Интервю с Gerre (TANKARD)

Тук можете да прочетете интервюто с Gerre от Tankard, взето от предаването От Другата Страна. Аудио вариант можете да намерите тук.
През 1992 година TANKARD правят първия си и до момента единствен концерт в България, за разлика от бойните си дружки SODOM, KREATOR и DESTRUCTION, които се скъсват да свирят у нас. Е, настана време и за второто бирено пришествие! Само след няколко дни, на светлия студентски празник 8 декември, TANKARD отново ще се качат на българска сцена – 20 години по-късно и то със специално шоу по повод 30 годишнината на бандата. И благодарение на организаторите от „BGTSC” разговярах с вокалиста на алкохолните маниаци (от интервюто става ясно, че все пак не са толкова обсебени от градусите) Gerre!

Интервюто с Gerre (TANKARD) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 26.11.2012 година.

От другата страна – Привет! Какво се случва в Германия в момента?

Gerre – Нищо, става все по-студено и по-студено.

От другата страна – Какво да очакваме от TANKARD на 8 декември?

Gerre – Първо искам да кажа, че сме много щастливи, че отново ще имаме концерт в България след 1992 година. Преди 20 години. Ще предложим добра комбинация от олдскул неща и нови композиции. Ще се опитаме да дадем най-доброто от себе си и ще отпразнуваме заедно едно яко траш метъл парти.

От другата страна – Спомняш ли си нещо от първото ви гостуване у нас?

Gerre – Спомням си някои неща. Дори имам снимки от концерта. Спомням си, че имаше много хора. Около три хиляди души или нещо такова. Имахме двама бодигардове, защото феновете бяха много откачени. Много ентусиазирани. Свирихме в доста голяма зала. Сега не знам, колко е голям клубът, в който ще свирим през декември, но се надявам да дойдат много хора.

От другата страна – TANKARD бяха една от първите западноевропейски групи, които свириха у нас, след промените. SODOM бяха първи. Какво правите в момента?

Gerre – Все още сме на линия след 30 години. Издадохме нов албум през юли – „A Girl Called Cerveza”. Имаме и нов лейбъл. Стигнахме в официалната класация на Германия 32 позиция, с което сме много горди. Все още се опитваме да даваме от себе си най-доброто. Все още е велико да сме част от траш метъл сцената. Разполагаме с много енергия и още се забавляваме, когато свирим тази музика.

От другата страна – Тази година отбелязвате 30-годишнината на TANKARD, ако се върнеш назад, кой е най-специалният или най-важният момент в кариерата ви?

Gerre – Имали сме много яки момента и доста трудни, особено в средата и края на 90-те, когато никой не се интересуваше от траш метъл. Но въпреки всичко продължихме. Може би най-важният момент беше, че не се предадохме, продължихме напред и правехме концерти, макар и по-малко, със същия ентусиазъм, както в началото. Днес има възраждане на траша. TANKARD са тук вече 30 години, без да се разпадат и да се предават. Смятам, че феновете го оценяват.

От другата страна – Защо според теб немските банди като KREATOR, DESTRUCTION, TANKARD не се предадоха през годините, ако сравниш ситуацията с американските тлаш групи?

Gerre – Групите, които спомена просто имаха силата да продължат. KREATOR разбира се са водеща европейска траш метъл банда и са лидери, за разлика от останалите. Все още правят добри албуми, силни са. Хубаво е, че са тук. Може пък TANKARD да са първата група, която ще спре, но ще говорим за това след 20 години, когато отбелязваме 50-годишнината си.

От другата страна – Трудно ли ти е да говориш за други групи?

Gerre – Не обичам толкова много, защото всяка група прави това, което иска за себе си, така че мога да говоря само за TANKARD!

От другата страна – Вярно ли е, че когато направите 20 албума ще се откажете?

Gerre – Нямам идея кога ще се разпаднем. Ако все още обичаме да свирим тази музика и имаме желанието да го правим едва ли ще е скоро. Когато издадохме „Vol(l)ume 14” се пошегувах, защото на обложката има каса с 14 пълни бутилки. Тогава във всяко едно интервю твърдях, че остава място за още 6 бутилки. Т.е. можете да очаквате още 6 албума, а сега вече 5. Всъщност не знам, кога ще дойде краят, защото все още доста се забавляваме, свирейки траш. Точно в момента не мога да го видя.

