We Are Going to Мъглиж: Сърцето зад сцената

Йордан Тотев е един от двамата организатори на рок фестивала „We Are Going to Мъглиж“, който от 2013 г. насърчава българската авторска музика, и е ключова фигура в превръщането му в значимо събитие за метъл общността в България. Той допринася за развитието на събитието, като създава пространство за изява както на утвърдени, така на и нови групи в местността „Равня“ край Мъглиж.

Митака: Каква беше първоначалната идея на фестивала „We Are Going to Мъглиж“ и кой го инициира?
Данчо: Аз живеех в Берлин от 2000 година насам, вече 12 години и видях един пост, където се споменаваше „We Are Going to Мъглиж“. Първата ми асоциация беше с песен на Иво Руев – „We Are All Around“, която започва с „We Are Going to Мъглиж“. Като човек, който е толкова години е в чужбина, ми липсваше всичко родно и реших, че ще му ходи да има рок фестивал в Мъглиж. Аз от край време организирах концерти в Стара Загора, средата на 90-те държах и рок клуб – Дракула.

Митака: Чак като каза Дракула направих връзката, всъщност се познаваме от тогава, даже за пръв хванах бас точно там!
Данчо: много готино, малък е света. Та тогава се се обадих на Иво, защото с този клип показваше, че има желание и ентусиазъм и можем да работим в посока рок фест. А аз винаги съм искал да направя нещо подобно там. Първата година, 2013, бях в Берлин, а колегата трябваше да кумува на сватба и нямаше как да отида на самото събитие, но помогнах с организацията – вдигнах фейсбук страницата, отпечатах тениски, плакати… Тогава фестивалът беше на барите, трябваше да има трифазен ток, но още при първата група токът падна и се наложи спешно да търсим генератори. Затова от втората година се преместихме на Равня – мястото е доста по-голямо, а така или иначе вече не зависихме от тока.

Митака: Как се решихте да дадете на сцена на млади банди, правещи тяхна музика?
Данчо: Аз винаги съм се кефил на български групи и музика. По това време навсякъде или се свиреха само кавъри или канеха Обратен ефект и БТР. Фестивалът е създаден, за да се чуе нещо различно. Аз се кефя на тези банди, но има и други групи, които си заслужава да се видят и чуят. Като имаш сцена, групите са мотивирани да репетират и да се развиват. Фестивалът е безплатен от самото начало. Първата година опитвахме да събираме дарения, но те бяха минимални. В началото някои хора мислеха, че дори и тениските се раздават безплатно. Но през годините фестивалната култура се променя и ние сме част от това – възпитаваме хората.

Митака: Аз също съм фен на всички видове фестивали и единственото криво на безплатните е, че част от хората после не биха платили вход за дадена банда, ако са свикнали само на безплатното.
Данчо: Има ги и двете страни. Но си мисля, че колкото повече фенове ходят на фестивали, толкова повече започват да ценят групите. И ако харесат някоя банда, после ще си платят, за да я гледат и в клуб. Ние даваме шанс за създаване на култура. Никога не сме искали да правим „We Are Going to Мъглиж“ платен, защото идват доста семейства с деца, които иначе няма да дойдат. Освен това ако го направим платен, ще е много трудно да се изолира мястото, ще има и много повече разходи и в крайна сметка не си струва. А така фестивалът популяризира групите и културата сред повече фенове. Затова смесваме леки и тежки банди, за да стигнат до повече хора.

Митака: Кои са най-големите предизвикателства за фестивала?
Данчо: Финансирането не е лесно, но общината е стабилно зад нас – подсигурява , пожарна, медицински пункт, линейка, поддръжка на пътя, сметосъбиране. Полицията също е на мястото си и върши страхотна работа: най-вече по отношение на паркиране и следене за реда и противопожарните мерки. Това доста намалява разходите. Другото го покриваме със спонсори. Някои ни подкрепят от години, например една фирма ни подсигурява еко тоалетните . Имаме вече 12 години история и е по-лесно, но пък проблемите растат с броя хора. Мястото не е специално направено за фестивал, пътят до там е тесен, парко местата близо до сцената също са малко. Това е нещо по което работим последните 2 години – от миналата година имаме голям паркинг в една странична поляна, но от преминаването на колите до него се вдигаше много прах. За тази година имаме обещана водоноска, която ще мокри тази отсечка при необходимост – за да избегнем прахаоляка. Пожарната безопасност е ключова – забраняваме огньове и барбекюта, но постоянно обикаляме да напомняме. Трета година имаме и професионална охрана подсигурена от общината, докато в началото аз с приятели пазехме пред сцената и следяхме за реда..

