Интервю с Frost (SATYRICON, 1349)

Блек метъл група в опера?!! Определено си звучи нестандартно, не, ами стряскащо. Обаче резултатът „Live at the Opera” си заслужава. Още повече, че всички го могат със симфоничен орекестър, ама с оперен хор – май само SATYRICON досега са си позволили подобен експеримент. И за това на мушката е барабанистът на дуото Frost.

Интервюто с Frost (SATYRICON, 1349) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 27.07.2015 година и е публикувано в брой 123 на списание „ПроІРок”.

От другата страна – Как си и какво се случва в момента в Норвегия?

Frost – Ха….. Хората предполагам, че гледат състезанията по ски скокове. Това е най-вероятното, което се случва в момента. А аз се готвя да излизам, защото съм на втората си репетиция за деня.

От другата страна – Защо ви отне толкова време за да издадете лайв албум?

Frost – Това не е точно лайв албум, а неща малко по-различно. Не сме издавали лайв албум преди и няма да го направим нито сега, нито в бъдеще. Концентрирали сме се върху по-престижни дискове. Винаги е трудно да очароваш публиката. Стандартните концертни албуми не могат да пресъздадат истинското чувство от шоуто и публиката – можете само да я чуете, но това не е същото, като да почувствате залата и емоцията от живото изпълнение. За това за да съм честен, наистина нямаме планове за концертни албуми. Това което направихме сега е нещо специално. Искахме да запишем нещо уникално, с определена техника и хор към музиката, със специално създадени аранжименти за хора, които да пасват на музиката на SATYRICON и самите ние да бъдем част от това шоу. Нямаше как да не го запишем. Албумът ще излезе на диск, на плоча, а също така ще има и видео в нещо като специален бокс-сет. Един вид ще има филм от шоуто в операта. Това е много повече от един нормален лайв албум. „Live at the Opera” е много специален за нас. Имахме шанса и го направихме, защото не всеки ден човек има възможност да влезе в опера и да запише музика с оперен хор. Ние имахме този шанс, успяхме да се възползваме от него и изданието е вече факт.

От другата страна – Коя е най-трудната част от работата със симфоничен оркестър и с хор от опера?

Frost – Двете са коренно различни. Преди години работихме със симфоничен оркестър, с което натрупахме безценен опит. Този път обаче беше различно, защото от тогава като група сме се развили много, натрупали сме опит и сме много по-добри. Това ни даде увереност и ни отвори пътя за изпълнение с един фантастичен хор, който излезе с нас на сцената. Това, което можеш да постигнеш с хор е много по-различно от онова, което можеш да постигнеш със симфоничен оркестър. Докато бяхме заедно с хора в операта, се чувствах много тържествено и официално. И това не се дължеше само на певците, а и на факта че концертът беше в основната зала на операта в Осло и изживяването беше много дълбоко. Чувството беше всепомитащо. Направихме нещо огромно. Без съмнение натрупахме страхотен и безценен опит.

От другата страна – Операта не е най-типичното място за блек метъл…

Frost – Според мен е чудесно място. Атмосферата е уникална и тържествена. Това е чувството, което се запечатва в съзнанието, когато се изправиш на основната сцена. Очакването на публиката се усеща осезаемо. Когато и очакванията на групата са големи, се получава нещо невероятно. Интензивен и драматичен стил като блек метълът пасва чудесно на ослепителната и театрална оперна атмосфера.

От другата страна – В концертния албум има 14 песни като 6 от тях са от последния албум „Satyricon”. Защо няма парчета от първите ви два албума, както и от „Rebel Extravaganza“?

Frost – Искахме да подберем парчета, които самите ние си представяхме, че ще звучат добре с хорови аранжименти. Можехме да изберем композиции от цялата ни кариера. Но направихме възможно най-добрия избор, защото работихме съвместно с човека, който създаде аранжиментите за хора. Мисля, че той се справи чудесно, дори и изборът на композициите да беше основно наш. Фокусът ни падна върху последния ни албум, защото това шоу всъщност откри турнето ни в негова подкрепа и затова трябваше да има повече песни от новия диск. Това е и един вид заявление, че ние се гордеем със „Satyricon” и крайния резултат, който постигнахме в него. Гордеем се с крайния резултат от концерта в операта, защото да работим с хор, беше много смела стъпка. Композициите паснаха и емоционално на аранжиментите за хора и песните се получиха чудесно. Така имаше няколко причини в основата на концерта да е новият ни албум, но основната беше, че шоуто в операта в Осло беше първият концерт от турнето на групата.

