Интервю с Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER)

Определено с „Return of the Reaper” GRAVE DIGGER налучкаха вярната посока и отново се превърнаха в онази банда от 80-те и края на 90-те, която мачкаше с истински, неподправен хеви метъл. Разбира се това беше само едната причина да разговарям с гърлото на тевтонците Chris Boltendahl. Другата – на 21 септември групата ще направи втори концерт в България, този път в клуб – „Mixtape 5”, по покана на „BGTSC”.

Интервюто с Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 8.09.2015 година.

От другата страна – Привет, Chris, трудно ли беше да създадете още един класически GRAVE DIGGER албум без да се повтаряте?

Chris Boltendahl – Не мисли дали се повтаряме, понякога се случва, понякога – не. Ако забележим рифове, които преди сме използвали, ги махаме. Създаването на нови песни беше лесно, защото в случая нямахме някаква концепция. Това ни даде повече свобода. Не сме следвали определена посока, в която трябва да се движим и да спазваме някакви граници, които един концептуален албум изисква – все пак при него не трябва да напускаш рамките на малкия космос, за който твориш, както на  музикална, така и на текстова основа. Този път си казахме, че искаме да създадем малко рок енд рол, малко истински хеви метъл, директен и здрав. И резултатът е в колоните ви.

От другата страна – Има ли момент, в който осъзнахте, че най-важното за един албум е свободата?

Chris Boltendahl – Разбира се. „Clash of the Gods”, който според мен се получи добре, е подчинен на една концепция. След него казах на момчетата, че трябва новият албум да е по-агресивен. Свободата да твориш без обединяваща тема е дарба, защото когато подхванахме концептуалните албуми с „Tunes of War”, компанията ни каза, че сме постигнали голям успех  и трябва отново да направим нещо подобно. От този момент нататък малко или много се обвързахме с тези концептуални дискове. Днес се чувстваме свободни и смятам, че ще продължим в тази посока. Защото наистина се чувстваме доволни от този подход. Това се усеща и в албума. Той е свеж и тежък, както младеж на 25 години.

От другата страна – Чувстваш ли се свеж и млад след 32 години в GRAVE DIGGER?

Chris Boltendahl – Със сигурност.

От другата страна – Има ли връзка между „Return of the Reaper” и „The Reaper” от ‘92?

Chris Boltendahl – Не. Само в заглавието. Жътварят и синоним на всички запазени марки на групата, които създадохме през 80-те. Също така Жътварят е талисманът на GRAVE DIGGER, както черепът и т.н. С албума връщаме всички добре познати елементи от онзи период, с които ни свързват феновете. За това и използвахме това заглавие  „Return of the Reaper”.

От другата страна – Какво ще ни кажеш за текстовете в албума?

Chris Boltendahl – Нищо специално, малко историйки на ужасите като „Hell Funeral” или мистичен разказаз в „Season of the Witch”. „War God” е за човешкото самоизбиване. Различни са. „Tattooed Rider” е песен за мотоциклети. „Grave Desecrator” е сркастична история. „Dia de los Muertos” е за празника, с който в Мексико почитат мъртвите. Всичко, което е било в главата ми, съм го изкарал и претворил в текстове. За последен път работих по този начин в „Ballads of a Hangman” и много години преди това.

От другата страна – Попитах те за текстовете, заради „Clash of the Gods”, който беше подчинен на древната митология?

Chris Boltendahl – Да, той беше за гръцката митология. Тя е неизчерпаем извор, но след всички тези концептуални албуми се чувствах отегчен. За всеки един подобен диск изчитах доста книги. Защото, когато имам идеята, сядам и издирвам информация за нея. Не прочитам пет книги, за да ми хрумне нещо интересно.

От другата страна – Кой е албумът, който записахте най-трудно – първия „Heavy Metal Breakdown” или последния „Return of the Reaper”?

Chris Boltendahl – Двата случая са коренно различни. Когато записвахме „Heavy Metal Breakdown” бяхме пияни и млади. От друга страна записите на „Return of the Reaper” бяха забавление. Но нещата са коренно различни. Днес когато сме в студиото завършваме идеите, с които влизаме в него. Но преди да влезем да записваме песните, 90-процента от материалът е предварително създаден. Разликата в работата в студиото днес и в миналото е огромна.

От другата страна – Имаш ли любими песни от новия албум и кои според теб ще се превърнат в хит на живо?

Chris Boltendahl – Вече сме свирили някои от тях на живо. „Hell Funeral”, „Tattooed Rider”, „Season of the Witch” и „Grave Desecrator” са истинска бомба на живо. Няма голяма разлика между новите и старите песни, което носи истинско удоволствие, когато ги изпълняваме на живите участия. И четирите наистина разбиват.

От другата страна – Според теб стара банда с дълга история има ли нужда от записването на нови албуми?

Chris Boltendahl – Ние нямаме нужда от записването на нова музика и до края на живота ни можем да изпълняваме старите неща. Но от друга страна сме много креативни, обичаме да създаваме хеви метъл, пълни сме с идеи и това са причините постоянно да композираме нов материал.

От другата страна – Как феновете приемат новите песни, ако сравниш отношението им към класиките на групата?

