TRYSTH Album Promo, Dimholt, Mytrip & Yhdarl, 08.11.2014

Винаги съм се чудела какво ли им е на хората, които си имат не просто родни банди, а имена от голямата сцена, които рядко успяват да хванат в собствената си страна, защото вечно са на турне, например. Умът ми не може да побере какво е да бъдеш със самосъзнанието, че At The Gates са ти сънародници и дори може да сте от един град?! Поемам в тази посока, защото наистина не знам какво е, защото няма как да знам. Ще ми простите за липсата на артистично заглавие, но никак не ми е до поезия. Според мен за да има развитие в нещо, което въвлича толкова много хора в себе си, трябва да има комуникация и най-вече да се говори за нещата отвъд това, че е имало купон и нещо се е случило и на някаква си сцена са горели свещи.

Затова и не ми се описва какво стана вчера, защото така или иначе нямам способността да пресъздавам музика с думи. Мисля, че и никой не може, затова ще ви споделям мисли. Но беше хубаво. Ако това не ви стига, ходете на концерти.

Отпразнувахме още един успешно издаден албум. Какво означава това? Очевидно някаква случка се случва – отнема време, нерви, пари, труд, търпение, но се случва. Правим си концерт, пълним един клуб, виждаме приятелите, които са ни подкрепили покрай албума, някои познати и някои непознати, и след това нищо до следващия концерт с почти същите 100 човека. Напоследък дори виждам повече нови хора сред публиката, отколкото на сцената. И това се усеща и оказва силно влияние, защото нещата се размиват, сливат се, уеднаквяват се. Не искам да ми се сърдите – не твърдя, че качеството спада, но вълнението някак се губи. Наскоро някой много хитър човек се усети, че ще е готино да се направят интервюта с бандите за Samhain Eve, което беше чудесна стъпка напред! Защото събралите се вчера 170 човека далеч не са всички хора, които слушат тази музика, може би много от тях дори все още не знаят, че тези банди ги има. За да има сцена, трябва да има интересуваща се публика, а за да се интересува, тя трябва да има какво да научи, трябва да се възпита да има потребност от нова информация, независимо под каква форма. И това трябва да идва от музикантите. Имаме нужда да знаем какво мислите и правите повече, отколкото предполагате. Приятелският кръг, в който се случва всичко това, е страхотно романтичен, атмосферата е почти семейна, но ми се струва, че е време да поизлезем от него, защото той сам по себе си е застой. Мисля, че публиката се нуждае от вдъхновение, което да привлича към каузата нови хора с нови гледни точки за нещата, нови критики, нови идеи. На практика на концертите, подобни на вчерашния, напълно отсъства опцията някой да ви каже: „Пичове, зле сте, грешите тук и тук“.

И тези глупости ги пиша отново с идеята, че ако изобщо някой ги прочете, ще са няколко човека от посетителите на промото. Не защото сайта не е голяма и известна медия, а защото на малко хора им пука и малко хора се вълнуват. Мисля, че сцената у нас има отчаяна нужда от нови музиканти, от конкуренция, от шум, енергия и амбиции.

Мили талантливи хора, може да си мислите, че не ви вълнуват славата и парите, но българската сцена се вълнува. Не правете това за себе си и за приятелите си, правете го за сцената. Изисквайте за вас да се шуми, поставяйте си за цел повече хора да се интересуват от вас, без да има географски граници. Бъдете по-големи, защото всичко вкъщи е малко и с 500 обикалящи по концерти човека, няма да оцелеят нито бандите, нито сцената, а феновете ще си ходят на големите концерти. Не се съмнявам, че се стремите към усъвършенстване – нещата зависят от вас и ние ще ви последваме по нови маршрути, стига да поемете предизвикателството.

Та значи имаме някакви фенове, някакви банди и някаква сцена, която се развива по някакъв начин. Иска ми се всички заедно да открием елементите, които да направят машината силна, така че един ден повече да не се налага да бутаме в онзи лош роден смисъл.

Благодаря, че се борите! Пожелавам ви нови колеги, фенове и по-широки клубове!