ASKING ALEXANDRIA – The Black (2016)

Концепцията на обложката е, че когато се вгледаш вътре в себе си, намираш тази сила и този кураж да погледнеш Смъртта в лицето и да кажеш “Няма да ти позволя да ме победиш.“ Това е и цялата идея зад това невинно момиченце, което гледа към нещо наистина поразително, наистина тъмно. Гледайки Смъртта в лицето, й казва “Не съм уплашена от теб. Не се страхувам. Няма да се предам. Ще отстоявам себе си.

 Откриващата “Let It Sleep“ е перфектното начало. Прекрасен брейкдаун, който те кара да се счупиш от кеф и скриймове, които са черешката на тортата в това парче. Напомня ми доста на “Morte et Dabo“ от втория албум на момчетата. Продължаваме с “The Black‘‘, която може би обобщава музиката, която ASKING ALEXANDRIA искат да свирят – комбинация от стадионен хард-рок и метълкор тип “Reckless & Relentless“. Следващата “I Won’t Give In“ е първата песен, която чухме на групата заедно с Denis Stoff. Нещото, което я прави уникална, е припевът – забива ти се в главата по един доста приятен за теб начин. По време на живите й изпълнения, гласовете на феновете определено ще изпълват мястото, на което групата свири.

 За щастие на всички почитатели на бандата, този албум не е писан за Danny Worsnop. Въпреки това, нямаше как да не се разминем с поне една песен, писана специално за бившия вокалист на ASKING ALEXANDRIA. “Sometimes It Ends“ носи емоцията, че всяко нещо си има край, в началото и края чуваме как Ben Bruce разказва, че случката с Danny му е повлияла доста, но Denis го е убедил да остави това в миналото и двамата заедно са пренаписали всички текстове. Рифовете в следващата “The Lost Souls“ са повече от прекрасни и звучи сякаш Denis е новият вокалист на AVENGED SEVENFOLD, а не на ASKING ALEXANDRIA.

 Мисля че можем да наречем избухващата “Just A Slave To Rock ‘N Roll“ not the Ukranian average. Феновете ще разберат какво точно искам да кажа. Следващата “Send Me Home“ може да бъде определена като красивия и стадионен рок химн в албума. Песента разкрива, че не всичко е див рокендрол за музикантите, когато са на турне. “We’ll Be Okay“ започва тихо и бавно и веднага избухва в стил “To The Stage“. Брейкдаунът тук е един от най-бруталните в цялата творба. “Here I Am“ разказва, че момчетата живеят в настоящето и по-силни от всякога, поемат към светлото бъдеще, което ги чака.

 “Gone“ е безспорно най-красивото произведение в дискографията на ASKING ALEXANDRIA. Ангелският глас на Ben Bruce в комбинация с цигулката и пианото ме карат да настръхна целия. Емоцията, която носи, е просто неописуема. Предпоследната “Undivided“ е една от по-тежките и бързи песни в албума и те връща обратно в ранните дни на бандата. Последната “Circled By The Wolves“ завършва четвъртата студийна тава на британците по един доста добър начин. Б-р-у-т-а-л-е-н брейкдаун. Пълна лудница, бате.

 “The Black“ черпи вдъхновение както от старите и големи хард-рок банди като GUNS N’ ROSES, така и от младите и модерни банди като AVENGED SEVENFOLD. Такава енергия не е присъствала в музиката им от “Reckless & Relentless“ насам. Пускате си го и сте “Уау! Те се завърнаха!“. Смело мога да кажа, че Denis поправи и промени към по-добро това, което Danny почти счупи. Брейкдауните са силни, рифовете – готини и приятни, а басът и барабаните – повече от перфектни. Скриймовете на Denis и чистите му вокали са на ниво – запазва вокалния си стил от предните му групи и по никакъв начин не се опитва да имитира предшественика си, а гласът на Ben Bruce е по-красив и ангелски от всякога. С този албум момчетата показват стремежа си да се развиват и еволюират. Силно се надявам “The Black“ да сложи край на противоречивите мнения за ASKING ALEXANDRIA.

 Оценка: 9.5/10

 За фенове на: AVENGED SEVENFOLD, ATTILA, BULLET FOR MY VALENTINE, новите BRING ME THE HORIZON и стадионен рок примесен със съвременен метълкор.