dreddup1В рамките на третото издание на Gothic Fest Sofia сръбската industrial rock група dreDDup ще изнесе своето невероятно шоу за първи път на родна земя. Потърсихме фронтмена им и главен двигател на групата, Mihajlo Obrenov aka miKKa за едно… не много кратко интервю, но надявам се да ви е интересно това, което той сподели.

MH18: Първият ви запис е саундтракът към филма „Noir“ , който така и никога не е завършен. Каква е причината да не го завършите? Разкажи ни повече за историята зад филма?

MiKKa: Преди него през 1998 имахме много ЕР-та и самоиздадени касети и някои от нашите приятели чуха тези касети и бяха заинтересовани да направят филм с нашата музика. Този филм наречен „Noir“ беше частично анимационен (чрез метод при, който се правят глинени фигурки и всеки кадър се заснема отделно), частично документален театър. Всичко започна добре, имахме целия скрипт, говорихме с аниматори и режисьори. Всичко започна и вече имахме темите и песните за саундтрака. За съжаление, по това време в Сърбия започнаха бомбардировките и единия от аниматорите напусна страната, оставяйки проекта недовършен. Решихме да отпечатаме касетата така или иначе. Мисля, че все още имам някъде едно копие, изданието беше лимитирано до 25 бройки.

MH18: Осемнадесет години история. Много или малко са за една група? Доволни ли сте от постигнатото или все още имате път за извървяване?

MiKKa: Винаги се опитваме да се движим в границите на нашата музика и да надхвърлим последния си проект/концерт, който сме имали. Осемнадесет години е дълго пътуване за такъв род група. Имахме много концерти, ангажименти с много и различни артисти и хора, а също имахме възможността да свирим на наистина големи шоута, както и да оцелеем на груби „направи си сам“ малки концерти. Групата винаги е била по средата – харесвахме ъндърграунда и естетиката на мръсните шумове, но от друга страна ние обичаме „мазната“ модерна електроника. Това е начинът, по който винаги правим нещата и още не сме готови. Всичките ми приятели, които срещнах посредством моята музика, това само по себе си е най-голямото постижение за всички. Това ни събира заедно и призовава тях. Дължа още няколко идеи на тази музика, тя ми носи щастие. Всичко е в енергията между нас и хората, знаейки, че там е някой, който отговаря, чувства това. Това е, което ни кара да продължаваме.

MH18: dreDDup… какво означава това?

MiKKa: Това означава „сблъскай се с вътрешния страх“. Това също означава „ще бъдеш прецакан с това, което носиш вътре в себе си на нашето шоу“.

MH18: Dark Industrial в Сърбия? Как работи това? Кои и какво са вашите вдъхновения?

MiKKa: Как работи? Никак hahahaha… За съжаление, почти сами. Разбира се, там има много домашни проекти с индъстриъл и индъстриъл рок звучене, но само няколко са концертно активни и наистина правят това на живо. Правим го като ъндърграунд стил заедно с пънк, хардкор, алтернатив и електронни банди. През 2007г. няколко от нас се събраха и направихме Crime:Scene records (Dark:Scene collective), и опитахме да съберем банди от Балканите в стилове дарк електроника, индъстриъл и нойз, заедно. Това работеше като интернет звукозаписен лейбъл и сценичен промоутър. Събрахме повече от 400 проекта и групи от Балканите и издадохме дузина албуми. През 2007-2010 организирахме много индъстриъл и дарк рок мини фестивали. Всичко работеше добре за няколко години, а след това заспа. Сега от всичко това са останали може би 3-4 лайв банди и спомени. Боже, липсва ми това време на шум…

MH18: Прочетох, че след много експерименти със звука сте започнали да вплитате повече комерсиални (каквото и да означава) елементи в музиката си, за да добиете по-голяма публика. Беше ли това някакъв компромис за вас? До каква степен един артист трябва да жертва уникалността си за сметка на славата?

MiKKa: През годините опитах различни жанрове, от техно, drum and bass, пънк до индъстриъл рок, хип-хоп, денс, нойз рок, дарк електроника и т.н. Някак си synthpop-ът и всичко synth rock ориентирано не беше моя музикален път и опитах това в последния ни запис. Много от хората казват, че това е станало комерсиално, но все още аз не мисля така. dreDDup беше винаги между комерсиалното и ъндърграунда, понякога тръгваме на ляво, понякога на дясно… но това нещо беше винаги ъндърграунд.

MH18: И в този контекст, смятате ли се за известни?

MiKKa: Не. По тази причина съм АЗ.

MH18: Как разбираш готик културата като музика, лайфстайл и субкултура?

MiKKa: Прекарах няколко години в слушане и преоткриване на олдскуул готик банди и спрях с това преди 5 или 6 години. Харесвах стария готик саунд – тези групи, които звучаха като дарк пънк, защото в младостта си бях пънк хлапе и научих за индъстриъл бандите по-късно от моите по-големи приятели и техните плочи, касети и дискове. Тази нова „goth“ музика не е моята. Напомня ми на дизеловата култура от 90-те и рейв партитата. Имахме улични битки с този тип хора назад във времето. Когато го чуя, то ми напомня за това. Харесвам субкултурата, но не и този нов саундтрак. Мисля, че нещата се объркаха някъде в средата на 90-те, където започна да се смесва с голямо количество тийнейджърски неща. Винаги съм бил много индъстриъл ориентиран, харесвах по-агресивно заредените неща и не виждам готик и индъстриъл сцените заедно. Но, мамка му! Те винаги ни канят да свирим на тези готик фестивали. hahahaha 😀

dreddup2MH18: Колко готик мислиш, че си?

MiKKa: Не като цяло. Ние сме индъстриъл/пънк движена банда. Харесва ми да наричам нашата музика „демонична електроника с касапски индъстриъл вкус“. Много от феновете опитват да ни сложат такъв или онакъв етикет. През годините получихме много етикети. Променихме саунда си много – нямаме граници. В момента, когато нашият албум ‘El Conquistadors’ излезе всички започнаха да ни наричат „индъстриъл готик банда“, просто заради бавното, бавно мрачно чувство в албума. Преди това ни наричаха „индъстриъл метъл“ група, преди това просто „откачалки“, а някои хора все още не знаят какво да кажат за нашата музика. Не ни виждам като част от никоя сцена специално, разбираме се с различни субкултури и различни мнения, лайфстайл и т.н. Обичам различните гледни точки и различията на „всички в едно“. Субкултурите са главно за зазиданите в музиката любители.

MH18: Нека поговорим за музиката и албумите ви, защото там има интересни неща за дискутиране. Всичките ви албуми са концептуални и разказват някаква история. Мислиш ли, че по този начин посланията, които отправяш, са по-силни или е по-лесно да се работи, когато имаш някаква история за разказване?

MiKKa: Хората се променят през годините. Всички ние имаме истории, които ни следват от този или онзи период. Същото нещо е и с музиката на dreDDup. Много хора идват и си отиват от тази група, историите са различни всеки 2-3 години. Всички ние събираме енергията си заедно и имахме нещо да кажем. Първите три албума са базирани на времето. Минало-Настояще-Бъдеще. След това стигнахме до момента да променим състава напълно и преминахме през нова енергия. Така историята на четвъртия албум е „новото начало“ или „прераждане“. Петият говори за вътрешното аз, тишината, чистотата, желанието, вътрешните сенки. В шестия влязоха въображението, сексът и празникът на живота. Сега работим върху нещо ново, ще видим. Не харесвам думата „концепция“, защото когато имаш концепция, математически пресмяташ и градиш нещо преди всичко. Обичам да мина през чувствата, когато правя песен, да си играя със звуците и мелодиите, да експериментирам и да видя какво ще последва. Винаги е до нещо отвътре – без това бихме свирили „радио сингли“ за зле прецакани стари жени.

MH18: Албумът ви „Future Porn Machine“ разказва за бъдещ свят: „In the years to come this civilization will lost its taste. Machines will overcome and pornography will destroy the remains of something once called art.“. Мислиш ли, че човечеството наистина върви в тази посока и колко близо е този машинен Апокалипсис?

MiKKa: „Future Porn Machine“ не е персонификация на някакъв Терминатор – като бъдеще на секс роботи. Това е главно историята на човечеството в постоянна битка с егото, парите и данните. Порнографската реалност, където си гол пред всички (Facebook, Twitter, YouTube..), но ти липсва любов към партньора, характера, същността ти и просто правиш нещата автоматично. Действаш автоматично. Когато отидеш в банката, действаш автоматично, но това са правила, когато седнеш в кабината ставаш пътник автоматично, в магазина ставаш консуматор. Ние разделяме нашите личности 200 пъти на ден и ставаме някой при всяка различна ситуация. Губим нещо – нещо, което получаваме по рождение, външен вид, въображение, уникалност. Ние постоянно бързаме, но не преминаваме през никой, освен през самите себе си. Този албум говори главно за това. Това е търсене на този първи вкус, първият ви, чистият, освободен и скрит от закони, механични пътища, религии, порнография…

MH18: На обложката е нарисувана богинята Нике. Каква е връзката между нея и посланието в албума? Какво символизира тя?

