AMORPHIS, SOILWORK, JINJER и NAILED TO OBSCURITY запалиха „Универсиада“

Приятен, мрачен и дъждовен януарски ден. Датата е 23.01.2019г., часът е около 16:30. Неколцина души са се събрали около двата входа на зала „Универсиада“ с надеждата да срещнат някой от любимците си, случайно минавайки покрай тях и не остават разочаровани. На четирите банди им предстои саундчек и някои вече бяха на място, други тепърва пристигаха. От едната страна се задават Jan и Olli от AMORPHIS, от другата – китаристите на групата Esa и Tomi. Виждаме още Tatiana и Eugene от JINJER, както и Björn от SOILWORK. Всички се отзоваха на молбите на феновете за снимки и автограф. Около 17ч. вече започва да се насъбира тълпа, очакваща да заеме първите позиции пред сцената. Това, че концертът се провежда през работен ден и ранния час на отваряне на вратите, за съжаление възпрепятства доста хора да дойдат на време, но пък най-върлите фенове окупираха входовете час по-рано. Тук е моментът да благодарим и на организаторите от Radio Tangra Mega Rock за швейцарската точност и безпроблемното пропускане при входовете. Първите редове пред сцената биват запълнени за секунди.

Както беше обявено, точно в 18:10 на сцената излизат melodic death metal машините от Германия – NAILED TO OBSCURITY, чийто четвърти студиен албум „Black Frost“ излезе на 11-ти януари тази година и, естествено, първо чухме едноименното парче от него. По-рано същия ден беше пуснато изявление от групата, дали на шега или не, че не желаят да свирят пред празна зала. Явно към този момент „Универсиада“ е била достатъчно пълна предвид обстоятелствата, споменати по-горе, защото успяхме да чуем още три парчета от „Black Frost“„Feardom“, „The Aberrant Host“  и „Tears of the Eyeless“. Накрая немците завършиха с култовата „Desolate Ruin“, позната на феновите им от третия албум „King Delusion“ от 2017г. Въпреки краткия сетлист, шоуто на NAILED TO OBSCURITY продължи около 40 минути, с което си заслужиха бурни овации, а ние ще очакваме да ги видим скоро отново на българска територия.

Снимки NAILED TO OBSCURITY

За 10 минути сцената се пренарежда, за да може на нея да се качат JINJER. В рамките на последните 13-14 месеца, украинците идват у нас за трети път, което, естествено, може само да ни радва. На сцената вече са Eugene, Roman и Vladislav и започват с първите акорди на „Words of Wisdom“. Tatiana Shmailyuk се появява с гръм и трясък, за да „изреве“ първите си думи. Както винаги е супер динамична и секси. Това момиче знае как да се държи на сцената. Следват бързи поздрави към публиката (все пак последната ни среща беше съвсем скоро) и обявяват новия албум „Micro“, който също се появи на 11-ти януари тази година. Забиват и първото парче от него – „Ape“, което се сдоби с официален клип преди три месеца. От новия албум чухме още и „Dreadful Moments“ и „Perennial“, които също бяха филмирани наскоро, както и скандалната „Teacher, teacher“. Няма как да минем и без „I Speak Astronomy“  от предходния албум „King of everything“, а на „Who’s Gonna Be the One“  може би публиката беше най-шумна. Това парче носи неописуема енергия, в което се премесват твърдите и джаз вокалите на уникално талантливата Tatiana. Не си бил на концерт на JINJER, ако не си чул „Pisces“, където отново ставаш свидетел на невероятната метаморфоза в гласа на вокалистката. Пътешествието из творчеството на украинските ни любимци завърши със „Sit Stay Roll Over“. Една идея по-обрани от последните си посещения, JINJER все пак успяха да повишат температурата в залата до ниво „Искаме още метъл“. И съвсем скоро щяхме да го получим…

Снимки JINJER

За 30 минути сцената тотално променя облика си – става по-широка и се появяват стъпала, водейки явно към Валхала, съдейки по постера отзад, на който с големи букви пише SOILWORK. И ето ги и тях. За първи път в София. Трудно ми е да опиша с думи чувството от първата ми среща със шведските мелодик дет метъли. Още със стъпването си на сцената, вокалистът Björn Strid показа, че няма да ни остави със сили още дълго време.  Стартират с парчето „Arrival“ от най-новия им албум „Verkligheten“. Наистина не знаейки какво да очаква от софийската публика, Björn зададе въпрос, насочен по-скоро към самия него: „Ние защо още не сме идвали тук?“ Ами и ние това се питаме, Björn. SOILWORK ни разходиха почти из цялата си дискография, която изобщо не е кратка. От „A Predator’s Portrait“  през „Natural Born Chaos“, „Stabbing the drama“, „The Panic Broadcast“, “ The Living Infinite“ и „The Ride Majestic“, та чак до новия „Verkligheten“. Феновете на няколко пъти бяха подтиквани към заформяне на мощно пого в средата на залата. За щастие динамиката в музиката на групата е доста голяма и лесно се преминава от буря към затишие и после, естествено, отново към буря. Не може да не направи впечатление и увереността им в българската публика, защото ни оставиха и сами да попеем парчета като „As we speak“ и „Stabbing the drama“, която се очертаваше като последна за вечерта, но новите ни шведски приятели не бяха на същото мнение. Обратно на всеобщите схващания, че финалното парче в сетлиста на дадена група трябва да е тяхното най-комерсиално и познато на аудиторията, SOILWORK забиха новата „Stålfågel“ (мой личен фаворит) от последния албум, която наскоро се появи с официален анимационен клип. Това беше – SOILWORK ни размазаха и доказаха защо са едни от най-добрите в техния стил. SOILWORK е мания и ние не сме съгласни това да е била последна ни среща с тях. Мисля, че и те са на същото мнение, така че ги очакваме отново на българска земя.

