SABATON – Heroes (2014)

„Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо наште душмани.“ Пристрастна или не, новият албум на Sabaton направо ми скри шапката. Съкровище за феновете и крайпътен камък за т.нар. „хейтъри“, “Heroes” вещае челни позиции в метъл класациите на 2014г. Не преувеличавам – познатите нам стил и звучене на Sabaton се надушват от километри. И този път също не липсват хорове, лаконични изкъртващи мелодии, агресивни барабани, пасажи на латински (любимите ми) и метъл оди за героизъм.

Най-силната и завладяваща (по мое мнение) песен е откриващата – “Night witches”, която пленява с мелодичност и обещаващо начало за студийната творба. Чак си представям синхронизирания хедбенгинг по концерти, припявайки си отличаващия се припев под строгото диригентство на Joakim Broden. Вероятно е повече от клиширано точно музиката на Sabaton да се представя като бойно поле, но точно така се чувства фена, залягащ под силните и бързи куршуми, които се сипят в изобилие в “Heroes”. Кожата настръхва, косата се изправя и не се усещаш как парчета като “No bullets fly” и сингъла “To hell and back” са те притиснали безсилен и безмълвен до стената.

Подобната на детска песничка “Inmate 4859” въздействащо разказва за тъжната съдба на героя, само дето в детските песнички не се пее за Аушвиц, затвор и клетки. След кулминацията “To hell and back”, бойното поле затихва пред баладата военен химн “The ballad of bull”, за да се отправи към разрешаване на изхода от сражението с още една поредица помитащи (и мотивиращи) бойни оди като “Resist and bite”, “Soldier of 3 armies” и “Far from the fame”.

Дори някои от песните да бледнеят пред претендентите за бъдещи хитове в цялостното съчетание, слушани поотделно заформят едно отлично ментално и физическо въздействие върху фена слушател. “Hearts of iron” е финалният възпяващ химн, който обобщава претърпяното музикално покушение в рамките на 4 минути и половина. Не съдете книгата по корицата. Макар и обложката на “Heroes” да не разгръща цялостния потенциал на албума, минималното загатване от нейна страна предизвиква чувство на емоционално удовлетворение, каквото се изпитва след като чуеш дълго чакан (и отличен) албум на любима група. Която група не само не се отдалечава от стила си, ами го затвърждава с всеки изпипан марш.

Забелязала съм, че рядко има средно положение при Sabaton – или ги обичаш, или не ги. Ако сте от първите, то “Heroes” гарантирано ще оправдае вероятно високите ви очаквания и накрая ще ви измъкне от бойното поле, прегазен от шведските метъл танкове. А на вас ще ви се иска да се върнете и да повторите, потретите. На това му викам аз фенски мазохизъм – в добрия смисъл, де. (:

9/10

„Heroes“ излиза официално на 16. май чрез Nuclear Blast Records.

  1. #1 написан от Fan in Exile (преди 9 години)

    Ревюто е изключително безполезно тъй като е писано от явно зомбиран r наивен фен, който би се радвал на всеки ялов и бездарен опит на Сабатон да „създадат“ нещо, открадвайки (за пореден път) чужди рифове или копирайки 1:1 пасажи от собствените си песни. Албумът е повече от плачевен. Плосък, безидеен и „напляскан“ за нула време докато са пийвали бира с бат Пешо Татгрен. Формулата на Сабатон е изтъркана до краен предел и липсата на какъвто и да е музикален усет и талант шибва всеки безпристрастен слушател като мокър парцал.
    И за да не бъда голословен:
    pre-chorus-a на Night Witches е свит от Aiming High на Accept, още щом го чух си запях наум Getting in the heat, Coming with a beat…
    Припева на No Bullets Fly е 1:1 със припева на Killing Machine от Carolus Rex
    Smoking Snakes започва идентично със Aces in Exile
    Ballad of the Bull е брутален рип-офф на Swords in The Wind на Manowar (нямам думи просто, по-брутално беше само открадването на Gutter Ballet и National Acrobat)
    Hearts of Iron има пасажи копирани директно от припева на Uprising. 1:1.
    Проблемът ми е че освен от старите и корави фенове на Сабатон (гледал съм ги в Чехия 2006 на припек в 4 следобяд и бях сред 10-ната които отидоха на Meet and Grееt) и не мога да повярвам че са паднали толкова ниско. И ако die-hard феновете на Sabaton мога да оправдая че не разпознават изплагиатстваните рифове на популярни банди, то не мога да ги разбера как не се усещат когато самите Сабатон копират сами себе си!

    • #2 написан от valkyrja (преди 9 години)

      Като незомбиран сабатонски фен мога да ти кажа, че с Heroes чет’римата от запаса затвърждават позициите си. Освен това според мен не са крали едно към едно. Влияние се се усеща, да, но не и плагиатстване. А и да са си свивали по нещо – нито са първите, нито ще са последните.
      Що се отнася до това „да са копирали сами себе си“ – как изобщо става този номер? Все едно два поредни дни да носят един и същи сценичен тоалет или как? Сабатон се стараят да запазят мястото, отредено им из архивите и за да постигнат целта си, правят нещо, в което са добри. Не бягат встрани от правия път и толкоз.
      Последно по ред, но не и по важност. Нещо, което винаги е било ясно на всички, но очевидно неразбрано от много. Рецензиите върху албуми са субективни. Авторът на ревюто има собствено мнение, както и трибуна за изразяване – той пише онова, което му е на душата. Съществува, естествено, уговорката, че мненията на хората са колкото самите хора. От там нататък всякакви епитети относно написаното са абсолютно излишни (:

  2. #3 написан от Noctus (преди 9 години)

    Искам да започна с уточнението, че делото ви е наистина похвално и е хубаво да има повече такива сайтове, популяризиращи тежката музика. Четейки ревютата ви обаче, не мога да се отърся от впечатлението, че огромната част от тях са писани от хора, на които липсват или достатъчно музикални познания, или езикови умения, а понякога и двете.

    Следвате безумната тенденция да се пише предимно от първо лице, наложена навремето от Про-рок – в резултат се получава нещо, което прилича повече на лична изповед (или проповед, в по-лошия случай), отколкото на сериозен и авторитетен текст. Все пак повечето читатели идват тук, за да научат нещо за конкретната група и албум, не за вълненията и пристрастията на автора. Смятам, че е за предпочитане да се пише малко по-задълбочено и аналитично за музиката, с повече конкретика и по-малко демонстрации на фенщина. Честите правописни, пунктуационни и стилистични грешки пък свидетелстват за липсата на редакция… Да не говорим, че „кожата настръхва“, „косата се изправя“ и прочие изразни средства би следвало да бъдат загърбени още в прогимназията.

    Желая ви успех и се надявам мнението ми да бъде прието конструктивно!

    • #4 написан от valkyrja (преди 9 години)

      Интелигентно поднесената критика определено се приема за градивна, не мога да отрека (:

  3. #5 написан от Чичо Помпи (преди 9 години)

    Мдаааа, и To Hell and back не е краден оот Abba – гимми гимми гимми ъ мен афтаа миднайттт, не, не, в никакъв случай 😀 И този опит за албум не е смукан от пръсти, нееее.

  4. #6 написан от SabaKon (преди 9 години)

    Групата е едно от тоталните недоразумения. Фалшиви вокали, с нищо не свързващ се клавир, монотонни маршови песни, повтарящ се ритъм от песен на песен – пълен ужас. To Hell And Back не знам – АББА ли е, Енио Мориконе ли е, но пародията продължава и през 2014г…

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото