crossfaith - ex machina

Преди месец японците от CROSSFAITH пуснаха най-новия си албум, озаглавен „EX_MACHINA“. Той съдържа 13 песни, в три от които се мяркат гост-музиканти.

Петимата от Осака запазват успешно започнатото в „Zion“ (2012) и даже го доразвиват. Откриващата „Deux Ex Machina“ влиза като неочакван шамар през лицето. В този случай е през ушите. 1:39 е продължителността на интрото и, честна дума, ако не знаех, че е песен на CROSSFAITH, щях да го помисля за трак от рекламния клип на фестивала Defqon за догодина… Това в никакъв случай не е лошо, а даже напротив. Със силните хардстайл влияния си е отлична подготовка за това, което се задава. Неусетно интрото прелива в „Catastrophe“.  Силата, с която започва това парче е невероятна, но неприятната изненада на припева оставя лош вкус в устата. Колкото и да въртя албума, „Catastrophe“ продължава да ми звучи като нещо, правено от друга група. В последната 1/3 имаме отново танцувална част и ако не започнете да си поскачате на мястото… Е, не знам. Все си мисля, че няма кой да остане равнодушен към цялото бип-бип. И после пак припев, ох!…

„The Perfect Nightmare“ определено е резачката на албума! Ако не сте особено съгласни с мен, пуснете си я пак. И пак. И пак. В един момент ще осъзнаете, че сте си направили мини-пого със стените в апартамента на майка си или с колегите в офиса, знам ли. И това ако не е яко! В една пауза от електроника ще можете да си поемете въздух и да погълнете странните погледи, вперени във вас, но после има нещо,… което в най-добрия случай мога да го определя като малко брейкдаунче, преливащо в мощен бейсдроп, който пък също става на брейкдаун. И песента свършва с груб нисък грънт. Както казах – резачката в албума!

„Destroy“ започва и е доста адекватно представяне, но навява чувството, че CROSSFAITH са имали повечко идеи за „The Perfect Nightmare“ , които не са реализирали и впоследствие са изляли в нова песен. Най-просто казано, чува се желанието да звучи като предишната песен, ама не съвсем. Като по-грозното малко братче, или нещо такова… Във всеки случай е мааааалко по-разчупена, най-вече заради присъствието на Ho99o9. (Сещате ли се, че споменах, че има гости в този албум?)

Във „Freedom“ чуваме познатия глас на Rou Reynolds от ENTER SHIKARI и тук е важно да призная, че е внесъл доста от звука на собствената си група в това парче. Докато слушам се сещам, че тази песен ми е много позната. Опс, това е ЕР-то от осми април, т.г; Даже се оказа, че ми е в плейлиста с харесани песни в Spotify. Една от запомнящите се песни на албума, въпреки че не е кой знае колко нова като похвати за CROSSFAITH.

„Make a move“, по мое мнение, ще е една от онези песни, които всяка метълкор група има, и на която вокалистът би ви подканял с „Jump! Jump!“. Няма как да си я пуснете без да си представите Kenta Koie да ви крещи точно това пред лицето. И определено ще си подскачате известно време. Тракът може би ми е по-любим даже и от „The Perfect Nightmare“ , поради простата причина, че е весел. Парти песента на албума! По странен начин има моменти в нея, които ми напомнят творчествата на DOPE и ZEROMANCER.

Скок-подскок към „Lost in You“, която, както името подсказва, е балада. Не в смисъла на прекалено разводнена, лирична и… любовна, но определно е разводнена, лирична и любовна в сравнение с всичко чуто, досега. Не е лоша, и на нея може да се поскача, стига да е по-лирично.  „Wipeout“ е следваща по ред и влиза всякак, но не и лирично. Също позната песен, защото по-рано CROSSFAITH пуснаха видео с нея. Тук чуваме т.нар. „album mix“, така че има с какво да се изненадаме. Цялостно мога да я определя като сладкото детенце на „The Perfect Nightmare“  и „Make a move“ .

Хоп! Изненада! Втора балада! „Milestone“ е една идея по-добре от „Lost in you“ и поразително много напомня на похвати, използвани от BRING ME THE HORIZON когато решиха, че не им се прави деткор. В припевите чуваме и нещо, което звучи като поп-рок тийнейджърска група от около 2001-ва година. С „Eden in the rain“ вече имам кофти чувството, че CROSSFAITH  са се плъзнали стремглаво по една строго лирична повърхност и се пързалят, пързалят…Или им е писнало да пишат песни, на които хоарата да прекаляват с размятането на крайници. Не ме разбирайте погрешно, песента не е лоша, просто втората половина на „EX_MACHINA“ ми идва много по-мекичка, сладичка и както-искате-я-наречете за нещо, което очаквам, от група в този стил.

На помощ идва „Twin shadows“, която в черновата за това ревю съм си отбелязала като „електро почивка за ума“. В нея няма вокали, китари, барабани. Има само стандартна електронна мелодийка (някак напомня за инди видео игра), която впоследствие забързва лекичко и наподобява нещо, което биха могли да ползват в следващия сезон на „Stranger things“. Никак не е зле.

„Daybreak“ е предпоследното парче от албума и смея да кажа, че е типичен метълкор. Нищо ново под слънцето. ОСВЕН! Освен епичните моменти. Клавирите в тях са толкова нахъсващи, че като нищо бих тръгнала да гоня дракони. (Пошегувах се, че, нали, звучи много пауър метълско.)

Завършваме „EX_MACHINA“ с много успешен кавър на „Faint“ на LINKIN PARK, в който участва Masato от COLDRAIN.

Иии толкова за „EX_MACHINA“. Най-общо казано групата ме изненада и отегчи с един албум, което си е постижение. Първвата половина на творбата е доста по-силна и си мисля, че ще я чуваме повече по концерти. Във всеки случай ви съветвам да чуете всичко и сами да си направите изводите.

Оценка: 7.0/10