Традицията продължава: Ден втори на Kavarna Rock Fest 2016

Приключи и тазгодишното издание на рок и метъл фестивала в морската ни рок столица Каварна, което бе посетено от над 3000 души

 Под лъчите на изгарящото слънце най-нетърпеливите фенове започнаха да влизат в стадион “Калиакра“ още с отварянето на вратите. 3 юли бе вторият и заключителен ден на Kavarna Rock Fest 2016. Организатори на първото издание без подкрепата на кметъла Цонко Цонев са Loud Concerts, под чието крило се проведоха едни от най-успешните издания в историята на фестивала. Групите, които видяхме днес бяха суперпроектът AVANTASIA и шведските мелодет ветерани SOILWORK – двете банди от деня към които имаше най-голям интерес. Останалите групи, които се качиха на сцената този ден бяха тунизийците MYRATH, родните хардкор крале LAST HOPE и румънската готик/симфоник метъл шайка TIARRA.

 Наближава пет. Цял ден споделяхме дебели сенки с приятели, правейки задължителния разбор на бандите от днешния афиш, които между другото и тази година са доволно разнообразни. Внезапно влязоха първите строфи от интрото на румънците TIARRA, които помним от битката на бандите в бонус деня тук преди две години, и с бърза стъпка се насочваме към сцената, за да разберем какво не им достигна да спечелят надпреварата тогава. Там те вече бяха намерили съмишленици, които на моменти дори припяваха заедно с тях някои парчета от последния им албум “X“ . От далеч личи колко добре челото и цигулката пасват на смесените им вокали. Тежкият им симфоничен готик, приличащ до болка на SIRENIA, продължаваше да се сипе в жегата и дойде момент, в който изтънчената Anda слезе от сцената. Oт показаното в следващите няколко минути спокойно можем да си направим извода, че северните ни съседи не биха сбъркали ако опитат да направят няколко нови парчета без дамски вокали. Ние, разбира се, нямаме абсолютно нищо против това, защото така или иначе музиката им се оказа адски сполучливо мезе на дълбоките ни гълтоци студена бира, която между другото тази година беше на изненадващо приятна цена.

 LAST HOPE излязоха на сцената в 17:50ч. и приканиха всички присъстващи фенове да се приближат към сцената. Без много да се бавят се спуснаха в своята хардкор мелачка. Изпълнението им даде начало на първите мош и съркъл питове за деня. Вече порасналите момчета са една от онези банди, които като чуеш и независимо дали знаеш песните им или не, започваш да скачаш и да куфееш. Енергията, която блика от тях те зарежда и кара да полудееш. Налице беше и неразделната част от техните концерти – така нареченият wall of death, който макар и скромен се оказа доста сполучлив. Няколко пъти Чиката благодари на събралите се в жегата фенове, които са дошли да гледат LAST HOPE, като единия път се пошегува, че можело вместо да ги гледаме да отидем на плаж, защото те самите биха направили това. Сподели ни, че LAST HOPE свирят от 20 години и никога не са очаквали, че нещата ще продължат толкова време. Една от последните им песни имаше лека траш нотка, а финалът на изпълнението им бе даден от една от най-запомнящите се и знакови песни в дискографията им – “F.P.“. За пореден път, те показаха защо хората ги определеят като еталонът за хардкор на Балканите. В края на изкъртващото им изпълнение по време на което показаха класа от световно ниво, хардкораджиите благодариха на присъстващите за пореден път и слязоха от сцената.

 Дойде ред на една от най-екзотичните групи, която някога се e качвала на тази сцена – MYRATH. А тъкмо си говорихме, че ще бъде интересно как хората ще реагират на ориенталските им неравноделни ритми, имайки предвид колко дълбоко са заложени те в балканското ни ДНК. И няма да крием, че останахме приятно изненадани – още преди началото на самите им изпълнения хората започнаха да ги обсипват с аплодисменти. Усетили топлото посрещане, тунизийците изплуваха изпод пустинните пясъци и наскачаха бързо на сцената като герои от приказките на Шехерезада. Изкусният им музикален разказ започна с едно от най-силните им парчета въобще – “Believer“. То е и пилотното изпълнение от актуалния им албум “Legacy“, от който в последствие имахме късмета да чуем още четири парчета – “Get Your Freedom Back“, “The Needle“, “Duat“ и очаквано “The Unburnt“, с което петимата направиха неизбежна препратка към любимия си сериал “Game Of Thrones“. Стоим и гледаме усмивките по лицата на музикантите, докато самите те бодро ни съобщават, че съвсем скоро ще имаме възможност да ги видим отново, но този път в София. Казваме си “Боже, нищо чудно, че точно MYRATH са първата банда от Тунис, подписала с музикален лейбъл!“. Разчупения им и лесно смилаем прогресив е умерено наситен с нотки от богатия фолклор на Средния Изток и измамно лесно успя да грабне както нас, така и ухото на голяма част от безпристрастните фенове. Накрая, искате или не, всички се усетихме как си тактуваме на “Beyond the Stars“ с която принцовете сложиха край на първата си поява у нас.

Сетлист на MYRATH:
Jasmin (Intro)
01. Believer
02. Get Your Freedom Back
03. Madness
04. The Needle
05. The Unburnt
06. Endure The Silence
07. Duat
08. Merciless Times
09. Beyond the Stars

 И ето, че най-сетне дойде моментът за SOILWORK, които стъпват за първи път на българска земя. Под шумните викове на вече сгъстилата се публика, шведските мелодет ветерани излязоха на сцената и откриха със заглавното парче от актуалния им албум “The Ride Majestic“. Със самото началото на песента, в дясната част от сцената се заформи мошпит, който не утихна до края на вечерта. Още от самото начало бяхме отвяни от вокалите на Bjorn “Speed“ Strid. Шведската машина звучи сякаш не е от този свят. Един от малкото толкова талантливи вокалисти в тези жанрови среди.

 Следваща в сетлиста беше “Nerve“, която само надгради вече случващото се. Няколко песни и редица викове и аплодисменти по-късно, Bjorn сподели, че желае дясната и лявата страна на публиката да се обединят в един голям мошпит и съвсем произволно посочи фен, на когото се падна честта да играе ролята на капитан и да обедини развилнелите се почитатели. Разбира се, на нас не ни трябваше много и веднага щом бандата се впусна в “Overload“ се обединихме и настана истинското меле.

 Явна беше създалата се симбиоза група-публика и след всяка песен следваха бурни овации на които музикантите можеха само да се радват. Те от своя страна също не разочароваха със своето изпълнение. Bjorn не спираше да благодари на събралите се фенове и неколкократно се извини, че на SOILWORK им е отнело 20 години да дойдат в България, защото определено са изпуснали доста. “Надявам се да не ни отнеме още 20 години да дойдем отново, Каварна.“ сподели той. По време на една от първите песни, талантливият вокалист прикани публиката да скача, но занапред това вече не беше нужно. Спокойно мога да кажа, че формулата за вече изминалия концерт на SOILWORK у нас беше страхотна група+непрестанна горе от ръце+пеещи с цяло гърло фенове и такива, които не спираха да куфеят в и извън мошпита.

 Друга неразделна част от това изпълнение бяха хората, които не спираха да припяват текстовете на песните заедно с Bjorn и неговите колеги. Вече около последните няколко песни можеха да бъдат видени и няколкото краудсърфъри за вечерта. Китаристите Dave и Sylvain се преплитаха от риф в риф и от соло в соло и звучаха доста добре редом с клавириста Sven, младия барабанист, който замества Dirk (бел. авт. – В момента той свири с MEGADETH) и неспиращият да куфее и да тича насам-натам басист Markus.

 По време на последната песен, Markus слезе при публиката и се раздаде като за последно заедно с феновете, които бяха заели челни позиции за вечерта. С края на последната песен дойде и края на първата ни среща със SOILWORK. Концертът, който ще бъде запомнен и от нас и от самите музиканти. Изпратихме ги с поредната гора от ръце съпътсвана от викащите с цяло гърло фенове и се оттеглихме за едва няколко глътки въздух преди появата на хедлайнера..

Сетлист на SOILWORK:
01. The Ride Majestic
02. Nerve
03. Death in General
04. The Chainheart Machine
05. The Crestfallen
06. Let This River Flow
07. Tongue
08. Overload
09. Petrichor by Sulphur
10. The Living Infinite I
11. Bastard Chain
12. Whirl of Pain
13. Rejection Role
14. Follow the Hollow
15. Stabbing the Drama

 Настана момента за кулминацията на единадесетото издание на фестивала – толкова дълго очакваното първо театрално представление на супер трупата от метъл операта AVANTASIA. Почти незабавно след помитащия сет на суровите шведи започна и рутинната подготовка на оборудването и сцената. Фанатично бързаме да се насочим към железата, но попадаме в час пик – феновете вместо да отскочат до близките барове край зеления килим за нов пълнител свежи напитки, и те като нас бяха започнали да търсят място по-напред, за да могат отблизо да станат свидетели на пълния блясък на великолепните ни гости – тринадесетте звездни трубадура: Tobias Sammet, Sascha Paeth (продуцирал последните няколко албумa на AVANTASIA), Oliver Hartmann (екс- AT VANCE, китара), Felix Bohnke (EDGUY, барабани), Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS, вокали), Herbie Langhans (SINBREED, вокали), Michael Kiske (който гледахме миналата година тук с UNISONIC), Jørn Lande (Allen–Lande, JORN, вокали), Bob Catley (MAGNUM, вокали), Amanda Somerville (HDK, Kiske/Somerville, вокали), Michael “Miro“ Rodenberg (екс- Luca Turilli, клавири), André Neygenfind (бас) и Eric Martin (MR. BIG, вокали).

 И така, минути след 22:00ч. пред застиналия поглед на протагониста под прожекторите се наредиха последователно Sascha, Oliver, Andre, Felix, Miro,  Amanda и Ronnie, които заедно гръмко посрещнаха своя мастърмайнд – немското музикално чудо Tobias Sammet. Не бе изминала и минута, а събралите се над 3000 свидетели вече пееха ведно “Mystery Of A Blood Red Rose“. След последния й тон Tobi ни обеща интригуващо пътуване през различните епохи от съществуването на AVANTASIA. Без много да се дърпаме се качихме дружно в мистичната му каляска и първата ни спирка бе с “Invoke The Machine“ от “The Mystery of Time“, изпълнена с помощта на Ronnie Atkins. После Kiske ни потопи в призрачните мъждукащи светлини на “Ghostlights“ и рязко ни хвърли в небесата с едноименната “Avantasia“. Bob Catley пък ни разказа “The Great Mystery“ преди на сцената да излезе един от любимите гласове на българската рок публика – Jorn Lande. Феновете го посрещнаха с възгласи “Jorn, Jorn“, той грабна микрофона и побърза да благодари на Tobi, че е част от този супер проект. За да не остане сам в жеста си, ние мигновено го подкрепихме с викове “Tobi, Tobi“. Тук отново блесна геният на клоуна и ни призова за по-лесно да скандираме направо “Jorbi, Jorbi“. В този миг тръгнаха и първите строфи на “The Scarecrow“. След следващото парче на Jorbi – “Promised Land“, Sammet забеляза български трибагреник в публиката. Извини се за “скромните си познания по топография“ и шеговито подхвърли, че това вероятно е флагът на Италия. После ехидно ни напомни, че това няма как да е той, защото няма начин някой да развява точно това знаме след гръмката загуба на Италия от родната Германия на европейското предната вечер, на която станахме свидетели на осиурения голям екран на стадиона след сета на Axel Rudi Pell. Трикольора ни така или иначе най-сетне успя да стигне до Tobi, който го завърза за микрофона си и отново блесна с доброто си чувство за хумор и се престори на Steven Tyler от AEROSMITH, запявайки първите думи от “I Don’t Wanna Miss A Thing“. Следващите му думи презентираха според самия него “един от най-добрите гласове в соул рока“ –  Eric Martin, с когото изпълниха “Dying For An Angel“. Тогава Tobi ни съобщи неизвестния досега факт, че именно тук в Каварна преди няколко години е успял да убеди Klaus Meine, с чиито вокали е записан оригинала на тази песен,  да участва в AVANTASIA (бел. авт. Edguy подгряваха за SCORPIONS тогава). След това, Eric и Ronnie (без Tobias) изпълниха един от най-големите хитове на AVANTASIA – “Twisted Mind“. Дотук нямаше балада и дойде време това да се промени – Miro подхвана “Farewell“ и публиката отново избухна. Вокалите идващи от сцената на моменти вече дори не се чуваха поради три хилядите гласа под нея:

“No farewell could be the last one.
If you long to meet again…
No farewell could be the last one.
If you long to meet again…“

 Вечерта обаче бе още далеч от кулминацията си. Bob Catley изпълни “The Story Ain’t Over“ и ни обеща, че ще се видим отново. След него на сцената се показа пак Michael Kiske, с чиято помощ се насладихме и на “Reach Out For The Light“. Дойде време и за може би една от най-добрите композиции от последната AVANTASIA – “Drаconian Love“. Tobi ни презентира и най-новия член на кервана си – човек притежаващ изключително богат глас – Herbie Langhans от SINBREED (бел. авт. който впрочем доста си го бива и с гайда в ръце). Неочаквано обаче, ниските му тонове тази вечер не звучаха така добре, но това изобщо не понижи адреналина ни. Последваха дълги и заслужени овации и бе обявен края на шоуто – последното изпълнение щеше да е дванадесет минутното “Let The Storm Descend Upon You“, изпълнено с  Jorn Lande  и Ronnie Atkins. След края му под светлините настана мълчание. Не след дълго Tobi изкочи и каза, че “шофьора на каляската“ нещо се бави и докато го чакат може и да имат време за още малко музика. Всички сме доволни – и ние не искаме рандевуто ни да свършва. А какво е една любима приказка без полагащия й се хубав край? Ето го – запяваме вечнaта “Lost In Space“ и медлито на  “Sign Of The Cross“ и “The Seven Angels“.

 И това беше! Всички на сцената отдадоха дружен почит към заслужелата публика. Междузвездният ни сблъсък с AVANTASIA бе изпратен в небесата, накъдето стотиците запечатани сбъднати мечти полетяха на крилете на изненадващите фойерверки,  овековечики поредния ни любим Kavarna Rock Fest. Напускаме стадиона с влажни погледи и твърди обещания за нова среща тук след още триста и шестдесет дни. Пък да става каквото ще!

Сетлист на AVANTASIA:
Also sprach Zarathustra (Intro)
01. Mystery of a Blood Red Rose
02. Invoke the Machine
03. Ghostlights
04. Avantasia
05. The Great Mystery
06. The Scarecrow
07. Promised Land
08. Dying For an Angel
09. Twisted Mind
10. Farewell
11. The Story Ain’t Over
12. Reach Out For the Light
13. Draconian Love
14. Let the Storm Descend Upon You

Бис:
15. Lost In Space
16. Sign of the Cross/The Seven Angels

 Loud Concerts се справиха отлично с тазгодишното издание на фестивала. Нещата вървяха като по вода – отварянето на вратите, пропусквателния режим, обявеният график на групите, студената евтина бира (2лв!) и т.н. Освен първоначално обявеното място, организаторите бяха осигурили и традиционната зона за къмпинг. На входа на стадиона имаше и специална видео стена на която любителите на футбола имаха възможността да гледат мачовете от европейското. Между другото, въпреки упоритата анти-кампания от страна на фенове и не-фенове  и противно на някои очаквания и безпочвени негативни коментари спрямо тазгодишното издание, Каварна оцеля – традицията е жива. Доволни от преживяното, запазваме спомените и таим надежда догодина да се видим отново.

 На този адрес може да прочетете репортажа ни от първия ден на фестивала, а по-долу да разгледате снимките ни от първия и втори фестивален ден.

Снимки от 2 юли:
AXEL RUDI PELL
THERION
VARG
ODD CREW
E-AN-NA
Фенове

Снимки от 3 юли:
AVANTASIA
SOILWORK
MYRATH
LAST HOPE
TIARRA
Фенове

Текст: WildChild & iDTemplar
Снимки: Rhiannon