We believe in Kavarna Rock – Финалът на един прекрасен юбилей

 Както повечето хубави неща, така и тазгодишното юбилейно издание на Kavarna Rock дойде към своя край. Веднага с отварянето на вратите, феновете се затичаха ентусиазирано към предните редици на стадиона и зачакаха началото на последния трети ден на юбилейното издание на любимият на всички нас фестивал.

 Не след дълго на сцената излязоха AN THEOS, родом от съседката ни Румъния. Те са бандата, която успя да грабне първото място в Jagermeister Battle of the Bands, след като публиката единодушно ги избра за победители. Без да се бавят, те веднага показаха на хората защо са тазгодишните номер едно. Засипвайки ни със енергична порция фолк метъл, AN THEOS успяха да накарат публиката да скача и танцува под звука на ритмите им. Не бива да се пропуска и факта, че контактът с публиката беше на ниво, което допринесе за 30-минутната веселба с румънците. Също така доста ми хареса и симпатичното хорце, което се заформи в задните редици на публиката. С бурни овации изпратихме AN THEOS и се приготвихме за началото на края…

 Нетърпеливо зачакахме на сцената да излязат кралете из дуум метъл средите – CANDLEMASS. Още в първите секунди на откриващата “Mirror Mirror“, те показаха защо са короновани с тази титла. Някак си странно беше да гледаш дуумаджийски концерт на фона на изгарящото слънце, но дори това не спря верните им фенове из публиката да се раздадат. Омагьосани от случващото се, бавно се размазваме под гибелните химни на CANDLEMASS. Епичните погребални опуси на групата продължиха с емблематичната “Under The Oak“, последвана от “A Sorcerer’s Pledge“. Краят на сетлиста им започна с “At the Gallows End“, а “погребението“ беше завършено с вечната “Solitude“. В моите очи CANDLEMASS направиха доста добро шоу. Те дойдоха, дадоха всичко от себе си, зарадваха най-големите си фенове и ги оставиха жадни за още порции дуум метъл.

 Не след дълго дойде време на сцената да застанат легендарните музиканти от UFO. Въпреки, че у нас не успяха да станат кой знае колко популярни, не бива да пропускаме факта, че те са вдъхновили част от любимите ни банди. Точно по график UFO излязоха на сцената и забиха “We Belong To The Night“. Част от гвоздеите в изпълнението на британците бяха както хитове като “Only You Can Rock Me“, така и почти забравени от времето съкровища като “Cherry“. Кулминацията на концерта беше вечната “Love Love“, която е една от най-прекрасните неща, които могат да ти се случат по време на концерт на UFO. Ветераните завършиха своето изпълнение с хита “Rock Bottom“, част от ерата с Michael Schenker. След приятна порция британски хеви метъл, отиваме за по бира-две-три, за да охладим страстите и да презаредим батериите за това, което предстоеше.

 Точно в 20:30ч. настана време за така чаканата порция шведски хеви/пауър метъл. Гьотеборгските богове HAMMERFALL дадоха начало на изпълнението си с актуалната къртачка “Hector’s Hymn“. Веднага след това продължихме куфеенето с епичната “Any Means Necessary“. След нейния край, Joacim вдигна ръце във въздуха, имитирайки каране на мотор и даде началото на любимата на всички “Renegade“, след която съвсем прилично се извини, че на HAMMERFALL им е отнело толкова много време да се завърнат у нас. Къртенето на глави и чупенето на вратове продължаваме с “Bang Your Head“. Със следващата “Blood Bound“ потъваме в пламъци и пот, след което идва време за любимата на всички “Let The Hammer Fall“, за която Joacim нареди на всички, които са гледали групата на живо да покажат на тези, които не са как завършва фразата “Let The Hammer…“. Разбира се публиката мощно отвърна с “… FALL“. Шведите продължиха изпълнението си с “Live Life Loud“ и инструменталната смесица от техни композиции – “400 Meter Medley“. Последвалите “Threshold“ и любимата на всички “Last Man Standing“ не само съумяха да запазят настроението, но и повдигнаха градусите в така приятната юнска вечер. Началото на края на изпълнението на HAMMERFALL, бандата даде с едноименната им песен. За момент групата се скри, но веднага след това се завърна, за да ни зарадва с предпоследната песен за вечерта – “Bushido“. Краят на тяхното изпълнение дойде с вечната “Hearts On Fire“, за която бяхме приятно изненадани от не кой да е, а от самият Jeff Scott Soto, който се присъедини към HAMMERFALL, за да могат заедно да разпалят за последно тази вечер сърцата на събралите се фенове. След края на сетлиста им, шведите обещаха, че съвсем скоро ще се завърнат у нас, за да ни зарадват отново.

 Във времето между HAMMERFALL и TWISTED SISTER, беше изтеглен победителя в играта на “Еврофутбол“, в която наградата беше мотоциклет Harley Davidson. След известно време светлините угаснаха, публиката нададе боен вик и на сцената се появиха TWISTED SISTER – гвоздея на тазгодишната програма на Kavarna Rock. Концертът им тук беше част от турнето The Sound of Thunder, което е посветено на наскоро починалия им барабанист A.J. Pero, който беше споменаван неколкократно от бандата през вечерта. От своя страна барабанният ветеран Mike Portnoy, беше този който беше на мястото на А.J.