Снимки SOILWORK

Доста емоции се бяха натрупали до момента, а всичко тепърва започваше. Обстановката беше тежка, всички бяха нетърпеливи да видят големите на вечерта – AMORPHIS. На постера отзад се появява черепът с пчелата, а на сцената се носят двата чука на Тор. Всичко е толкова…AMORPHIS. Сякаш нямаше човек в залата, който да не е знаел, че шоуто им ще бъде открито с уникалната „The Bee“. Това парче се превърна в новия химн на групата. При още празна сцена зазвучава интрото на парчето и всички подивяват. Един по един започват да се появяват Jan зад барабаните, Santeri на кийборда, Olli и Tomi Koivusaari, съответно на бас и китара, Esa – lead китара и Tomi Joutsen, разбира се, зад микрофона. Нека отбележим и завръщането на първоначалния басист – Olli-Pekka Laine, който миналата година се завърна в групата, след напускането на Niclas Etelävuori.

Може би няма почитател на AMORPHIS, който да не може да разпознае твърдите вокали на Tomi, с които започва „The Bee“. Еуфорията е пълна, публиката не утихва след края на парчето, а Tomi се опитва да каже нещо. Иска да ни благодари за пореден път за бурното посрещане и да представи новия албум „Queen of Time“, който се появи на бял свят на 18-ти май миналата година. И съответно продължаваме със следващото парче от него – „The Golden Elk“. За никого не е изненада, че българската публика много добре познава всеки нов албум на групата, когато идват да го представят. Тези от вас, които са присъствали на последното им гостуване през 2016г. на представянето на „Under The Red Cloud“, ще се съгласят с мен, че тогава всички пяха и крещяха новите парчета заедно с тях. Ами същото се случи и сега. От „Queen of Time“  чухме още и „Message in the Amber“, „Wrong Direction“, „Daughter of Hate“ и „Heart of the Giant“. Не е тайна за никой, че AMORPHIS използват доста от скандинавския фолклор и най-вече сборника с поезия „Kalevala“ , в текстовете на песните им. И този път не изневериха на себе си и всеки, който пожелае да чуе интересни истории, нека се заслуша в лириката на новите парчета. Това съвсем не означава, че не се върнахме назад във времето на „Skyforger“ със „Sky Is Mine“ и „Silver Bride“ и още по-назад, та чак до „Tales From The Thousand Lakes“ с вечната „Black Winter Day“. Естествено, беше ни припомнено и за предходния албум „Under The Red Cloud“ със „Sacrifice“ и „Bad Blood“. От „Circle“ чухме само „Hopeless Days“, но то беше напълно достатъчно, за да си припомним духа на AMORPHIS от онова време. Направи впечатление липсата на специалния микрофон на Joutsen, който беше неразделна част от сценичния му имидж, но това може би се дължи на леката промяна в стилистиката на новия албум в чисто музикално отношение. След дванадесетото парче последва демонстративното и бързо напускане на сцената от групата, за да бъдат извикани отново. Смилиха се над нас и не ни оставиха да викаме много, вече почти не беше останал глас, а и трябваше да пеем „DEATH OF A KING! DEATH OF A KING!“, последвано, разбира се, от неостаряващата „House of Sleep“.

AMORPHIS за пореден път ни демонстрираха страхотен професионализъм на сцената, стегнато изпълнение, без място за грешки. Всички много добре знаем, че като типични финландци, на сцена те са по-обрани и статични (с изключение на Tomi Joutsen, разбира се, който куфее като звяр), но ние така ги обичаме. Надяваме се и съвсем скоро да започнат работа по следващия си албум, защото те са от малкото групи, които създават шедьоври вече почти трето десетилетие.

Благодарим на Radio Tangra Mega Rock за точността, професионализма, страхотния подбор на банди и че доведоха SOILWORK най-накрая.

Снимки AMORPHIS, а по-долу може да видите част от видеата, които Metal Hangar 18 засне за вас!

Setlist AMORPHIS:                               

The Bee
The Golden Elk
Sky Is Mine
Sacrifice
Message in the Amber
Silver Bride
Bad Blood
Wrong Direction
Daughter of Hate
Heart of the Giant
Hopeless Days
Black Winter Day
Death of a King
House of Sleep

Setlist SOILWORK:

Arrival
The Crestfallen
Nerve
Full Moon Shoals
Death in General
Like the Average Stalker
The Akuma Afterglow
Drowning With Silence
The Phantom
The Nurturing Glance
Bastard Chain
As We Speak
The Living Infinite II
Witan
Stabbing the Drama
Stålfågel

 

  1. #1 написан от Majestic beast (преди 7 месеца)

    По -скоро първата визита на Soilwork в София*. Освен ,ако Каварна не се брои за България.Самия Бьорн също едва ли помни къде е свирил. 😀

  2. #2 написан от Ellie (преди 7 месеца)

    Поправено :)

  3. #3 написан от Mаx (преди 6 месеца)

    Soilwork…. шум! Едвам ги изтраях. В Каварна бяха същата трагедия.
    AMORPHIS разцепиха…както винаги.

  4. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  5. Коментари за тази публикация
В началото