Chris Boltendahl – В момента новите композиции не се радват на такова голямо внимание, защото все още феновете не са ги чули на живо, не са се запознали с тях. Обаче самият аз не виждам никакви проблеми. Реакциите не са, както, когато изпълняваме „Excalibur”, но навремето, когато тази песен влезе в сета ни, реакциите бяха също резервирани. Не ми пука особено, защото новите песни наистина са много добри за концерти.

От другата страна – Понякога не се ли вбесяваш, когато всеки нов албум на GRAVE DIGGER е сравняван с класическата ви трилогия „Tunes of War”, „Knights of the Cross” и „Excalibur”?

Chris Boltendahl – Нямам проблем с това. Знам че в миналото издадохме много добри албуми. За мен е чест, че за новия материал някой казва, че звучи като класическия. Всичко и винаги е GRAVE DIGGER. От друга страна, ако някой постоянно сравнява новите ни албуми със старите, значи не му пука за групата, щом за тях GRAVE DIGGER имат едва три албума за 32 години. Мнозина харесват други дискове на бандата, не „Tunes of War”. Всеки сам решава, какво да харесва и какво не. Ние просто издаваме нов материал. Ако се харесва – добре, ако – не, не ми пука.

От другата страна – Кой албум на GRAVE DIGGER според теб е подценен?

Chris Boltendahl – Мисля че е „The Last Supper”. В него има наистина добри парчета, но продукцията е много стерилна. Бих отличил „Desert Rose”, наистина бърза и добра композиция.

От другата страна – Ти си единственият оригинален от членовете на GRAVE DIGGER, какво те провокира да продължиш с бандата повече от три декади?

Chris Boltendahl – Чувствам се страхотно, когато изпълнявам хеви метъл. Вярвам в него, вярвам и в себе си. Вярвам и в способностите ми. Харесвам хеви метъла. Само това изречение е достатъчно, за да отговоря на въпроса ти.

От другата страна – В един момент бяхте с двама китаристи. По-добре ли е да сте само с един?

Chris Boltendahl – GRAVE DIGGER винаги е била група с един китарист. Но решихме да си направим експеримент с две китари. Оказа се грешка. Защото след една година бяхме без нито един. За това пред мен вече не стои въпросът с един или двама китаристи да бъдем.

От другата страна – Как се запази в кондиция през всички тези години?

Chris Boltendahl – Не пия алкохол и не пуша. Пия много вода. Спя достатъчно. Най-важното е, че в момента съм щастлив и обичам живота. Той е дар, който трябва да бъде ценен.

От другата страна – Следиш ли ситуацията в момента – онова, което се случва по света?

Chris Boltendahl – Разбира се. Гледам телевизия, информирам се, знам какво се случва около мен. Има твърде много гадости, но от друга страна не можеш вечно да пееш за лошите неща, защото животът има и друга страна – весела и забавна, красива. Харесвам живота.

От другата страна – Позитивен си…

Chris Boltendahl – Защото съм позитивен. Не стоя всеки ден да се оплаквам колко гаден е животът. Това в което съм се концентрирал е да дам творческата си енергия на хората. Наречи го дар, ако искаш. Обичам си работата и това ме прави позитивен. Дори в негативните неща, се опитвам да открия положителната страна.

От другата страна – Кои песни никога няма да махнете от сета си?

Chris Boltendahl – „Rebellion” и „Heavy Metal Breakdown”. Също така „Excalibur” трябва да присъства в сета. Също така има и доста класики, които изпълняваме.

От другата страна – Налага ли се да си припомняте песни от миналото, за концертите?

Chris Boltendahl – Не, репетираме само, когато изпълняваме нови парчета. Старите ги изпълняваме с години. За това и няма смисъл да си припомняме стария материал, освен разбира се, ако не обичаш да свириш на живо.

От другата страна – Кой албум на GRAVE DIGGER според теб Магнум Опус за групата?

Chris Boltendahl – Мисля че са различни – „Heavy Metal Breakdown”, „Tunes of War”, „Excalibur”, „Ballads of a Hangman” и също така „Return of the Reaper”.

От другата страна – И новият?

Chris Boltendahl – Да! Слушам го доста често и твърдя, че го харесвам от началото до края. Мисля, че хората ще го почувстват по същия начин, ако го чуят 200 пъти. Пожелавам си да го направят три пъти повече.

От другата страна – Защо всяка група смята, че новият й албум е най-добрият?

Chris Boltendahl – Защото е свеж. За мен „Return of the Reaper” не е най-добрият, а един от най-добрите ни албуми. Бандата има няколко наистина отлични диска, но няма един, който да отлича от другите. Имаме албуми, които са добри и други, които са също добри, но не толкова, колкото другите.

От другата страна – Ако имаш възможност да срещнеш 20-сет годишния Chris Boltendahl, какъв съвет би му дал?

Chris Boltendahl – Да спре с пиенето.

От другата страна – Кое отличава GRAVE DIGGER от останалите групи – истинския хеви метъл, хващащите песни или гласът ти?

Chris Boltendahl – Всичко заедно. Смятам, че отличителните ни черти са рифовете, добрите припеви и гласът ми.

От другата страна – Между другото звучиш много различно, когато говориш и когато пееш…

Chris Boltendahl – Мога да говоря и по-друг начин. (От другата страна на слушалката прозвучава тежък, гробовен глас…)