Митака: Какво е влиянието на фестивала върху Мъглиж?
Данчо: Рок феста допринася много за популяризирането на града, но за съжаление няма къде да нощуваш, затова за туризма няма толкова голям ефект. Наблизо е Ягода, там може би остават някакви хора, има и доста пътуващи от Стара Загора и Казанлък. На фестивала идват около 2-3000 души, повечето са на палатки и си носят всичко необходимо, но магазините правят добри обороти. Публиката е стабилна като бройка последните години.

Митака: Палатковият лагер колко е голям?
Данчо: Колкото си иска – няма официални граници, който където намери, там разпъва. Гледаме да запазим максимално свободния дух и да не регулираме нищо, което може да се оправи само. Запазваме само малко място за най-близки приятели.

Митака: Какви са най-големите промени от началото досега?
Данчо: Започнахме с доста по-ъндърграунд групи, докато последните години има и доста по-известни. От скоро си имаме видеостена, направихме и бекстейдж преди три година.

Митака: Как би описал основният стил на фестивала?
Данчо: Имаме си тежки банди – метълкор, хардкор, траш, но без блек и дет метъл, освен евентуално прогресив дет. Гледаме да няма повече от две такива веднага една след друга, за да не се отегчи част от публиката. За баланс вкарваме групи и за случайните посетители, но задължително има нещо и за коравите фенове и такива групи, които да вдигат настроението и да правят купон. През годините сме имали и електронна музика и прогресив пънк и с изцяло инструментални групи сме рискували, за да представим нещо ново.

Митака: Как протича подбора на групите, какви са ви критериите?
Данчо: Събираме се с Иво, слушаме музика, аз му предлагам групи, той на мен. Следим и на Z-Rock класацията. Групата трябва да ни хареса и да е активна – да вади нови песни, видеа, да си личи, че свирят редовно. Не каним групи, които имат само по едно участие годишно. Също така гледаме да не повтаряме веднага, търсим нови групи за развитие не фестивала.

Митака: Колко души е екипът?
Данчо: Основно сме ние двамата с Иво. Помагат ни приятели – дизайна на сайта и на фланелките ги прави фирмата на Евгени от Млък. На място има доброволци, които се сменят през годините, а сестра ми се занимава с продажбите на фланелки. Но ядрото сме ние двамата и ние носим отговорността за фестивала.

Митака: Защо го правите? Каква е личната мотивация и какво ви кара да продължавате?
Данчо: Огромен кеф е да имаш фестивал по свой вкус – аз си избирам групите. Контактът с изпълнителите е уникален, имаш достъп до тях не само като фен, такова нещо не може да получиш, каквото и да платиш. Освен това виждаш щастието, което носиш на хората, а и влияеш положително на младите – това ни е удовлетворението. Иво като музикант от IRB69 има допълнително и стимула на редовен участник.

Митака: Как виждаш бъдещето на фестивала?
Данчо: Ще продължим, макар да ни липсват свежи сили, идеи имаме. Докато двамата с Иво държим фронта ще действаме, вече ако някой от нас спре, може това да е края на фестивала. Аз слушам и доста руски групи и исках да поканя някоя от тях, но започна войната. Когато приключи мисля и това да се случи – има доста такива антисистемни банди, да излезем извън пропагандата и политиката и да видим, че в метъла хората са едни и същи навсякъде.

Митака: Към фестивала има ли някакви занимания за деца?
Данчо: Има тролей – огромен е, 160 метра и минава над поляната. Децата полудяват там. Друго реално нямаме, но и гледаме да държим по-семпло с фокус върху музиката.

Митака: Да те питам за групата на Иво – тя започва като Ivo Ruev Band 69, а отскоро са Iron Rock Bastards 69. Защо смениха името и това повлия ли им на стила?
Данчо: Иво по принцип е барабанист започнал е като тийнейджър и е свирил е в доста групи. После започва авторски проект – свири на китара и пее, а името е от инициалите му и от набора. Всъщност всички членове на групата са родени тогава, освен това е и годината на Уудсток. В последствие те доста се развиха, стилът стана по-интересен, името не пасваше толкова, но пък хората вече ги знаеха с тези инициали. И измислиха друго съкращение, което им пасва, защото са наистина „железни копелета“!

Митака: А ти навремето свиреше в групата, на клуб Дракула, занимаваш ли се още?
Данчо: Не, свирех за хоби, но сега нямам време, загубил съм и техническите си умения, то като не се упражнява човек няма как да стане. Пускам се в jam sessions понякога, но вече предпочитам да слушам музика. Иначе Иво е човекът музика, той може постоянно да свири, да слуша или да говори за музика.

Фестивалът ви очаква този уикенд на обичайното място.