 Своето изпълнение хеви метъл легендите откриха с “What You Don’t Know (Surе Can Hurt Yоu)“ и “The Kids Are Back“. Учудващо дори след 43 години на сцената и въпреки възрастта си, Dee Snider не спираше да търчи насам-натам по сцената и да подскача наляво-надясно, докато приканва публиката да прави същото. Няма как да пропуснем и шегичките, които Dee Fuckin’ Snider пускаше по адрес на колегите му от SCORPIONS – че за разлика от тях, те няма да обикалят, докато последния косъм от главата на Klaus Meine падне от главата, напротив – противно на всеобщото желание, тази и следващата година ще бъдат последните за TWISTED FUCKING SISTER.

 След като заедно показахме, че rock n’ roll-a не може да бъде спрян и ще вярваме в него докрай, станахме свидетели на преименуването на Каварна в Ka-fucking-varna, след като Dee Snider учтиво помоли Кметъла да смени името на града и да не забравя да промени и знаците и табелите в града. Дойде време и за вечния хит “We’re Not Gonna Take It“ по време на който не можех да преценя дали групата все още успяваше на надвика публиката или най-сетне TWISTED SISTER бяха надвити от феновете на стадиона. Връщаме се към A.J. Pero, чиято памет отново беше почетена с видеозапис на негово барабанно соло и песента “The Price“, за която Dee обяви, че с всяка изминала година, песента става все по-значима за тях, а с оглед на случилото се с бандата, ще му бъде трудно да я изпълни и помоли публиката за всичката помощ, която можеше да му бъде оказана. Така освен от виковете на публиката, стадиона беше изпълнен и с хиляди светлини – кой със смартфона, кой със запалката и т.н. Почти съм сигурен, че така обичаният от всички нас закоравял г-н Snider беше на път да си поплаче заедно с публиката, когато погледна към небето и изрече думите “A.J, братко, това е за теб. Всички тези хора те обичат!“.

 Дойде време и за любимата на всички “I Wanna Rock“, по време на която групата призова публиката да извика с пълно гърло дали предпочита rock или fuck, при което целия стадион единодушно изрева “I Wanna Fuck“. За пореден път тази вечер групата беше надвикана от публиката. В моменти като този – когато всеки един от хилядите хора на този стадион викаше с пълно гърло “I Wanna Rock“ и настръхвах от кеф, за такива моменти човек си заслужава да живее. Край на своето изпълнение TWISTED FUCKING SISTER сложиха с песните “Come Out And Play“ и “S.M.F.“ С бурни викове и аплодисменти, публиката на Kavarna Rock изпрати TWISTED SISTER, оставяйки зад себе си една прекрасна вечер, която никога няма да бъде забравена.

 Е, както вече казахме, за жалост, всяко хубаво нещо си има своя край. Юбилейното 10-то издание на любимият на всички нас фест Kavarna Rock, определено ще остане трайно в сърцата и умовете ни. Изтощени от приятното преживяване и изпълнени със спомени, които ще останат с нас доживот, се насочваме към изхода на стадиона. See you next time!

We believe in rock n’ roll!
We believe in Ka-fucking-varna!

 Репортаж от втория ден на фестивала, можете да прочетете тук, а албумите със снимки от 2-рия ден, можете да намерите тук. Съвсем скоро очаквайте и снимки от третия и финален ден на събитието!

  1. #1 написан от AVA (преди 8 години)

    Много разочароващ репортаж… Все едно го е писал неграмотен, екзалтиран пубер след първия си концерт.

    • #2 написан от Dew (преди 8 години)

      Много тъп коментар. Къде прочете екзалтацията на пубер? Репортажът е фактологически и безпристрастен. Или имаш някакъв личностен проблем(„doctor, doctor, please“), или клепеш заради конкурентен сайт.

      • #3 написан от AVA (преди 8 години)

        Или просто репортажът не ми е харесал… още от куцото начало “…юбилейно издание на Kavarna Rock ДОЙДЕ към своя край.“

        • #4 написан от Мир (преди 8 години)

          Това е част 3 от репортажите за едно събитие. Сигурно заради това 😉

  2. #5 написан от Nacho (преди 8 години)

    Як репортаж, още повече ме хваща яд, че не отидох… 😀

  3. #6 написан от Мир (преди 8 години)

    Репортажът си е чук. И хич не е безпристрастен, ами е такъв, какъвто трябва – от истински фен.

  4. #7 написан от Филипов (преди 8 години)

    Много си е точен репортажа. Неприсъствалите да се ядосват. И съжаления за тези, които пропуснаха и отидоха на Toto заради „организацията“ на нашите „промоутъри“. Надявам се другата година да не направят пак тази глупост и да насрочат концерти по времето на следващия фест, който ще е 01-03.07.2016, а първите 1000 билета „на зелено“ пак са на същата цена от 70 лв.
    А, и пак съвпада с July Morning и с едно ходене и за двете събития.

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото