Излиза автобиографията на Ronnie James Dio
Дългоочакваната автобиография на една от иконите на рок и метъл музиката и фронтмен на 3 от големите банди в жанра – RAINBOW, BLACK SABBATH и собствената му DIO, Ronnie James Dio, вече е факт. Книгата ще се появи официално на пазара на 27-и юли чрез издателя Permuted Press. Предварителни поръчки се приемат тук.
Преди смъртта си през 2010 г. Dio сам пише текста, правейки равносметка на забележителния си живот, който го отвежда от родния му град в щата New York до най-големите световни сцени, включително мястото, което той смята за символ на успеха на един музикант – Madison Square Garden, където започва и завършва историята.
В разказа вокалистът отдава дължимото на всичко и всички, помогнали му да сбъдне мечтата си – приятелите, дали му шанс да се изяви по партита, барове и клубове, неочакваното му заставане зад микрофона, което променя целия му живот, късметът, който го отвежда до раждането на RAINBOW и продуктивното, но напрегнато сътрудничество с Ritchie Blackmore, случайната среща, която го превръща във втория вокалист на BLACK SABBATH, което води групата до нови успехи, симпатичната история на „дяволския знак“, превърнала го в символ на хеви метъла, сватбата му с Wendy, която стабилизира живота му и огромният риск, който поемат, за да започнат най-успешния проект в кариерата му – собствената му банда DIO. Всичко е разказано откровено и с най-пълни подробности, без да се спестява абсолютно нищо.
Книгата е написана в съавторство с музикалния журналист и дългогодишния приятел на вокалиста Mick Wall, който поема щафетата след смъртта на Ronnie и довършва започнатото. „Rainbow In The Dark“ е откровен, стряскащ, често весел, но и тъжен разказ за всеотдайност и амбиция, изпълнен с вълнуващи истории и спомени за това, което се случва извън сцените – в хотела, в студиото, у дома, и повдига завесата на един наистина забележителен жизнен път.
-
#2 написан от Rockfan (преди 3 години)
Имам вкъщи предишната книга посветена на Дио (тази на Мартин Попов). Един от любимите ми певци беше ( и си остава, де) Дио. Съгласен с Мирослав- няма значение какъв стил метъл, рок харесва човек, има си отделни музиканти и групи, които са ИНСТИТУЦИИ и заслужават уважението и признателността на всички фенове. За мен такива са например Дио, Пинк Флойд, Ричи Блекмор, Бийтълс, Сабат и още, и още (тези ми хрумнаха на първо „четене“ 🙂 )… Та, ще ми бъде любопитно да прочета и новата книга за Дио.
-
#3 написан от Rockfan (преди 3 години)
Сетих се, че навремето, някъде в средата на 90-те и началото на новото хилядолетие беше много „куул“ и модерно да се хейти по подобни „отживелици“ като Дио (даже някои музикални „специалисти“-журналисти мислеха за много готино да наричат феновете иДИОти, понеже харесваха такава „прашясала“ и „забила в миналото“ музика). То това идваше от кръговете около „Нов ритъм“,“Егоист“ и тем подобни. Особено тия, вторите, възхваляваха всичко, което беше безполово и гей, и свързано с наркотици (ей, споменеше ли се дори само думичката „джойнт“ в някоя песен, без значение дали песента ставаше за нещо, тия се н*сираха от кеф, сякаш са чули най-големия музикален шедьовър, надминаващ дори произведенията на Бетовен 😀 )…
Странно обаче. Сега вече никой не помни джендърските им и хипстърски групи- еднодневки, ама за „иДИОта“ продължават да се пишат книги 😀 . Едва ли ще кажа нещо оригинално просто завършвайки, че времето е най-добрия съдник 🙂 …-
#4 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 3 години)
Въпреки,че ги четях и събирах тези списания вярно е,че някои от авторите в тях отричаха класическите групи…Помня кои бяха,но няма да ги назова защото вече са без значение.Но имаше и автори като Ева,Криндо,Боян Стойчев,Ники Василев,Милко Стоянов и други които пишеха ревюта и материали за титаните с голям респект и уважение.Да и аз имам книгата на Мартин Попов за DIO и от нея научих неща които и до днес никъде не се появяват…Като рождената му дата където в много списания беше сгрешена.Впрочем Мартин Попов е човекът който е писал книги за едни от най-любимите ми банди и винаги имам чувството,че в тях се усеща не просто авторът,а ФЕНЪТ И ОТДАДЕНИЯТ НА МУЗИКАТА…А РОНИ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ КАТЕДРАЛА ДО КОЯТО МАЛЦИНА ЩЕ СЕ ДОБЛИЖАТ КАТО ТАЛАНТ…И доколкото знам е бил адски скромен ЧОВЕК,което е за уважение…Винаги готов за…разговор със своите фенове…
-
#5 написан от Rockfan (преди 3 години)
Да, не слагам всички под общ знаменател, просто ми е останала в спомените тази тенденция (която за щастие поотмина и вече все по-малко автори на ревюта си позволяват да плюят срещу „бащите“ на любимата ни музика). То това май се наблюдава и при феновете- някак по-широко скроени станаха и все по-често можеш да срещнеш металист например, който се кефи и на музика от 60-те години. Самия аз нямам никакъв проблем ( и изпитвам едно и също удоволствие) да се наслаждавам едновременно и на The Ruins of Beverast, и на ей това на Marillion, например 🙂 … https://youtu.be/9KL5SkAiQI0
Да, Мартин Попов. Мисля ( и дано не изтърся някоя глупост 🙂 ) че негова беше и книгата за други мои любимци- Дийп Пърпъл (имам я вкъщи, ама сега ме мързи да проверявам дали той е автора).
-
#6 написан от Rockfan (преди 3 години)
Естествено, че написах глупост 😀 . Бърза проверка в добрия, стар Гугъл показа, че книгата за Пърпъл („Дим над водата“) е написана от Дейв Томпсън (автора и на книгата за гениалния Роджър Уотърс- тук вече няма как да сбъркам 🙂 )… Извинявам се- отивам да си посипя главата с пепел и да си направя един едноседмичен маратон с четене на рок-биографии ( за да не допускам друг път такива елементарни грешки) 😀 …
-
-
-
-
- Коментари за тази публикация
Със сигурност ще се купува тази ИЗПОВЕД…Тъкмо преди няколко дни си взех от приятел няколко диска,два от които бяха преиздания на DIO…Този ЧОВЕК БЕШЕ И Е ПЕВЕЦ,не просто вокал…Независимо какъв стил на метъл музиката харесваш този ГЛАС ТРЯБВА ДА СЕ СЛУША И ДА СЕ УСЕЩА…ВЕЛИК И ВЕЛИКАН….