SODOM – „Genesis XIX“ (2020)

Лично за мен всеки нов албум на SODOM е събитие по няколко причини: Първо, живея с
музиката им над 30 години и според мен са една от най-автентичните, най-влиятелните, що се
отнася до ъндърграунд групи и група, при която има истинско развитие на музикални идеи.
Друго характерно за бандата е, че е с често променен състав като основен и единствен
двигател остава Tom Angelripper. Поради това, след като смени изцяло състава, с който записа
иначе великолепния „Decision Day“ 2016 и обяви, че ще има двама китаристи, единият от които
е емблематичният за групата и немската траш сцена Frank Blackfire, започнахме да тръпнем в
очакване на нещо ново и едва ли не революционно за групата и жанра, защото „старите кучета
се събраха“. Честно казано, на мен първите пуснати парчета под формата на сингли не ми
допаднаха много на първо прослушване. Това си го обяснявам с нагласа за
очаквания „Уау!“ ефект. Сега, когато мога да чуя албума в цялост, давам много по-висока
оценка, спрямо първоначално чутото. „Genesis XIX“ представлява един добре композиран и
завършен в цялост албум, а не просто нахвърляни на едно място различни парчета, както често
се издава особено в последните години. Още с интрото „Blind Superstition“ ни се казва, че
наистина Tom и Frank не са случайно отново в един състав. Кратката препратка към добрите
стари времена, носи заявка за нещо ново във духа на старото време. Наистина нелека задача,
особено в пренаситения в звуково отношение съвременен, музикален пазар. Доколко са се
справили, може да прецени всеки за себе си, според мен са го направили отлично. Песни като
„Sodom & Gomorrah“, „Indoctrination“, „Euthanasia“ са изцяло композирани в по класическия
почин на групата. Стилът на Frank Blackfire е ярко изразен и присъства, дори и съвсем бегло да
нададеш ухо, китарните му сола са лесно разпознаваеми и правят директна препратка към
класиките на групата, записани с него. Композициите в целия албум са много детайлно
разработени и добре синхронизирани, повечето парчета имат кратка интродукция, която
въвежда в дълбочина в самата песен, деструктивни бас сола от Чичо Tom. Песните се открояват
ярко една от друга, т.е. няма монотонна повторяемост и опит са се запълни някакво време, а
времето на албума не малко – дванадесетте песни са помести в 55мин. Смело мога да кажа, че
„Genesis XIX“ умело съчетава в себе си всичко онова, което нови си в себе си името Sodom. От
една страна присъства звука на класиките, записани с Blackfire, от друга не е прекъсната
музикалната връзка с „Decision Day“ 2016 и „Epitome of Torture“ 2013 и всичко това съчетано в
една добре композирана цялост. Въпреки огромната концертна заетост на групата до периода
на световната Covid криза, успели са да отделят полагащото време, да синхронизират идеи, за
да имаме нов албум на Sodom в своята завършена цялост, носещ съвсем достойно белезите
на миналото време.
Оценка 10/10