arson HARAKIRI FOR THE SKY е една от най-колоритните и открояващи се банди на европейска земя в момента, и съвсем основателно. Дуото съществува едва от 2011 г. и вече има издадени четири дългосвирещи албума, последният от които, „Arson“, e абсолютният шедьовър на австрийците. Албумът е на светлинни години от всичко, което сте чули и харесали до момента. Той ще излезе официално на 16 февруари чрез Art of Propaganda Records.

 Как може да се опише нещо такова?! Неимоверно красива, но все пак идиосинкратична творба, защото ако изобщо може да се класифицира е ПОСТ– блек (като второто остава в сянката на всички асоциации, които правим когато чуем „пост–нещо си“) със силни мело-дет влияния, акустични (най-вече в „Heroin Waltz“)  и атмосферични части. На първо време, за наше успокоение, дължината на песните не отстъпва на парчетата от миналите албуми – „Arson“ e солидните час и шест минути, които минават неусетно бързо. Това е от онзи тип пречистваща и изцерителна музика, която кара раните ви да зарастнат и всички парченца от същността ви да се слепят, само да за може след това най-безцеремонно да се храни с мислите и емоциите, които изпитвате, слушайки я. Силата и идва от нещо много в стила на HARAKIRI FOR THE SKY – паралелно разгръщащите се пиано модулации, те са матовият фон за една толкова жива, всепроникваща и твърда творба, чиято динамика се променя със всяка композиция. На барабани е легендарният Kerim “Krimh” Lechner (BEHEMOTH, SEPTIC FLESH, DECAPITATED) който успява да създаде импресия освен убийствените бластове и за нещо много деликатно, почти чупливо , както например в „Manifesto“, където за пръв път чуваме чистите и меланхолични женски вокали на Silvi Bogojevic. Точно тези интервали, през които музиката се отпуска, забавя и променя създават контраст и правят албума толкова лесен за слушане, независимо от дължината. Дрогиращо е, слушате го отново, връщате се, превъртате до интрото на някое парче, и така докато не се изтощите психически. Успявате да се свържете с него, да го преживеете. Има дори alternative – елемент в „The graves we’ve dug“. За мен най-въздействащата композициия е, разбира се, „You Are The Scars” – предполагам че, ако изобщо има нещо, което да запълни онзи момент, когато целият свят изглежда сив и празен, то това е тази песен, макар и само временно.

 Първото нещо, което изникна в съзнанието ми, когато го чух беше огледало и докато слушате и се вглеждате в него, всичко уродливо, извратено и жестоко се стапя, остава вашият образ, проявление на най-откровените ви терзания. А под измамно гладката повърхност, са текстовете, онази част, която групата дава от себе си, парадоксално различаваща се от тази, която ние най-лесно възприемаме – звукът. Те са са по-скоро DSBM, под формата на бял стих. И все пак, всичко което трябва да се разбере за албума ще го почувствате и това е достатъчно. „Arson“ е съвършен във всяко отношение – „a box full of darkness“.

Oценка: 10/10