VINTERLAND преиздават „Welcome My Last Chapter“

Мммм да…Знаеш отговора…Важното е,че все още сме от правилната страна на земята и копаем в „нашият“ си свят…Явно сме твърде стари за да се променяме,а и няма как да стане…При положение,че почти целият ни живот е свързан с тази субкултура…Но и оригиналното издание на даден албум и неговото преиздание си имат своите „очарования“. Първото тиражиране носи своят чар и отпечатък на времето когато е пуснат самият албум.Носи ти спомени и те връща във времето кога,как,защо си го купил?Какво ти е дал,и как си го възприел,почувствал,ПРЕЖИВЯЛ…при неговото първо(многократно) слушане…Как си потънал и те е грабнал.Но пък от своя страна преизданията предлагат в повечето случай по-добър звук и чуваш неща които преди просто е нямало как да чуеш и усетиш.Някак си ти допълват картината която си си изградил в миналото…Разните му бонуси ги оставям на страна,ВАЖНИ СА,НО ТУКА Е ВАЖНО ЦЯЛОТО ТОВА ПРЕИЗДАНИЕ ДА Е НАПРАВЕНО С ОНОВА ФЕНСКО АРТ „гъделичкане“ което да те накара отново с трепет да прочетеш текстовете и въобще цялата книжка…За мен е важното е когато преизданието е ремиксирано звукът да не е „напомпан“ излишно и да води до онзи шибан „пластмасов“ ефект и да се изгуби неговата първичност и суровост.Но това важи и за първите издания.Да,при преизданията парите са фактор,стига да не са водещият…Да е запазен духът на МУЗИКАТА,А И ФЕНОВЕТЕ ВИНАГИ СА „гладни“ за разните му там нови-стари неща на любимите си банди…Тука границата между прекаленото преекспониране на даден албум и артист е тънка и е важно да не стане твърде комерсиално цялото това начинание…Прекалено да не „замирише“ на кинти…