ROCKSTADT EXTREME FEST 2019, ден трети: С вкус на метал

3 август. Утрото е мрачно и дъждовно и признаци на скорошно подобрение няма. Наблизо, от ранни зори, се провежда известното международно състезание с препятствия Spartan, та гледката на подгизнали и окаляни от глава до пети хора в спортни екипи зачестява. По някое време все пак настъпва кратко разведряване и успяваме да се поразходим за час-два из центъра на Брашов.

Когато в късния следобед пристигаме в Ръшнов, вали като из ведро. Кратка обиколка на градчето преди това показва, че дъждът се лее най-вече над фестивалната зона. И това ако не е късмет… Преминаваме проверката на входа и се насочваме към “Adrian Rugina Monster Stage”, където вече свирят SWORN ENEMY – опитна американска кросоувър банда. Типично хардкор шоу, по-метълизиран маниер в музиката… Гъвкави и подвижни, SWORN ENEMY събират цяло гъмжило в този сравнително ранен час.

Насочени към далеч по-стеснена аудитория (не че пак не се стълпява народ отпред), на съседната сцена излизат SCHAMMASCH. Новата ми любима окултна група! Честно казано, напомнят ми на БАТЮШКА, които не успях да отида да гледам на друг фестивал, но сега компенсацията е пълна. Атрактивни както откъм авангардния си блек метъл, така и откъм имидж, швейцарците се допълват перфектно с мрачната атмосфера на деня, като дори димът от сценичното им шоу се слива със следдъждовните изпарения.

Останал съм със спомена, че когато преди години гледах BÖLZER (още едни швейцарци) в София, бяха в тричленен състав, но не – както тогава, така и сега дуото HzR и KzR, с помощта на два китарни усилвателя отляво и отдясно, един сет барабани и една 10-струнна китара, изнасят едно от най-бруталните представления, които някога съм виждал. Когато не е прикован зад микрофона, KzR сякаш се опитва да изпълни цялото налично пространство, да „замести липсващите постове“ в бандата и да ни отърве (или поне мен) от странното усещане, което поражда наличието на едва двама души на сцената.

Оставаме на брутална вълна – в 21:00 е време за концерта на дет метъл легендите ASPHYX. Очаквам застаряваща и статична банда, но вместо това получавам добре смазана машина, прегазваща всичко по пътя си. Едва ли изразът „в разцвета на силите си” е особено удачен, но дългогодишната рутина си личи – без да представят нищо кой знае какво визуално, холандците просто се оставят груувът в парчетата да определя движенията им, емблематичният Martin van Drunen умело владее вниманието на тълпата и, естествено, класиките от престоя му в бандата – от албумите “The Rack” и “Last One On Earth” и тези след 2007-а – изпълват сетлиста.

22:00. Пак порой, ама този път по-силен от вчера. Горките фотографи във фотопита… Обувки пропускат, дъждобрани подгизват… Няма как, пак търсим убежище под шатрата с масите. Едвам има къде да се свреш, та заради крайно неудобното ни месторазположение гледаме BLOODBATH предимно на големия екран между двете сцени. Вода и кръв се смесват, докато касапницата, ръководена от Nick Holmes и компания, се вихри. Нищо против PARADISE LOST, но мисля, че Holmes ми допада много повече в амплоато му на фронтмен на екстремна метъл банда, а ако ви кажат, че вече не се справял с вокалите, имате пълното право да се изсмеете.

CLAWFINGER би трябвало да излязат на сцената точно в 23:00, транспарантът с логото им увисва на “Brasov Stage”, но… самата банда липсва. 5, 10, 15, 20 минути… Какво се случва? До този момент графикът на фестивала е безукорен и закъснението е изненада. Най-накрая, в 23:30, гласът на фронтмена Zak Tell прозвучава, поднасяйки извинение на публиката. Оказва се, че проблем с клавира не им е позволил да стартират навреме. Място за приказки няма – “Biggest & The Best”, “Two Sides”, “Do What I Say”, “Nigger”… Изоставането трябва да се навакса, техническите затруднения едва не прекъсват шоуто по средата… Не им е вечер на CLAWFINGER, но по някакъв начин успяват да „избутат” 45-минутен сет.

На другата сцена декорите на ACCEPT отдавна чакат подготвени. Бандата излиза буквално секунди след CLAWFINGER, като подозирам, че тези непредвидени 15 минути след полунощ са жест именно от немците към шведските им колеги. Както и да е, това са само догадки. Та така – АCCEPT, вярно, с един-единствен оригинален член в лицето на Wolf Hoffman. И все пак – ултимативното хеви метъл шоу! Кървави светлини, декори, имитиращи метални огради, и, разбира се, самите музиканти и сетлистът им, натъпкан до пръсване с незабравими парчета – „по-новите” “Stalingrad”, “Teutonic Terror”, “Pandemic”, осемдесетарските “Restless And Wild”, “Princess Of The Dawn”, “Fast As A Shark”  и “Metal Heart” и – няма как иначе – “Balls To The Wall” за край на вечерта.

Още снимки – на нашата Facebook страница!