COLD CELL – „Тhose“ (2017)

COLD CELL са новатори и до момента имат три дългосвирещи албума като вторият –„Lowlife” от 2015, придоби сантиментална стойност за мен. Швейцарците постигат режещ като стъкло звук с новия си опус „Those”. Имам резерви към жанра, защото винаги ми се е струвало малко пошло да изразяваш само една единствена емоция и производни на нея състояния с музиката си, особено толкова емфазирано. Но COLD CELL представляват нещо много повече от това. Забравете за скучния depressive suicidal black metal и се отървете от всички предразсъдъци (както се опитах и аз преди да започна да ги слушам) предизвикани от имена като LIFELOVER, или пък PSYCHONAUT 4.  Ако изобщо може да се оприличи на нещо COLD CELL е прелюдия към невероятните DARK FORTRESS, с лек афинитет към SHINING.

„Тhose” е глухото ехо на истеричната агония под твърдата човешка повърхност. Той е от онзи тип музика, която разбива всички илюзии за света, показвайки някакъв ефимерен грозен негов облик. Минорни полифонични сола, отпуснати струни с индустриъл звучене  създават спирала към зееща пропаст в нощта. Не знам какво чувствам, когато го слушам, освен че независимо дали искам или не се сливам в едно с него oще с „Growing girth”. Сякаш всеки писък, всяка дума в песента я изричам аз. Точно вокалите винаги някак са ме отблъсквали от този жанр, но в „Those” все едно слушам хиляди версии на един, всички от които в унисон с моя вътрешен. Все едно сте се изгубили в лабиринт, всичко е еднакво и различно едновременно. Парчетата са миксирани по балансиран начин- всяко едно е абсолютен, но симетричен контраст между разпалващ се монолог и отсъствие на всякакъв човешки дух. Все пак струва ми се, че имат доста сходна композиция в музикалната интонация. Редуват се песни, които започват с разтърсващ из основи саунд с такива, в които по-скоро основната импресия създава атмосферата, и най-вече басът, като постепенно градира и прераства в бавен и тежък монохроматичен ритъм, докато не дойде ред на вокалите. “Seize The Whole” ме накара да настръхна – агресия и обсесия, като бързо разпространяваща се зараза. Целият албум кипи от енергия, независимо че далеч не се вписва в общата концепция за такъв. Параноя, изолацията, но преди всичко най-вече болката е моментумът на този албум. Това е музикална трансмисия на душевно състояние, в което е заключен самотен индивид, вглъбен във вътрешните си терзания, но в същото време болезнено чувствителен към полъха на реалността. Дистанцията е огромна, но не достатъчна, за да спре радиацията от горящата, обречена вселена, към която принадлежи. За тези мисли допринася особен електронен елемент с ambient vibe.
Кулминацията се случва на два пъти по време на записа, което само по себе си е доста странно, в хубавия смисъл разбира се. Това се дължи на двойната композиция „Entity I и II”, където звукът достига феноменална висота – всичко е много премерено и се случва в точния момент, затова ефектът е максимален. Изслушах и двете песни ( които по някаква причина не са в хронологичен ред) много пъти, докато успея да се успокоя от вълнението и да не прескачам части, докато стигна до солото.

Обложката е една от забележителните творби на противоречивия френски художник Maxime Taccardi. За тези, които не са го чували – практика му е да рисува със собствена кръв по платната си.

Накратко, миналите албуми бледнеят пред „Тhose” и аз определено го подцених първоначално. Директор, оператор и режисьор на видеото към сингъла е  Milena Kancheva, а продукцията е дело на Viktor Bullok от WOODSHED STUDIO, чието име свързаме с редица известни и тепърва изгряващи банди ( THE RUINS OF BEVERAST, SCHAMMASCH, TRIPTYKON, THULCANDRA и др.)

Оценка  9/10