Marko & Tarja в София – Old loves they die hard

Новината, че съвместното турне на Marko Hietala и Тarja Turunen ще мине и през България бързо се разчу. За мнозина това бе перфектната възможност да „изживеят мечтата“ си да ги видят отново заедно на една сцена. И за двамата това пътешествие е важно. За Marko то идва да докаже, че е преживял тежката раздяла с Nightwish, победил е проблемите с депресията и алкохола и отново е във форма. А излезлият преди по-малко от два месеца негов втори солов албум „Roses from the Deep“ категорично го доказва – в него има повече Nightwish отколкото в последните поне два албума на бившата му банда. А за Tarja – какъв по-добър случай да поднесе на верните си фенове компилация от най-добрите си парчета, в компанията на верен приятел, чиято обща съдба превръща връзката им днес в нещо още по-специално.

И така, в студената пролетна вечер тълпите пред „Фестивална“ започват да се трупат малко след 18:30 ч. Настава леко объркване – част от хората не са сигурни през кой вход трябва да влязат и обикалят залата. На този за правостоящите охраната пуска малки групи от по двадесетина човека през няколко минути. По средата на опашката сме, успяваме да се вмъкнем точно за старта на подгряващата банда. Почти 19:30 е, а половината хора са още отвън. Чешките пауър метъли Symphonity дават старт с приятелско „Добър вечер, София!“. Веднага прави впечатление енергичното поведение на вокалиста Mayo Petranin. Не се спря и за секунда, обикаляше сцената и подканваше феновете с думи и жестове да се включат в шоуто. И успя – преди четвъртото им парче „Marco Polo Part 6: Dreaming Of Home“ стотици светлини блеснаха във въздуха. Стана чудесна репетиция за предстоящите до края на вечерта емоции. Чухме и три песни от дебютния им албум „Voice from the Silence“ от далечната 2008-ма – „Evening Star“, „Gates of Fantasy“ и „Give Me Your Helping Hand“, която сложи край на сета им.

Под изгасналите прожектори букет дълбоко червени рози нетърпеливо зачака появата на Marko и неговата група. И те като нас. Беше ясно кои парчета ще чуем – през цялото турне сетлистът е почти пълна константа. Не мина много и в 20:15 гръмнаха първите строфи от „Frankenstein’s Wife“. Залата ревна. Автобиографичното „Rebel of the North“ бе последвано от бурни аплодисменти и отекващи викове „Marko, Marko…“. След „Impatient Zero“ и „The Dragon Must Die“ си пролича колко много хора вече бяха слушали албума и познаваха добре повечето парчета. 59-годишния „heavy metal Gandalf“ (както го представи самия Tuomas Wäinölä) усети това и не свали усмивката от лицето си нито за миг. Останалите музиканти на сцената също очевидно имаха настроение. Wäinölä сменяше акустични с електрически китари няколко пъти на фона на величествено развяващите се коси.

Bob Engstrand бе доста свеж, освен с чудесните си клавирни линии се включи и с хубави уплътняващи беквокали на няколко пъти. Anssi Nykänen пък, най-опитния в състава, и днес пак е абсолютно непоколебим зад барабаните. А парния локомотив „Juoksen rautateitä“, с който претърпяхме челен сблъсък бе категорична демонстрация на живата химия между тях четиримата. След като по време на „Roses From the Deep“ светлините бяха в пъти повече от звездите навън дойде време за дългоочакваната първата поява на Tarja за днес – за съвместното им изпълнение на „Left on mars“. На завоя преди финалната права се върнахме към „Pyre of the Black Heart“, излявайки отново заедно пилотното парче от него – „Stones“. И както всичките си концерти от това турне Marko затвори и този в София с кавъра си на любимото на поколения „War Pigs“ на Black Sabbath, показвайки своята форма на протест към глобалните събития в момента.

Точно в 22:00 поздравът на чист български „Добър вечер, София! Много се радвам да съм тук днес!“ хвърля публиката в екстаз. Въпреки, че я слушам вече повече от две деситилетия, днес гледам Tarja на живо за пръв път и още след „Demons in You“ (на която Doug Wimbish прави зверска бас партия и се включва с беквокали) и „Falling Awake“ у мен не остава и капка съмнение за това колко силна е връзката между синеоката кралица и България. Малко по-късно днес тя ще сподели, че при първото си гостуване в България през 2008-ма е плакала в бекстейджа, но публиката я е вдигнала, като помни тази история добре и до днес. Въпреки всичките тези години гласът й изглежда по-голям от времето – все така непоклатим и кристален. А енергията, която извира от нея е като хрътка, от която не можеш да се скриеш. Жестикулира отворено с ръцете си така, сякаш раздава парченца от душата си – по едно за всеки от нас.

После сяда на пианото, за да ни подари изпълнение на първото парче, което е писала – „Shadow Play“. Става, изчезва от сцената и дава възможност на музикантите си да се развихрят. Следват сола на трите китари и барабаните и светлините угасват. „All the same take me away, We’re dead to the world“ прорязва мрака и хвърля всички ни във въздуха. Това е един от Nightwish кавърите, за които толкова много от нас копнеят – „Dead to the World“. Пулсът ни е доста висок, като оставаме така общо взето докато двамата са заедно на сцената за „Dark Star“ и „Dead Promises“. Преди да влезем в залата се питахме дали ще сме от малцината успели да видят на живо легендарното им дуетно изпълнение на „The Phantom of the Opera“, чието лайв видео с жълтия микрофон с почти 70 милиона гледания в youtube сме гледали стотици пъти. За щастие отговорът бе положителен, което се превърна в още едно желязно доказателство за уважението и симпатиите на Tarja към българските си фенове. Двамата се прегърнаха и Markо потъна в мрак. Tarja продължи сама разходката из дискографията си с по-ранните „I Walk Alone“ и „Victim of Ritual“, за които отново получи солидна вокална асистенция изпод стотиците вдигнати ръце пред себе си. „Вие сте страхотни“ изрича тя и също изчезва. Не чакаме много преди да изстреляме виковете си „Tarja, Tarja“ към светлините. Не мина и минута и двамата се появяват с широки усмивки и здраво хванати за ръце. „Wish I Had an Angel“ тръгва за бис. Тук как не падна тая „Фестивална“ – не знам. Продължилия повече от три часа концерт завърши с „Until My Last Breath“, което изстиска от нас и последните останали сили.

Until my last breath
You’ll never know
Until you feel the silence
When I am gone
Now it’s vanishing
Everything.

Репортер: Иван „iDTemplar“ Стоянов
Фотограф: Красимира Петрова

Галерия снимки Symphonity
Галерия снимки Marko Hietala
Галерия снимки Tarja