MiKKa: Нике символизира свободата, но на обложката я виждаме без глава. Посланието е: „В бъдещето всички ще бъдем победители, обезглавени, но задоволени.“

MH18: В „El Conquistadors“ се обръщате навътре към душевната чувствителност на хората в днешния глобален свят. Защо според вас хората в този глобален свят губят личната си идентичност и кой е най-големият Демон на модерния човек?

MiKKa: Хората търсят себе си в другите, в това е проблемът. Губят твърде много време, опитвайки да станат нещо, което не са. И кой е най-големият демон? Те самите. Никой не може да те нарани достатъчно силно, както ти сам би могъл.

MH18: Изгубените мечти ли носят повече болка или фактът, че ние често трябва да бъдем лицемерни, да станем празни отвътре само заради това, че трябва да оцелеем в обществото?

MiKKa: Най-трудното и истинско изкуство е било родено в най-ужасните условия, в болка, бедност, глад и война. Смешното е, че само когато изгуби всичко останало, човек придобива вътрешно око и се обръща към себе си като спасител. Повече болка – по-добро изкуство наистина. Можеш да научиш много от болката, от церемониите за болка и историите за болката, можеш да сънуваш болката, можеш да чувстваш болката. Болката е есенцията на изкуството – колкото повече болка чувстваш в него, толкова повече мислите ти крещят и толкова по-жив се чувстваш.

MH18: Кой е El Conquistador(s)? Човекът, който се отказва от мечтите си, затваря се в себе си и всекидневно се бори със своята изолация или този, който ще покаже своите демони на света без да му пука от нищо?

MiKKa: Това е олицетворение на потомствено неподчинение и алчност. El Conquistador беше човек, застрашен от други култури, човек, който унищожи в името на нацията и религията. Войникът, месарят, изнасилвачът… Днес ние имаме дузина копелета от същия този El Conquistador, опитващ да се върне в утробата на майка си за удобство. Америка към Европа. Европа към Азия, ние го виждаме всеки ден. „Every Night and every Morn, some to Misery are Born. Every Morn and every Night, some are Born to sweet delight. Some are Born to sweet delight, some are Born to Endless Night.“

MH18: Четвъртият ви албум представя света на dreDDup. Символичното преминаване „отвъд“ е преходът от детство към съзряване (ако правилно съм разбрала), когато човек осъзнава, че Невърленд и еднорозите са изчезнали или са се изродили в нещо, което не е искал. Въпреки това ти казваш: „You will never be alone.“ Къде по този път ние оставаме сами? Лесно ли е да намерим някой, който да плаче заедно с нас, когато осъзнаем, че сме изгубили своя Невърленд?

MiKKa: Невърленд е изгубен само ако избереш да го изгубиш. Не можеш да видиш другите светове с очи като тези. Тези, които ги виждат, са самотни, но изпълнени с радост и съзнание. ‘dreDDup’ албумът говори за ново начало, нова ера на нещо, в твоя живот, в любовта ти, в омразата ти, смъртта… Ако искаш да напуснеш бързодвижеща се кола, първо трябва да я спреш, в противен случай ще свършиш окървавен и със счупени кости, ако решиш да скочиш вън от нея. Има време в живота, когато паузата е необходима, за да може мозъкът да се фокусира и освободи от преследващото го минало.

MH18: Още след „Nautilus“ обявявате, че това ще е последният албум от вас. Въпреки това записвате още един и дори планувате нов за следващата година. Какво ви провокира да продължите?

MiKKa: Нямах никаква муза дълго време. Трудно е да чакаш за това. Понякога идва в съня, понякога на момента. И когато я нямаш за дълго време, мислиш, че си е отишла. Мислех, че би било хубаво да завърша историята с ‘Nautilus’ и го обявих. Но музата е нещо, което не можеш да предскажеш или контролираш. Тя се върна – голям момент! Реших да опитам нещо и това ми донесе няколко нови песни. Както казах, dreDDup е направен чрез чувства. Не искам да го правя просто „заради това“. Правя го само, когато почувствам нужда от това.

dreddupMH18: Мислите ли, че имате още много да кажете на света? Приготвили ли сте нещо специално за българските си фенове, които очакват вашето появяване на Gothic Fest Sofia?

MiKKa: Все още имаме някои истории, които са останали неразказани, да. Правим седмия си албум. Той ще е най-добрият. Сигурен съм в това. Колкото до фестивала, приготвили сме едно ‘best of’ шоу за посетителите. Тъй като ще свирим там за първи път, мисля че е нужно да представим всичко. Ще ви дадем всяка ера от dreDDup, много различни стилове и цветове музика. Надяваме се, че ще се наслаждавате на този празник на мрачните звуци и вътрешни писъци с нас. Thank you! 😉

MH18: Благодаря за интервюто. Нямам търепние да се видим.