Операция: „Концепция“ (The Crimson Idol )

Продължаваме нашата поредица, разглеждаща историите вплетени в музиката на концептуалните албуми. Албумът, който ще ви представим е шедьовъра „The Crimson Idol“ (1992) на американските метъл ветерани W.A.S.P. Една история, съдържаща в себе си някои от най-дълбоките тайни и въжделения на човешката душевност, написана с много дълбоко авторско проникновение и не малка доза личен опит.

„The Crimson Idol“ или историята на Jonathan Aaron Steel. Историята на един юноша, който изпитва мъченически в душата си болката на отчуждението, презрението и безразличието. Млад човек, който търси своето истинско „Аз” в огледалния си образ, в своето „Alter Ego” и мъчещ се чрез него да открие себе си.  Jonathon, както самия той казва, се появява на тоя свят като „нежелано дете”.  От тук става и ясно, до голяма степен, отношението или по-скоро безразличието на родителите му спрямо него. Безразличие дотолкова, че в очите им той е „невидимото момче“. Jonathan има брат на име Michael, когото силно обича, но за разлика от него Michael е любимец на баща им. Прозвището на бащата, по необясними причини, е Red и когато брат му се ражда той започва да се нарича Big Red, а брат му е Little Red. Това показва силната привързаност на баща му към Michael и това, че той се възприема от родителите си като единствен син. Michael е непогрешим според родителите си, а Jonathan се превръща в черната овца на семейството и така браздата между него и семейството става непреодолимо дълбока. От враждебното и студено отношение към него от страна на баща му Jonathan дори на моменти е склонен да допусне, че той не му е биологичен баща, но бързо се отказва от такава възможност поради силните религиозни схващания, принципи и морал, които притежава майка му.  Душевността на Jonathan се оформя като експлозивна смесица от противоречащи си чувства и нагласи, редуващи се едно с друго, съставляващи болката, съпътстваща неговата младост. Депресията – негов враг, страхът – негов приятел, омразата – неговата любима, а гневът е искрата, подклаждаща огъня в него. Тези четири характеристики ще станат водещата сила в живота му и ще имат доминираща роля в действията му в развиващата с в последствие история, която той нарича: „Четирите врати на съдбата“.  Неизменен спътник на Jonathan е неговия образ в огледалото, постоянното преоткриване на себе се в другото си „АЗ“, в онова което е достояние за сетивата, но не и за душата, в неговата не напълно позната същност. Нашият собствен образ в огледалното отражение ни се явява първо като нещо чуждо, което ние в последствие опознаваме. Явява ни се като обект, единствено чиито външни характеристики забелязваме. В огледалния си образ Jonathan е чужд на самия себе си, както е отчужден от хората покрай себе си.

Едно събитие, което се случва на неговия четиринадесети   рожден ден поставя живота в съвсем ново ниво на изпитание. Брат му Michael, който той толкова обича и който за него е светлината в живота, е блъснат от пиян шофьор и умира веднага, без дори да има сила  да си вземе последно сбогом с него. Jonathan попада в ръцете на наркотиците и алкохола, търсещ напразно утеха в тях, а разрива между него и родителите му е пълен. Попаднал в пълната мъгла на ежедневието, скитайки безпътно по улиците, Jonathan неочаквано се спира пред една пурпурно  червена, шест струнна китара, изложена на витрината на малък музикален магазин. Този музикален инструмент се превръща за него в най-силното желание на душата му, в непреодолим копнеж към нещо, което ще отвори напълно „четирите врати на съдбата“. Скоро той разбира, че китарата е единствената, чрез която може да изрази страха и болката си, разочарованието си. Разбира, че тя става заместник на образа в огледалото, който той досега е търсил като свой съветник и все по-малко се позовава на него, а песните, родени от скръбта и болката като че ли сами се пишат.  Когато става на 16г. Jonathan е убеден, че неговата съдба е музиката, че той не желае да води рутинния и еднообразен, напълно безсмислен модел на живот, воден от родителите му. Той е решен да напусне градчето, където живее и да отиде в светлините на големия град, иначе го очаква единствено гибел. Jonathan заминава с китара в ръката в големия град, мястото, което за него ще бъде нов дом и което той нарича „Arena Of Pleasure“. Тук той живее и в продължение на две години и се опитва да направи пробив музиката, да запише албум. Така попада при възхитителен за него човек на име Charlie. Charlie е президент на една от най-големите звукозаписни компании в света, а за него музикалния бизнес не е нищо друго освен жертвен агнец, който трябва да бъде заведен при касапина, а оръжието е неговата звукозаписна компания, която той владее като мощно оръжие, инструмент, който той нарича ​​“The Chainsaw“. За него музикалния бизнес е мястото, където всеки се продава, където изпълнителите стават курви пред комерсиализма и където музиката идва да умре – Моргата. От Charlie Jonathan научава всичко за музикалния бизнес – дори това, което не му е нужно. Чрез него той ще стане звезда. Така му е обещал Charlie. Той го запознава с младия музикален мениджър Alex Rodman, с когото заедно ще завладеят света.

