Не знам защо все ми идва музата да пиша каквото и да било в късните часове на вечерта и ранните на зараждащата се нощ. Но „Memento” определено си е албум от т.нар. поредица „антисъсед“. С други думи казано- “Съседите ми слушат хубава музика, независимо дали искат или не“.
Ready, Set, Fall са от Италия и гореспоменатият албум е техният първи дългосвирещ – след издаването на едно 5-песенно EP от 2010. „Memento” съдържа 13 песни, които не прехвърлят границата на монотонността и самоизчерпването, събирайки се в не повече от по 2-3-3 и малко минути всяка.

И момчетата определено си ги бива- смея да твърдя, че поставят силно начало с този си дебют, вдигайки летвата за следващите си творби. Предизвикателство? Може би. Албумът изпъква с някои отличаващи се здрави парчета- от онези, които едва се възспирам от хедбенгване сутрин в претъпкания трамвай- като например “Is this a happy ending?”, “Meri maat”, „Tidal waves could save the world” и „Your Empire strikes back” (мне, няма нищо Star Wars-ко). Може би е само при мен, но мелодичният им дет метъл обаче на моменти ми е прекалено „мелодичен“ за вкусовете и представите ми колко по-яко биха звучали Ready, Set, Fall ако поредуцират меките вокали. По-грубите определено им се получават повече и се синхронизират със забързаната, динамична и разнообразна тежка музика. А мелодичните вокали, на моменти опиращи до алтърнатив и прогресив, тук-там просто ми се струва, че контрастират леко нелепо. Не че песни като „Skycrapers”, едноименната „Memento”, “Honor” и „The temple is me”, например, сами по себе си нямат своите качества, но биха могли да са една идея по-добри. Това се дължи главно точно на тези по-леки вокали, които спират изведнъж забързалата темпото наша слушаща албума душа, гладна за метъл.

„Memento” обаче определено е запомнящ се дебют, който препоръчвам на вески почитател на този тип метъл. Новото ми откритие за 2014г. ще продължи да ме следва в трамвая и ще се погрижи да държи съседите будни и през останалата част от годината. Един здрав албум, с леки лирически отклонения от „тежкия“ път, в който поема още от първата песен, примесвайки къде успешно, къде не- агресивни вокали с меланхолични партии.

7/10