Пускаме репортажа за концерта с неприлично голямо закъснение, за което знаем, че ще ни простите и няма повече така! Авторът пожела да остане анонимен. Кажете му, че няма от какво да го е срам! Б. ред.

При все, че последните години трансът като стил е нещо позабравено от мен и нощните ми необходимости, за последните две седмици настъпи обясним обрат. Съвсем естественият поток от ендорфин, произлизащ при слуховото докосване до тази музика, беше неизбежен и този четвъртък с Ozric Tentacles. Банда, за която знаех твърде малко, и докато претърквах един от 26-те им албуми, успях да попрочета това и онова. Истината за пореден път се оказва далеч от писаното за тях из нета, не защото информацията е невярна, а именно защото живия сблъсък е начинът да разбереш за каква чиста звуково-визуална магия става дума.

 

ozric fens

 

Започвам с изненадата от Израел PROJECT RnL, които не бях преслушвал, и с цялата тематика на събитието очаквах да са представители на Psych-а, бивайки сънародници на едни от най-сериозните представители на жанра. За моя изненада пичовете наклониха в доста различна посока – prog със сериозно джазово и фънк избиване. Вярно, трудно за възприемане отначало (наблюдавайки изумление, споделено и от мен, в лицата на най-близките в публиката), но в последствие страшно забавно изживяване. Споменавам и кавърите на Taylor Swift и Eminem (не съм сигурен имаше ли други), които пичовете направиха за моя радост и невероятно бавно осъзнаване.

ozric 2

И така след неусетно време почивка и обсъждане на музикантските умения на PROJECT RnL първите звуци на Ozric, оказвам се пред сцената и както казах – не съм подготвен за последвалото. Няма да се впускам в класифициране на какво са наблягали или не, но със сигурност ми отвориха вселенската чакра. Рифове от космоса ме отпуснаха изключително бързо и съзнанието ми беше във high фаза, която се прекарва най-добре със затворени очи и наслаждаване на визуалните асоциации. Не че с отворени очи цветовете са малко и се усещат съвсем на място. Оглеждам се и сред светлините публиката ми се стори сякаш утроила се. Доволни физиономии с психиделични оттенъци в усмивките. Бях достатъчно близо до сцената, за да виждам Brandi Wynne, мацката на баса и Ed Wynne, който е част от създателите и единственият от оригиналния състав. И двамата радост за сетивата, няма да лъжа. Басовите линии, които вадеше,  ме мачкаха и водеха през трипа, а тя само си се хилеше от сцената широко като слънце. Рифовете, носещи се от двамата, са си буквално транс и който е бил, ще знае защо допълнителни обяснения не са нужни. Не искам да пренебрегвам адските синтове и това, което се случваше при дръм секцията, но най-силно ми се набута в главата семейство Wynne. Беше си толкова отнасящо, замайващо, трансцедентно, че не усетих колко време е минало, кога съм ръкопляскал, хилил съм се, оглеждал съм се и каквото и да било – всичко ми се стори неотносимо до време и пространство – случи се и беше. Ако мога да завърша по подходящ начин – като препоръка към себе си и други слушали или не Ozric Tentacles – при отдала се възможност просто отидете и ги чуйте. Не случайно са група с албуми правени за фестивали – това, което ги прави такива, каквито са, е ситуацията, в която ги заварвате или те ви заварват. Аз бих ги слушал още неопределен брой пъти на живо, защото изживяването си струва всяка минута.