Интервю с DEADSCAPE

Десет години са повече от достатъчно, за да превърнеш една метъл банда от амбициозен проект в утвърдено име на българската сцена. Deadscape успяха да направят точно това – с два албума, десетки концерти до имена като Soilwork, Kataklysm и Fleshgod Apocalypse, участия на Hills Of Rock и Sofia Solid и на сцени в чужбина, и звук, който умело преплита мелодичния дет метъл на Insomnium и In Flames с модерни нюанси и класически влияния.

По повод предстоящия юбилеен концерт на 25 октомври в София, седнахме да си поговорим с фронтдамата с чудовищен глас Мера. Разговорът обхваща всичко – от „трудния“ втори албум State of Decline и неговото създаване, през промените в метъл сцената и предизвикателствата на съвременната музикална индустрия, до философията зад визуалната естетика на бандата и избора на специални гости за рождения им ден. 

Честно и без излишни украшения – точно като Deadscape.

DEADSCAPE: Стискаме зъби и правим най-доброто!

Адски хайл! Поводът да си говорим е предстоящият юбилеен концерт на Deadscape. Много или малко време са 10 години време? Връщайки се колкото е възможно повече назад, кои са ключовите моменти, които оформиха звука и като цяло идентичността на групата?

10 години са си много време и предвид, че аз съм била част само от 7 от тях… съвсем ми се виждат много. 😀 

Звукът на групата е съставен от много елементи, някои от които не се чуват на първо слушане. Вплели сме познати мелодет похвати като при Insomnium, In Flames, Dark Tranquillity, класическа музика, модерни кораджийски нещица тук-там за цвят. Всеки е оставил по нещо от себе си в звука на Deadscape.

Как се промени сцената по света и у нас през това време от вашата гледна точка, и как това се отрази на вашето развитие?

Сцената от ден на ден става все по-сатурирана и в общи линии на никого не му пука кой си и какво искаш да кажеш на света. Цялата верига – промоутъри, собственици на клубове, букинг агенти, гледа единствено какви са ти числата в социалните мрежи и Spotify и колко пари може да изкара от теб, ако си млада банда, която се опитва да си уреди някое читаво участие извън страната. Отражението на такава среда няма как да е положително, но стискаме зъби и правим най-доброто, на което сме способни. Нямаме избор. 😀

Близо година измина от издаването на “трудния” втори албум State Of Decline. За мен показва сериозно музикално израстване в сравнение с дебюта Of The Deepest Shade, но как го усещате вие, след като го оставихте да “поотлежи”?

Говорили сме си го това с бандата неведнъж. Всеки сам си преживя (и изстрада) албума по различен начин. За мен лично е много сериозно вокално израстване, гордея се с това, което се получи и ми се иска да знам, че следващия ще е още едно ниво нагоре. 

Имахте ли конкретна идея как бихте искали да звучи, когато започвахте работа по него, или се оставихте на творческия импулс да свърши работата?

Имаше някаква идея да създадем малко по-олдскуул музика в стила на старите Bullet For My Valentine, Trivium, As I Lay Dying – когато метълкор и мелодет бяха по-близки по звучене. Искахме да докараме малко по-комерсиален звук, което пък игра в наша полза и State of Decline стана повече Deadscape от дебюта ни. 

Кой е тракът, с който особено се гордеете? А кой получава най-добри отзиви от слушателите?

Това е моментът, в който осъзнаваме, че ние имаме една визия за нещата, феновете – тотално различна. Според аналитиките от лейбъла Made of Twilight е топ парчето на Deadscape, тоест аудиторията най-много слуша него. 

Ние, от друга страна, най-много се гордеем с Collapse to Disrepair. Песента беше АД за записване. Включително компютърът на нашия китарист умря докато той едитваше по нея и едва спасихме целия албум. Аз пък както си записвах по две и три песни на ден стигнах до Collapse to Disrepair и просто отказах. Само първият куплет ми отне два дни… Нямахме особени очаквания към песента, но тогава Kai (Stahlenberg – аудиоинженерът на албума) ни прати първоначален микс и набързо сменихме плановете за сингли. 

Както и в дебюта, и тук се забелязва сериозно отношение при създаването на тематични видеоклипове. Предвид това колко се е променила индустрията от времената преди Интернет и съответно функцията на този тип промо материали, заслужава ли си, когато теглите чертата?

Аз лично много харесвам видеата ни. Истина е че дават много материал за социалните мрежи, което си е чисто утилитарна функция. Но от друга страна дават изключително много за разбирането на албума. Умишлено сме го оставили целия пълен с метафори – нека всеки избере посланията, които най-добре му “говорят”. Но във видеата сме се постарали да оставим “семенцето”, което сме имали още от първоначалния замисъл. Тоест в тях опитваме да кажем какво е искал да каже авторът. 

