигурен какво бих могъл да предложа на някой, толкова напреднал във визията си, но кой знае…Като група, е наша мечта да подгряваме на OPETH, MESHUGGAH, IHSAHN или AMORPHIS на турне, защото те са творят извън границите на жанровете и са постигнали необикновен успех , докато в същото време са били напълно верни на себе си.

MH18: Твоята музика изследва музикалната страна на вселената, с какво друго би искал да експериментираш музикално?

Morean: Трудно ми е да отговоря, защото вече съм пробвал толкова много неща в кариерата си – камерна, електронна музика, симфонии, музика за театър, саунтраци на филми, танцова продукция, опера, дори произведения за църковни литургии (“Dzehennem”, което се оказа една от най-мрачните ми камерни творби), също и озвучаване на симулатор на истински бой, да не говорим за безбройните кросовъри между всичко и всичко друго. Това, което ме пленява напоследък е природата и нейното съвърщено устройство. Формите и цветовете на глетчерите, планината, редуването на всички цветове от дъгата и ултра готическите форми на застиналата лава, неописуемата красота на дъждовните гори на Валдивите, в Чили, или слънчевата сфера, облаците и звездите в небето, да не говорим за колосалната красота на снимките от космоса, които телескопът Хъбъл прави, но и все още непознатите микровселени от организми дълбоко, в морската бездна. Всичко това ме кара да се запитам дали това което човек създава може някога да се конкурира с поразителната естетика на термодинамиката и биологията, постигната без никаква човешка намеса. Бих искал да прекарам няколко години в изучаване на механиката, на която са плод тези сложни форми и палитри. Щеше ми се да можех да преобразувам тези прозрения в нов вид музика, която кара слушателите ми да се чувстват толкова одухотворени и емоционални, колкото аз, когато се унасям, плувайки в подземните води на някоя глациална пещера. Това ще е най-голямото ми постижение.

MH18: DARK FORTRESS не са толкова активни в последно време, но всъщност бяха част от лайн-ъпа на Dark Easter Metal Meeting 2018. Можем ли да очакваме повече концерти и нов материал в близкото бъдеще?

Morean: Определено! Наскоро V Santura ми прати демотата за следващия ни албум, по който още има да се работи, но въпреки това е в напреднала фаза. Така че да се надяваме, че ще излезе съвсем скоро. И разбира се, ще продължим да свирим наживо, въпреки че съзнаваме, че никога няма да сме от групите, които прекарват половината време по турнета. Но категорично имаме какво още да дадем от себе си, независимо , че групата вече си е направо древна.

МH18: Тази седмица OBSCURA официално обяви, че ще пусне ново парче. Можеш ли да ни споделиш някаква информация за новия “Diluvium “?

Linus Klausenitzer: „Diluvium“ е последната част от концептуалната ни четирилогия, започнала с „Cosmogenesis“. Продукцията започна точно след като свършиха моите записи с баса за ALKALOID. Мисля, че и двете групи направиха огромна стъпка с новите албуми, така че съм щастлив задето тези усилия си струваха. Новият албум на OBSCURA ще е по-малко атмосферичен, и доста по-бърз от предишния. Чудесно е, че и двете групи са много индивидуални и звучат различно, независимо, че половината свирим и в OBSCURA. А „Diluvium” ще излезе на 13 юли.

MH18: Освен чрез музиката, по какъв друг начин изразяваш себе си?

Morean: Не са толкова много, и трябва да призная, че писането на текстовете за ALKALOID беше най-приятното изживяване за мен, дори повече от композирането на самата музика. За мен това е нова страст, но не претендирам по никакъв случай, че съм писател или поет. Друго нещо, с което съм много внимателен напоследък е сам да си съчетавам концертните ми акомпанименти със моя собствена мултимедия. Направих един кратък филм за трите месечния ми преход от Андите чак то Антарктика преди няколко години, който беше допълнителен фон на някой концерти, и планирам да сторя същото със полярните и субполярните региони. Да знаеш, не разбирам нищо от фотография и кинематография, но природата е толкова красива, че дори за абсолютен аматьор като мен е лесно да направи няколко хубави снимки с обикновен цифров фотоапарат.Често ми се иска да съм режисьор или оператор, защото бих могъл да трансформирам всичките си вътрешни светове във нещо видимо, нещо, което иначе е обречено на провал, без бюджет. Но ще имам нужда от поне още един живот да схвана занаята, така че за сега съм осъден да се придържам към писането и музиката. Но, хей, аз съм си окей с това, бях благословен , защото повече от всичко исках да правя точно това, така че нямам оплаквания!

MH18: Последен въпрос, ALKALOID ще има ли турне, и има ли някаква възможност да ни посетите тук, в Източна Европа?

Morean: Определено искаме да го направим! Все още нямаме концерти в графика, но работим по въпроса. Искаме ALKALOID да се превърне в сериозна група на живо, вместо да е поредния студиен проект. Може да отнеме време да намерим правилния начин как да го постигнем. Но рано или късно смятаме, че ще можем да обявим нещичко. Но първо, нека най-сетне да пуснем този албум! Повярвай ми, нямам търпение хората да го чуят. Мерси за слушането и се забавлявай!