От другата страна – Кой пее вокалите във „Phoenix“?

Frost – Поканихме един известен норвежки музикант Sivert Høyem. Всъщност той има солов проект и работи предимно с него. Sivert беше част от една от най-популярните рок групи не само в страната, но и извън Норвегия. Отдавна не са активни, но мисля, че групата все още има много фенове (бел.а. групата е MADRUGADA). Като вокалист Sivert Høyem е дарк рок артист и е бил сравняван с Nick Cave. Той има собствен стил, който пасва идеално на нашата мрачна музика. Интересното е, че самият той никога не е композирал блек метъл с изключение на няколко песни от соловия му проект. Тъй като харесва и блек метъл, с радост прие да работи с нас. Това е експеримент и за него, в който е очевидно, че е повлиян в някаква степен от блек метъла. Също така е явно, че Sivert е навътре с този екстремен стил. Също така той беше много щастлив да излезе с нас на една сцена и да изпее наша песен, която е адаптирана за неговия глас. Самите ние бяхме на мнение, че във вокалите му има потенциал, който ще го отведе на друго ниво, там където никога не е бил. Нещо което ще е различно, както за него, така и за нас. Експериментът беше интересен. Всички получихме онова, което очаквахме. В репетиционната с неговия глас „Phoenix“ се получи чудесно. Поработихме известно време, за да напаснем всичко. Традиционната песен на групата се превърна в нещо съвсем различно, адаптирана за различен вокалист. Композицията е типична за SATYRICON, но звучи наистина като нещо различно – нещо, което никога не сме правили преди като вземем предвид новите вокали, защото по този начин конструирани са нещо, което никога преди не сме постигали, а самите вокали по принцип имат много важно място в музиката ни. Също така съм щастлив, че в този вариант във „Phoenix“ се появи съвсем друго меланхолично чувство и енергия, които досега не присъстваха в нашето творчество точно под тази форма. Това вкара допълнителна емоция в албума. Щастлив съм от резултата. Знам, че и останалите от групата са също доволни от песента, както и Sivert.

От другата страна – „Live at the Opera“ е типично заглавие за лайв албум. Защо не измислихте нещо по-оригинално?

Frost – Аз нямам проблем с името на албума. Все пак то показва точно онова, за което става дума в диска. От друга страна колко блек метъл групи могат да нарекат албума си „Live at the Opera“? Имаме прекрасна опера в Осло, защо да мислим за друго заглавие? Само по себе си то е достатъчно специално. Такова е, каквото е. Мен си ме кефи. Понякога простите решения действат най-добре.

От другата страна – Имаш ли любим лайв албум?

Frost – Труден въпрос. Много концертни албуми изобщо не са концертни, а са обработвани в студио, където е добавяна публика, което убива магията. Или пък записите са живи, обаче след това са обработени до неузнаваемост. Слушал съм страхотни концертни албуми на LED ZEPPELIN и DEEP PURPLE. През 80-те бях запален по „Live After Death“ на IRON MAIDEN. Също така харесвах стари концертни записи на KISS, JUDAS PRIEST, THIN LIZZY, които днес не слушам чак толкова много, но смятам, че „The Song Remains the Same“ на ZEPPELIN е страхотен запис и е пример за класически лайв албум.

От другата страна – Има ли студийна обработка при „Live at the Opera“?

Frost – Не, решихме да не го правим, защото това е едно от нещата, които не харесваме в лайв записите. Те трябва да са живи. Очевидно е, когато записите са обработвани в студио. Това отнема от магията им. За нас е много важно да не пипаме нищо, когато става дума за подобни албуми. Нека грешките са си грешки, нека да са там, независимо че ги знаем и постоянно ги чуваме. Опитваме се да не се месим в хода на нещата, а да запазим магията на момента. Така че това е естественото решение да няма никаква обработка в студиото или студийна намеса в албума. Той е наистина жив.

От другата страна – „Live at the Opera“ излиза чрез „Napalm Records”. Какво стана с „Roadrunner Records”?

Frost – „Roadrunner Records” е лейбъл, който почти не съществува. Знаеш, че музикалните компании са в сериозна криза. От стария „Roadrunner” не останаха хора, с които обичахме да работим и които уважавахме. Всички напуснаха. Търсихме най-добрия лейбъл за нашата музика, този който ще ни предостави възможно най-добрите условия към момента, за да продължи мисията на SATYRICON по правилния начин и „Napalm” ни направиха сериозна оферта. Тяхната визия за нашето развитие беше най-добрата и за това решихме да подпишем с тях.

От другата страна – Кой е по важен за теб – Frost или Kjetil-Vidar Haraldstad?

Frost – Не е възможно да отговоря на въпроса ти, защото не мисля по този начин. Единият е свързан с другия. Реших да запазя артистичното си име, частично защото все още смятам, че съм част от традицията, които въведете тази практика и все още виждам смисъл в нея. Също така артистичното име носи индивидуалност за този, който е решил да се изявява основно в ектремни жанрове като блек метъла. Артистичното ми име ми харесва точно толкова, колкото и в началото. Да имаш артистично име е нормално нещо в блек метъла. Искам да съм 100% отдаден на това, което правя, когато съм с групата като артист. Затова е и моята артистична личност. Личният ми живот е по-различен. Има много неща от него, които не искам да намесвам в SATYRICON. Има една част в мен, която искам да подчертая и да засиля и друга, която трябва да стои настрана. И това е артистичната страна – аз, който се опитвам да пречистя определени аспекти от личността си. Така личността се разграничава от артиста. Двете си взаимодействат, но личният ми живот не влияе на артистичния.

От другата страна – Притежател си на комплект барабани „1982 Pearl Super Pro GLX”, които си купил от Hellhammer. Къде е този легендарен комплект, с който са записани „De Mysteriis Dom Sathanas“ на MAYHEM, „In the Nightside Eclipse” на EMPEROR, както и някои от нещата на BURZUM и ENSLAVED?

Frost – Все още го притежавам и за последно го използвах в „Satyricon”. Миналата година обаче го предоставих като експонат в една рок изложба в местен музей. Така всеки, който посети експозицията, ще може да го види. Така неговата стойност ще се увеличи. Барабаните все още звучат чудесно, макар че са много износени. Бил съм с тях на турне няколко пъти. Записвал съм с тях. Имало е периоди, когато ударните са били заложени, защото просто съм нямал други възможности. Комплектът не е бил съхраняван добре. Има вече дефекти и качеството на звука не е на същото ниво. Но въпреки това е фантастичен сет и сега в музея всеки ще може да го види.

От другата страна – Заради проблемите, които имаш с американските власти, какво би направил по-различно, ако имаше възможност да се върнеш назад?

Frost – Няма смисъл да се мисли по този начин. Това е реалността, живея в реалността и не се занимавам с фантазии, които не са уместни. Стоя настрани от подобни предположения. Бих искал някои неща да са по-различни, но това е положението. Живея в реалността, не във фантазия.

От другата страна – През 2002 година каза в интервю, че блек метълът е най-издръжливият стил музика. Жив ли е блек метълът днес?

Frost – Да, убеден съм. Свиря в две групи и се развивам. Това е реалността, в която живея. Виждам и други банди, които правят същото. Това, което ме притеснява е, че няма много млади банди, които да се стремят да развият стила и да направят следващата стъпка, да започнат следващата глава. Това е малко притеснително. Бъдещето на стила не е много ясно. Всички, които започнахме и развихме блек метъла, един ден ще изчезнем. Идват нови и талантливи групи, които обаче се стремят да свирят като старите. Няма нов и неочакван звук, а ни трябва нова революция, нещо, което никой не би очаквал. Нещо различно. Нуждаем се от нова глава от книгата на стила, но не виждам кой ще започне да я пише. Това ме притеснява. Но иначе има много добри банди, които се справят чудесно. Това мисля към момента за блек метъла.

От другата страна – Най-култовият подарък, който си получавал от феновете си?

Frost – В момента съм си вкъщи и пред мен има керамична купа с нарисувано на ръка лого на SATYRICON. Изглежда страхотно. Имам бижута и разни други дребни неща, картини. Но за мен най-важното е феновете да посещават и да оценяват високо нашите концерти. Това е и смисълът на турнетата. Така се създава магията. Няма нищо по-хубаво от доброто шоу!