От другата страна – Каква беше атмосферата на вашия първи концерт на 28 май 1983 година? Можеш ли да ни разкажеш за тези дни?

Gerre – Стар съм вече и трудно си спомням някои неща. Ха-ха-ха! С момчетата се познавахме от училище. Стартът на групата беше забавно нещо. В началото Frank се опитваше да пее, а аз да свиря на бас. Заедно ходихме на уроци по бас китара. Тогава си пролича, че Frank е по-способен и влагаше повече в свиренето, за това се сменихме. Смятах, че това е добра идея. Разбира се, че си спомням първия ни концерт. Беше на един училищен фестивал и свирихме в една класна стая. Нямаше никакъв алкохол, за това си носихме бира в бутилки от мляко. Бяха забавни времена.

От другата страна – От тогава до сега как се разви групата през години според теб?

Gerre – В началото TANKARD бяха много повлия ни от пънка и това можеш да го чуеш в първия ни албум „Zombie Attack”. С траш наистина започнахме в „Chemical Invasion”, който се оказа и пробивът ни в Германия и в Европа през 1987. Нещо като пробив направихме и през 2002, когато преминахме към друг лейбъл и сменихме продуцента. Тогава повечето песни се пишеха от китариста ни Andy Gutjahr, който се присъедини към групата през 1998. Мисля, че точно с „B-Day” тръгнахме към промяна. Не мога да го определя точно като възраждане на групата, но наистина беше ново начало. TANKARD продължиха със стария си стил, но с много хващащи припеви. И все пак това си е все траш метъл. Албумът ни през 1995 година „The Tankard” беше доста мелодичен, по-различен от останалите, но чак толкова драстични промени със стила ни не сме правили. Свирим това, което интуитивно усещаме и обичаме. И ако феновете го харесват – супер.

От другата страна – Текстовете ви се въртят основно около алкохола и бирата, защо сте толкова обсебени от тези теми?

Gerre – В началото всичко беше на шега, когато кръстихме второти си демо „Alcoholic Metal”. По това време, докато израствахме, имаше какви ли не определения за метъла – спийд, траш, поузърс неща, блек метъл. Ние просто се пошегувахме с тях, като второто ни демо получи името „Alcoholic Metal”. След това с „Chemical Invasion” и „The Morning After” допринесохме много за този имидж, а през 90-те се опитахме да избягаме от него с албум като „Two-Faced”, но никой не ни повярва. Днес продължаваме да се шегуваме с имиджа си. За групата е проблем, че хората я ограничават само до алкохола, но продължаваме да издаваме добри албуми, да правим концерти и да комбинираме траш метъла със забавлението, защото не се вземаме толкова насериозно. Този имидж, който сами създадохме си е наша грешка, но можем да живеем снего. Всъщност това не е проблем.

От другата страна – Правил ли си интервю, в което са отсъствали въпроси за бира?

Gerre – Не мога да си спомня!

От другата страна – Броил ли си колко песни за алкохола и бирата сте създали през годините?

Gerre – Не съм ги броил, но във всеки албум има поне по една песен за това. Но ти споменах, че днес доста пародираме имиджи си. И в същото време винаги се опитваме да комбинираме хумора със сериозните теми. Много журналисти възкликват, че ето сега имаме текстове на сериозни теми в новия ни албум. Но това го правим от самото начало с изключение на „Zombie Attack”, където лириките ги писахме, когато бяхме на по 15-16 години. Винаги се опитвам да има и от двете.

От другата страна – Всъщност кои са истинските TANKARD?

Gerre – Както споменах и преди – опитваме се да комбинираме траш метала с хумор и забава. Също така TANKARD е група, която може да изпълнява на живо и песни със сериозни текстове, но с удоволствие. Това всъщност и представлява групата.

От другата страна – На колко езика знаеш как се казва „бира”?

Gerre – „Cerveza” е на испански. Имаме фланелка, на която на гърба „бира” е изписана на много езици. Винаги се опитвам да науча думата на езика на страните, в които свирим. Особено там, където никога не сме били. На български обаче не знам, за това трябва да ми кажеш.

От другата страна – Бира!

Gerre – Това не е толкова трудно за запомняне. Вече знам още една дума за бира.

От другата страна – Ако трябва да изеберш само една песен, за да представиш групата на публиката коя ще бъде и защо?