Малко преди първия албум на Jonathan  да стане реалност той седи пред жилището си, когато минава една циганка, която му предлага да предскаже бъдещето му, да погледне в миналото с карти „Таро“. Разстилайки тестето с карти тя му говори за болката от миналото му, за родителите  и брат му. Картите й показват и настоящето му с неговия успех и радости, но когато Jonathan иска да научи бъдещето си тя млъква и продължава да говори сред изричното му настояване. Гадателката му представя доста плашеща перспектива на пътя, по който е тръгнал. Тя му казва: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне! Пред лицето на смъртта стои маската на King of Mercy“…

Успехът идва с невероятна лекота при Jonathan. Албумите му се продават, удоволствията на материалния живот са в излишък. Един ден при него в гримьорната се появява бляскава персона, която се представя като „the Doctor“. След като Jonathan го пита що за доктор е той му отговаря : „Посрещни приятелю Чичо Сам!“ Неговото „Alter Ego” отново му проговаря през огледалото, след години на мълчание, изместено от наркотиците и алкохола.

Jonathan е на върха на кариерата си, постигнал е всичко, което е искал, станал е това, което така силно е желал – Идолът, Великият Crimson Idol, но след всичкото това време на успехи, през всичкия период на отсъствие от дома все още не е чул и дума от родителите си. Идва момент, в който той осъзнава, че е само част от безмилостния ход на добре смазаната машина наречена „шоу бизнес“, че неговата личност сама по себе си нищо не означава за хората около него, че дори неговия мениджър Alex, който той приема за толкова близък човек, всъщност само се интересува от таланта му, който да бъде превърнат в продукт за продажба и консумация в безмилостната въртележка на музикалния пазар и да облагодетелства паразитите, хранещи се с душевността на музикантите. В това си състояние той отново изпитва нуждата от любовта, топлотата и закрилата, които никога не е получавал от семейството си и с които след смъртта на брат си напълно скъсва. С огромни усилия вдига слушалката на телефона, за да позвъни на родителите си с надеждата, че ще получи винаги желаната обич и топлота,  но в нея чува „ние вече нямаме син“.

Някои рани никога не се лекуват, те се появяват отново по-дълбоки и болезнени, отколкото сме предполагали. Самотното дете, което остава без закрилата и топлината на любовта не може да се превърне в идол на хиляди.  Всичко досега загубва смисъл за Jonathan. Неговия имагинерен свят се срутва. Успехът такъв, какъвто той е постигнал нищо не означава вече. Той си спомня ясно думите на гадателката: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне! Пред лицето на смъртта стои маската на King of Mercy“… една падаща звезда е най-ярка в момента преди да изгасне завинаги. Неговите шест струни, които стояха в началото на новия му живот се превръщат  в неговия край…