Abstraction – End Of Hope (2014)

В последно време на българската рок и метъл сцена се забелязва едно особено раздвижване. Сякаш тази музика преживява своето възраждане, макар и в не толкова голям обем, колкото ни се иска на всички нас. Едни от представителите на тази „нова вълна“ са Abstraction – група от Златица, която наскоро издаде дебютния си албум, озаглавен „End Of Hope“.

Тези от вас, които са свикнали да съдят книгата по корицата (в конкретния случай – обложката и заглавието на албума) навярно ще си кажат, че става въпрос за депресарска група, която не си струва слушането. Да, ама не. В творчеството на Abstraction може и да се забелязват чувства като тъга, самота и отчаяние, но те са използвани и представени по един много умел и интелигентен начин. Какво искам да кажа? „End Of Hope“ съдържа 9 песни, обвити в мощна пауър/прогресив метъл опаковка. Още с първото парче слушателят бива потопен в концептуалния свят на Abstraction и остава там в продължение на близо 50 минути. Началната песен „Wolf“ стартира с драматично интро, последвано от ударни китари и мелодични вокали. Парчето определено е едно от най-добрите в албума, като в него дори може да чуем елементи от далечната във времето средновековна балада „Greensleeves“, което допълнително обогатява музикалния характер на творбата. Всъщност, тук е моментът да кажа, че в основата на „End Of Hope“ са поставени влиянията от нео-класицизма, комбинирани със стилистиката на прогресив рок/метъла. В албума доминират дългите песни, които във всеки един момент могат да променят своето темпо и да ни отведат в съвсем друга светлина. Както при почти всяка пауър/прогресив група, и при Abstraction от особено значение са клавирите, като тук Павел Серафимов се е представил на едно много добро ниво. Вокалистът Младен Медаров не пее никак слабо, но си мисля, че има потенциал за нещо повече и с интерес ще следя как ще се развие гласa му в близкото бъдеще. Това, което наистина ми направи впечатление обаче, са китарите на Данаил Кърджилов – и ритъм и соло частите са изсвирени по един доста професионален начин, който няма как да не се забележи, а един от примерите за това е „The Last Man On Earth“, където лично на мен ми се струва, че Данаил е попил част от гения на Yngwie Malmsteen. Другите по-открояващи се парчета са „Wondering“, която носи духа на 80-те, както и „Shattered Pieces“ със своя завладяващ припев. Дискът завършва с меланхоличната „Same Again“, която ми подейства като една приятна изненада, тъй като до този момент не бях чул балада в албума, а точно това парче е едно от най-добрите в „End Of Hope“ и достоен негов завършек.

Накратко – Abstraction са се постарали да вземат най-доброто от своите пауър/прогресив метъл учители и да го представят по свой собствен начин. Резултатът е един много силен дебютен албум, който заслужава да се чуе.

Оценка: 8/10