Според мен всяка една секунда от снимките (и след това издаването) на видеата си е струвала. Този път снимахме по тотално различен начин спрямо видеата от първия албум, научихме нови неща, включително как се троши стол в стена. 😀 

Продължавайки с въпросите по визуалната част, бандата изключително много държи на своята естетика както в дигиталното пространство, така и по време на живите си изпълнения. В кръга на шегата, имали ли сте конфликти с дизайнери на плакати, които не са под ваш пълен контрол?

Конфликт в реалния смисъл на думата – не, но имам лично преживяване от първите ни концерти със сръбската банда Lavina от 2023. Свързаха се с нас да направим общ концерт, предложихме им да са няколко из България и така се роди идеята за общ постер . По това време Lavina правеха всичките си постери с маска, която беше част от тогавашните им видеа и концепция и искаха отново да я използват. Затова предложиха ние да дадем наш символ, и така да обединим визуално двете банди. Аз лично направих скицата, уговорката беше плакат, разделен стилово през средата. С Andrija (Cvetanovic – китарист и дизайнер на Lavina) имахме много разногласия – той искаше нещата да са по-триизмерни, аз си държах на илюстративен стил. Като цяло накрая всяка от двете групи си имаше нейна версия. Но пък до ден днешен си се обичаме. 😀 ♥️

Във визитката си вече имате завидно количество събития, включително и с имена като Draconian, Fleshgod Apocalypse, Kataklysm, Soilwork, Sirenia и сериозни фестове като Hills Of Rock и Sofia Solid. С какво те се различават за вас от задушевните клубни шоута, и имате ли предпочитание към по-големи или по-малки концерти?

При всички положения е по-лесно на голямо участие. Ние сме от групите, които обичат да се разхождат по сцената и е много по-удобно да имаме пространството за това. Аз лично се чувствам много задушена, когато се налага да изям глава на китара, за да мога да си headbang-вам.

От друга страна нищо не може да замени усещането да си на една ръка пред феновете – някак си се чувствате взаимно по-близки. Така че отговорът на този въпрос се свежда до моментното ми настроение. Не мога да кажа кой от двата варианта предпочитам повече. 

А какво можем да очакваме на юбилейния концерт по повод 10 годишнината? С какво ще бъде по-специален?

Просто ще посвирим повече с още три супер готини групи до нас, хаха. 

Лайнъпът преди вашето хедлайнерско шоу е доста пъстър стилистично – Dawn Of Creation, This Burning Day, Maltworm… Как се спряхте точно на тези имена?

Искахме да съберем възможно най-разнородна тълпа и на сцената, и пред нея. This Burning Day са си сравнително голямо име на българската метъл сцена, Maltworm са ни най-близки стилово, а досега сме свирили само веднъж заедно. А Dawn Of Creation ни бяха препоръчани директно от “Сектата на Червея” и смятам, че придават още по-добро разнообразие за гостите на събитието.

В общи линии във всяка от групите припознаваме част от себе си и искахме максимално готин и нестандартен лайнъп. Все пак е купон за рожден ден!

Като че ли у нас бандите в по-класическия смисъл на мелодичния дет метъл не са чак толкова много. Усещате ли някаква сцена или общност обединена от конкретния жанр у нас, или напротив – метълът в ъндърграуда е основно хомогенна маса?

За външния наблюдател ъндърграундът ни може да е една обща маса. Но, когато си вътре, е изключително лесно да видиш отделните (основно) жанрови разделения. Около 2016 метълкорът беше на почит, едва се намираше нещо в друг стил. Сега ми прави впечатление, че има страшно много тежки банди – дет, грайндкор и подобни. Виждаме и някакво възраждане на симфоничния метъл, появява се едно женско войнство така да се каже. Да не говорим, че се появяват и групи, създадени от тийнейджъри и млади хора, на които им е в кръвта да експериментират и да не се ограничават жанрово. 

Не е лошо да има разнообразие, но определено се наблюдават и по-големи трендове, които обуславят какво ще се слуша (и свири) в следващите няколко години. 

Какви са следващите стъпки за Deadscape? Нова музика, турнета, експерименти? А как се виждате след още 10… или 20 години?

В момента фокусът е върху двата големи концерта до края на годината – годишнината и този с The Halo Effect. После… каквото дойде. За десет години сме се научили, че няма значение какви планове правиш, ако животът е решил друго – съобразяваш се. 

Имаме някакви начални идеи за нова музика, но кога и как – тепърва ще видим.

Благодаря за това интервю! Последните думи са от вас.

Благодарим и ние за отделеното време. Надяваме се да видим колкото може повече хора на 25 октомври и да си прекараме яко. 

Noctis Voidwrath