abaddon Cover

След чудесната история, която ни разказаха ABADDON като, че ли не остава още много за разказване. Още повече, че това ревю идва малко закъсняло (или пък не), но се надявам то да натежи по някакъв начин и да накара тези, които все още се колебаят дали да си купят албума, да го направят.

Албумът „Abaddon“ на ABADDON излезе през октомври миналата година и някак съвсем скромно и ненатрапчиво се намести сред уникалностите на родната екстремна сцена. Първото нещо, което обикновено стряска феновете на екстремните стилове, особено когато нещата опрат до българска група е наличието на клавир. Все звучи някак не на място, или прекалено натрапчиво, или твърде сладникаво и като цяло разваля общия екстремизъм. Тук, мога да ви уверя, клавира е така перфектно вплетен в музиката, че създава една неповторима въздушност и плътност на общото звучене.

В „Abaddon“ можете да чуете песни на три езика. Постройката и стилистиката им също леко се отличават една от друга. Групата сподели, че този албум е по-скоро сборник, в който са събрали творчеството си създадено през годините. Опитомена шведсдка мелодичност в духа на At The Gates и Unleashed с перфектно вплетени китарни сола, изнесени гроул вокали и отнасящ мозъка бас. И всичко това подправено с първичната суровост на Avulsed, Carcass, Nile (групи към, които ABADDON не крият своя афинитет). А клавира някъде там отзад обединява всичко това, създавайки войнствена, епична атмосфера, която обаче не стига до пошла патетичност.

Това е албум „за всекиго по нещо“, въпреки, че заклетите дет метъл фенове ще останат най-доволни от него. Началото на албума и интродукция към песента „Anunaki“, създава необикновена мистична атмосфера и ни потапя в наистина извънземен свят. „Swedish meatballs“ е типичен класически мело-дет, в който съвсем заслужено присъства думичката „Swedish“. „Bilibom“, ако се абстрахираме от тембъра и техниката на вокала е с подчертано блек звучене и динамика. “ The more, The better“ пък ни отнася в съвсем друга музикална стилистика с китарното соло, което ни довежда до речитативен двуглас, а след това отново се извисява над всичко.

Моя любимка стана „Shiva The Destryer“. Може би заради безгрижното начало, което извиква представата за пъстро празненство под акомпанимента на екзотични струнни инструменти, но… всичко това е заличено и отнесено от раз. Албумът не е концептуален, но може би ако решим все пак да потърсим някаква концептуалност тя е в двете песни „Anunaki“ и „Nibiru“. Надявам се в следващия си албум ABADDON да доразвият идеята, защото е интересна.

Оценката ми за „Abaddon“ е 9/10. Вижда ви се завишена?! Ами чуйте албума. И искрено се надявам, че няма да останете подведени и разочаровани.

 

––––––-

9/10