HarakiriFTS

За мен музиката е универсален език. Тя дава израз на емоциите ни по-добре от всичко друго. Винаги е била най-подходящият начин да канализираш въображението, щастието, гнева, всичко! 

For EN, go to Page 2

Преди няколко дена имах възможността да поговоря с Matthias Solak, от австрийското дуо HARAKIRI FOR THE SKY. След малко технически проблеми, нашият разговор все пак се състоя.

MH18: Здравей, Matthias, радвам се, че намери време за това интервю. Да започвам ли с въпросите?

M.S.: Здравей, разбира се!

MH18: Първо няколко фундаментални. В последните няколко години HARAKIRI FOR THE SKY се радва на нарастваща популярност сред метъл феновете. Разкажи ми за самото ви начало, как започна всичко?

M.S.: Започна когато с двама приятели просто слушахме музика и пиехме. Всъщност J.J. и аз бяхме свирили в отделни групи до този момент, но не бяхме работили заедно. Тогава още свирех във pagan metal– формация, но се чувствах в застой и изгубих интерес.

MH18: BIFROST, нали така?

M.S.: Да, BIFROST. Завърших и записах няколко песни, след което му ги пратих. Той имаше готови текстове и изпробвахме как ще стане. Успяхме доста добре да се хармонизираме и така се роди групата. Първо записахме 5 песни, които не искахме да пускаме в мрежата… само че един лейбъл ( с който си работим все още – Art of Propaganda records) ни предложи опция за винил и се съгласихме веднага. Освен това му помагах със страничния му проект KARG само че някак си имаше много конкретно разделение; аз пишех музиката, а J.J. – текстовете, никой друг не се включи и това ни даде възможност за креативност и поле на действие, без да има нужда да се съобразяваме с някой от останалите членове на групата. След първия ни албум хората започнаха да ни канят да свирим на живо, затова си избрахме концертен състав, с който да свирим на сцена… а оттам нататък знаеш как се развиха нещата, предполагам.

MH18: Като музикант си работил с много банди и творци. Как музиката стана толкова важна част от живота ти?

M.S.: За мен музиката е универсален език. Тя дава израз на емоциите ни по-добре от всичко друго. Винаги е била най-подходящият начин да канализираш въображението, щастието, гнева, всичко! Не разбирам хората които по цял ден стоят пред компютъра, за да изпълняват стъпките на програми, създадени от някой забил програмист. Няма нищо креативно в това. Аз нямам особено дар слово, и поради тази причина предпочитам да изразявам себе си чрез мелодии.

MH18: Как протича творческият процес при теб? Стилът на HARAKIRI FOR THE SKY  се отличава, защото съчетава елементи от блека, мелодичния дет метъл , пост-рок и тн. Как успявате да поддържате такова музикално разнообразие, когато композирате?

M.S.: Нямам конкретна концепция що се отнася до това. Просто свиря, доосъвършенствам и развивам мелодиите и рифовете, които се въртят в главата ми. Може би се дължи на факта, че слушам много разнообразна музика, и това ме подтиква на подсъзнателно ниво да не се опитвам сам да налагам граници жанрово или да се опитвам да напасвам неща към специфични групи.

MH18: Ако имаш шанс, с кой би искал да работиш?  Не  е задължително да е метъл или рок музикант.

M.S.: О, има толкова много. Jonas Renske, Ludovico Einaudi, Stephan от ALCEST, момчетата от MUTE MATH…  говорейки хипотетично, това няма как да се случи, но и Ande Mckee ха-ха. Мога да изброявам с часове.

MH18: По-скоро си мулти-инструменталист; свириш на пиано и на китара, вероятно и на други инструменти. Кой е оказал най-голямо влияние на начина ти на свирене, и като цяло, кой те събуди увлечението ти към метъла?HFTS_Live2015

M.S.: Не смятам, че притежавам особена техника. Аз и съм левичар, но получих обикновена китара от родителите ми и просто се учих на нея. Първата метъл група, която чух бяха IN FLAMES, бях на 8 години. Моментално ме грабнаха. С течение на времето пробвах всякаква музика, и все пак предполагам, че по-мелодичният подход на групата сега се дължи именно на силното впечатление, което песните на Jesper Strömblad оставиха в мен като дете. Ясно е, имайки предвид на какво заприличаха след като напусна групата!

