Come out and play Closer to the edge: SOFIA ROCKS 2014

Независимо от това, дали броите ‘uno, dos, tres, cuatro, cinco, cinco, seís‘ или ‘un, deux, trois, cinq‘, тазгодишното издание на Sofia Rocks успя да предложи всекиму по нещо. Като се започне от леко противоречивите Osssy и омагьосващите Alcest, през най-зареждащите Skillet и доста невписващите се на подобен фест Mando Diao, та чак до дългоочакваните The Offspring и този път успешно разписалите се на българската сцена 30 Seconds To Mars.

Началото беше поставено сякаш е било сверено с швейцарски часовник: точно в 15:00 се показаха малко известните, или поне от моя гледна точка, свежари Osssy. Техният лек и напевен рок саунд успя да подгрее публиката малко повече от жежкото юлско слънце. Макар и полупразен, стадионът видимо се наслаждаваше на единствения засега албум на бандата на човека оркестър Oswald ‘Osssy’ Pfeiffer, носещ името Serum.

45 минути и малко саундчек по-късно щастлива и доволна се наредих на предните редици, за да попия колкото се може повече от красотата (музикална и естетическа) на Alcest. Представям си ги обаче в много различна обстановка – някое малко заведение с атмосфера, а не (не)приятно запотен летен ден-фестивал като Sofia Rocks. Техният почти час слава беше първият им досег с българската публика, този път разочароващо тиха и объркана. При изваждането на по-тежкото пеене на Neige тя избухна, макар и за кратко, и потвърди мнението на много музиканти, събрано в едно често повтаряно изречение: само на българите по стадиона и трибуните трябва да им се каже да млъкнат. Четворката обеща да се върне, така че очакваме добрата новина за второ гостуване. За концерта си в София французите изпълниха
1. Wings
2. Opale
3. Summer’s Glory
4. Autre temps
5. Percées de lumiére
6. Souvenirs d’un autre monde
7. Délivrance

След тях на сцената се качиха момчетата и момичетата от американската банда Skillet и може би точно това трябваше на публиката, за да се събуди и да се превърне в това кълбо от емоции, което сме свикнали да виждаме от тълпата. С излизането и първите звуци на Whispers In The Dark изведнъж разбрахме, че на този стадион има хора. Всички се изправиха на крака, започнаха да пеят и да скачат и допуснаха групата в сърцата си. С изключителна динамика, добър контакт с публиката те изпяха едни от най-големите си хитове като Hero, Savior, Awake and Alive, Monster, Comatose, It’s not you, It’s me, Rise, Sick of it и др. Пренесоха заряда си на феновете и поднесоха едно наистина добро изпълнение. Спечелиха много сърца с разнообразието си. Прекрасен букет от калсически инструменти, китари, женски и мъжки вокали и страхотен синхрон на сцената. Аз оставам с надеждата, че много скоро ще можем да се насладим на тяхно индивидуално мероприятие у нас, защото те показаха, че могат да направят изпълнение, достойно за хедлайнер.

Що-годе доброто впечатление, което Sofia Rocks 2014 беше оставило у мен за три часа музика се изпари на минутата с появата на Mando Diao. Моето скромно мнение е, че шведите биха били чудесно допълнение към шоу като I Love the 90es, например, но не и да подгряват The Offspring. Най-подходящата дума за описване на изпълнението им е ‘прекалено’. Прекалено големи дупки между жанровете, прекалено и много шоу, излишно дълъг сет. Интересен мизансен, наистина – черното и бялото, на фона на които свириха, са в пълен контраст със спектакъла на бандата: 14 песни в коренно различни стилове, непрекъснати разговори с публиката и шантава енергия. Прекалено шантава за моя вкус.

The Offspring

След шока от изпълнението на Mando Diao, на сцената най-накрая се качиха дългоочакваните от повече от едно поколение THE OFFSPRING. Както беше обявено те започнаха с албума Smash. Публиката успя да се разсъни и сгрее след ледения шведски душ и Dexter и компания успяха да разпалят настроението до взривоопасни нива. Нямаше човек, който да не подскача и да не припява с бандата, макар на мен лично след Skillet дори The Offspring ми се видяха леко скучни и лежерни. Това не им попречи да направят невероятно шоу и да залеят присъстващите на стадиона с вълна от хитове. Заедно с тях пяхме и подскачахме под звуците на Come Out And Play, Self Esteem, The Kids Aren’t Alright, Why Don’t You Get A Job и, разбира се, песента, прибавила още една генерация към фен кръга им, а именно Pretty Fly For A White Guy. Самите те се впечатлиха от публиката и изявиха желание да напълнят рейса си с фенове, за да могат да ги вземат на турне. Като заключение те направиха едно изключително първо представяне на българска земя, връщайки ни назад към 90-те години на миналия век и предизвиквайки не едно или две погота в тълпата. Вярвам, че и у двете страни остана желанието за повторна среща.

30 Seconds To Mars

На вече пълно затъмнение блесна триадата на 30 Seconds to Mars. Величествено издигаща се и многообещаващо блестяща, тя избухна в светлини за откриващата Night of the Hunter. Последвала примера ѝ, публиката приветства бурно и половина Jared Leto, който, макар и доста нелепо облечен, предизвика истинска еуфория с присъствието си. Веднъж подхванали припева, феновете не прекъснаха пеенето – по време на Search and Destroy и This Is War носителят на Оскар нямаше грам нужда от микрофона си; той просто размяташе знамето на бандата и се наслаждаваше на експлозивността отвъд сцената. В подобен дух вървяха изпълненията до края на невероятния спектакъл, който пътуващите до Червената планета предложиха – взривове от конфети, огромни водни балони, понесени след края на концерта от верните фенове, циркулация по сцената. Изненадващо, поне за мен, дойде обявлението на мистър Лето за Elevation 2011, когато концертът им се провали заради лошо време. Затова компенсацията се стовари върху нас, и то как! По-интересна част от вечерта беше акустичният сет, по време на който актьорът с музикални дарби или музикантът с актьорски талант изпълни части от From Yesterday, Northern Lights и Beautiful Lie и остана учуден от факта, че всички си спомнят тези песни. Бисът беше Up in the Air – докато звучеше музиката, певецът изкара на сцената половината front of stage и организира празник от двете страни на бариерата.

Тази година Sofia Rocks остави множеството със смесени чувства. Ще видим дали през 2015 нещата ще се променят и ако да – в каква насока. Надяваме се да е само up in the air.

Автори: valkyrja и RoseRed

ГАЛЕРИИ (очаквайте и другите галерии по-късно)
30 Seconds To Mars 31 снимки	The Offspring 36 снимки