Gerre – Това е доста труден въпрос. Бих избрал „Rectifier”, която е от албума „B-Day” от 2002 година. Тя е от новите песни, бих казал и все пак е от класиките в нашия сет лист. Винаги присъства на концертите ни. В нея има много енергия и е много бърза, с хващащ припев, който измислих.

От другата страна – Последният ви диск „A Girl Called Cerveza” е доста мелодичен – планирахте ли го по този начин?

Gerre – Не, никога не планираме как ще звучи албум на Cerveza. Не сядаме да мислим за посоката, в която ще поемем. Просто се събираме и започваме да импровизираме. На края проверяваме какво се е получило. Мелодични моменти имаме и в предишния албум, и в по-старите. Но никога не планираме как ще изглежда един наш албум. Песните ни извират направо от сърцето. Като накрая резултатът е такъв, какъвто е.

От другата страна – На обложката на „The Meaning of Life” имаше едно извънземно, какво става с него?

Gerre – Извънземното си е живо и все още изпълняваме едноименната песен на концертите си. То се появи и на обложката на „B-Day”. Не е мъртво. И може би ще се появи отново на следващата корица.

От другата страна – Обложката на последния ви албум – това ли ви е представата за човешката форма на бирата?

Gerre – Това е доста хумористична обложка. И ако се вгледаш в лицето на девойката, ще видиш, че това е женският вариант на Краля на бирата от корицата на „Kings of Beer” – снимка на един наш доста тежичък приятел. Този пич участва и на обложката „Thirst” и в DVD-то „Open All Night – Reloaded”. За първи път името на последния диск се появи като идея от басиста ни Frank, когато през за първи път бяхме в Южна Америка 2007 година. Тогава мениджърът ни запомнил неговите думи и когато стана време за албума, той го предложи, а всички в групата се съгласиме, че това е идеално за заглавие на диск на TANKARD. Смешно е и ни пасва идеално.

От другата страна – Един ден двамата може да се оженят?

Gerre – Би могло, а може да са сестри, знаеш ли.

От другата страна – Нека да се върнем на „A Girl Called Cerveza” – как беше приет албума от критика и фенове?

Gerre – Критиката се изказа доста ласково, феновете наистина го харесват. Албумът стигна 32 място в германската класация, което е голям успех за групата. Половин година по-късно все още изпитваме удоволствие от него, особено от звука. Можеш да чуеш всеки инструмент много ясно. Китарите са много по-тежки, отколкото в „Vol(l)ume 14”. Това може да подскаже в каква посока ще се развиват TANKARD в бъдеще.

От другата страна – Направили сте няколко концерта преди футболни мачове на „Айнтрахт” Франкфурт – каква беше атмосферата?

Gerre – Направихме го, защото имаме две песни посветени на любимия ни отбор тук във Франкфурт. Първият път беше през 2006 година, преди финала за купата в Берлин. Представихме песента, но беше на плейбек. Нямаше как да я изпълним на живо. Изживяването беше невероятно. Никога няма да забравим тези три минути, когато всички запалянковци пееха заедно с нас песента. След това повторихме упражнението също през 2006 година при откриването на сезона. Повече и не го направихме, защото искаме да запазим специалното усещане от изпълненията. Но пък нашата песен винаги звучи на домакинските мачове на отбора. Усещането е страхотно.

От другата страна – Какво се случва с TANKWARD – страничния проект на TANKARD?

Gerre – Към момента нищо. Даже бих казал, че проектът е закрит. Но винаги съм казвал: „никога не казвай никога”. Може би някоя сутрин ще се събудя с добра идея и ще запишем още един TANKWARD албум. В момента обаче, както и да го погледна – проектът е минало.

От другата страна – И няколко думи за песента „Not One Day Dead (But One Day Mad)”?

Gerre – Това е песен за нас. Че 30 години не се отказахме, не сме правили реюниъни, Песента я изпълняваме на живо. Феновете я харесват, това е истинска олдскул траш композиция. Мисля, че ще я изсвирим и в България.

От другата страна – В края на интервюто – посланието ти към българските фенове.

Gerre – На първо място сме много доволни, че се връщаме при вас. Разбира се бих искал да изкажа своята благодарност за подкрепата Ви през последните 30 години. Знам, че в България все още има много траш маниаци. Надявам се, че заедно ще си спретнем голямо траш метъл парти. Очакваме с нетърпение концерта на TANKARD при вас.