MH18: Съгласявам се. „Arson” може би е най-силният ви албум до момента. Кое беше най-голямото предизвикателство при създаването му?

M.S.:  Най-голямото предизвикателство тепърва предстои, защото в събота за пръв път ще свирим неща от него на живо ха-ха. Записите протекоха много спокойно, нямаше напрежение или нещо такова. Наслаждавам се, когато пиша нова музика и гледам да не се съм припрян. Когато започнеш да се питаш какво очакват хората от теб, или  дали ще ги разочароваш, вече си загубил защото си слагаш рамка.

MH18: Kerim “Krimh” Lechner (SEPTIC FLESH, BEHEMOTH) e  на барабани в студийните сесии, доколкото разбрах. Как беше тази колаборация?

M.S.:  Още от самото начало беше така както трябва да е. Беше отпускащо да работим заедно – той е чудесен човек и убийствено добър барабанист. Дадохме му  няколко седмици  предварителните записи и тракове с барабаните , после дойде напълно подготвен и ги закова от първия път. Дори нямаше нужда да променяме каквото и да е. Струва ми се точно това е причината този албум да е много по-динамичен от миналите.

MH18: Засега  lineup – ът  сте ти и Michael. Как се запознахте?

M.S.: О, приятели сме от години. Десет до момента. Запозна ни общ приятел, не е много вълнуваща история.

MH18: Изглежда в текстовете на песните от “Arson” има нещо много лично. Можеш ли да ми кажеш малко повече за това, което се крие зад съдържанието им?

M.S.: Трудно ми е да дам отговор на този въпрос от името на J.J. Но мога да кажа, че е негова съкровена история. Нещата през които е минал и преживал, и впечатленията му от тях.

MH18: Как разпускаш, когато не си в студиото или на турне?  Имаш ли други хобита освен музиката?

M.S.: Обичам да пътувам. Имам предвид страхотно е да си с групата, но остава твърде малко време за да разглеждаш нови неща, да се забавляваш или да си почиваш. Нямам други занимания, които да отнемат толкова време. Щастлив съм, когато ми се отдаде възможност да прекарам време с приятелите ми в промеждутъците.

MH18: Има ли някое конкретно място, на което искаш да отидеш?

M.S.:  Ще ми се да имах достатъчно време да опозная Южна Америка по-добре… и достатъчно пари, което е другият проблем ха-ха.

MH18: Какво развитие е претърпяла музиката ви от началото досега?  По какъв начин промени теб? Спомена, че „Arson“ е по-динамичен от миналите ви творби.

M.S.: Винаги ми е много трудно да опиша това, защото нямам обективна перспектива.  Разбира се, хората се променят за 6 години, от колкото съществува вече нашата група. Но основните теми си останаха същите, терзанията ни също, проблемите от които искаме да се отървем са подобни. Някой неща се подобриха, други станаха по-зле. Единствено мога да твърдя, че узряхме музикално и емоционално.

MH18: Aко не беше музикалната ти кариера, какво щеше да работиш? Беше ли ти самоцел или се случи така в течение на обстоятелствата?

M.S.: Ами накрая пак щях да върша нещо, свързано с музиката. Аз съм аудио инженер, и най-вероятно нещо в тази област. Или учител по музика. Не знам ха-ха. Все пак писането на музика  винаги ще си остане мой приоритет.

MH18: Един последен въпрос. Идвали сте тук с групата веднъж, през 2015. Можем ли да очакваме да дойдете пак представяйки „Аrson”?

M.S.: Искрено се надявам. Прекарахме си страхотно тогава. За момента нямаме нищо планирано, но съм сигурен, че в някакъв момент ще се върнем.

MH18: Беше ми приятно да си говорим, Matthias. Благодаря и успех в събота!

М.S.: На мен също. Благодаря и лека вечер.