Легендите оживяха с MANOWAR в България
Успяхме да отметнем още едно първо нещо тази година – първият самостоятелен концерт на MANOWAR у нас. България стана част от турнето „The Final Battle“, което преминава през 76 държави от целия свят и би трябвало да е прощално за групата. След това, което видяхме на 16-ти юни, силно се съмнявам MANOWAR да слязат скоро от сцената.
В жаркия неделен следобед входовете на зала Арена Армеец бяха окупирани от нетърпеливи фенове. Обявеният час за отваряне на вратите беше 18.30, но още в 17ч. започнаха да се вият опашки. Към 18ч. дойдоха и автобуси с фенове, доколкото рабрах, от Сърбия. Освен жега, нетърпение и еуфория се усещаха във въздуха. Съвсем спонтанно в 18.20ч. беше подаден знак на охраната да ни пускат и… може да си представите какво се случи. Само на две места чекираха билетите и тълпата беше трудно удържима да не разбие входните врати. Недостиг в организацията обаче беше факта, че никъде не бе упоменато откъде закупилите билет за фен зоната тряба да получат своите гривни. Така почти всички се заблудиха и влязоха в залата, където им бе казано, че трябва да се върнат до главния вход и да си вземат гривните, които им осигуряват достъп до фронт стейдж. За тези, които не се бореха за предни редици, разбира се, не беше проблем, но някои чакаха часове навън, за да си осигурят предно място и съответно се дочуваха недоволни коментари.
Обявеният час за начало на концерта беше 20ч. и по това време залата беше пълна, започнаха и скандиранията. Самата сцена беше скрита зад завеса, зад която се виждаше огромен екран, на който вървеше информация за рекламните продукти на групата, които се продаваха отвън. Малко след това на екрана се появи запис на Joey DeMaio до логото на Walltopia, на който ги представяше като основен спонсор. Сцената отново притъмня и последва още около 15-минутно чакане, след което падна завесата и пред нас се разкри бойното поле. Вулканични скали се издигаха сред вражеските черепи, а в огненото гърло в средата чакаха барабаните на Anders Johansson. Високо иззад скалите, със запалени факли се строяваше армията на MANOWAR под звуците на „March Of The Heroes Into Valhalla“. С притаен дъх наблюдавахме случващото се пред нас, докато не видяхме бившия барабанист на HAMMERFALL да сяда на уреченото си място и залата отново да избухне в скандирания. Под виковете „Manowar!Manowar!“ Eric Adams, Joey DeMaio и E. V. Martel излязоха на сцената, за да забият точно това парче от дебютния им албум. Въпреки че Martel е част от групата от няколко месеца и то само по време на турнето, си личи колко е отдаден на това, което прави и се вписва идеално в общия вид на бандата. Все още плах при комуникацията с публиката, но абсолютен майстор със струните. Joey DeMaio също беше леко дистанциран в началото и свиреше близо до барабаните. Очевидно по-голямата част от феновете умишлено се бяха струпали пред лявата част на сцената, защото знаят, че това е мястото на Joey и с нетърпение очакваха момента, в който ще се приближи към тях. Mr. Eric Adams…какво ли да кажа за него? Със сигурност годините не са му простили и изглеждаше поостарял, но това е само визуално. Не мислете, че не е все още същата метъл машина, каквато беше и преди. В този човек има енергия, достатъчна да зареди цялото творчество на MANOWAR за една вечер и която да раздаде на феновете пред него.
След епичните „Brothers of Metal Pt. 1“ и „Blood of My Enemies“ се вдигнаха знамената на чуждестранни бойни метъл другари, за да обединим сили и заедно да преживеем „Warriors of the World United“. Преминахме през велики битки, отлетяхме до чужди светове и други времена с парчета като „Call to Arms“, „Sons of Odin“ и „Thor (The Powerhead)“, а с бас солото си, Mr. DeMaio ни запрати директно към Валхала. Текстовете на „Fighting the World“ и „Hail and Kill“ буквално се крещяха от екзалтираните фенове.
С радост установяваме, че за 12 години Eric Adams не е забравил текста на химна ни или поне добре си го е припомнил, защото след като завършиха официалния си сет с „House of Death“ и след последвалите скандирания, българското знаме се появи над скалите и на видеостената и Eric запя „Мила Родино“ така, все едно го прави за хиляден път. Цялата зала на крака пееше заедно с него
По традиция биса им продължи със специалната реч на Joey DeMaio, в която ни сподели, че откакто е на наш терен е изпробвал няколко вида ракия, докато в ръката си държеше кен с българска бира. Спомни си и за момента, в който един кмет на малък български град ги е поканил да се присъединят към феста, който организира и както знаете това участие на MANOWAR се превръща в рекордно най-дългото им шоу досега (5 часа и 1 минута). Редом с Цонко Цонев спомена и името на Йорданка Фандъкова и стигна до извода, че българските кметове са истински метъл фенове. Е, за кметъла Цонев това е доказано, но да видим дали г-жа Фандъкова ще успее да защити пред нас впечатлението, което е уставила у групата. Joey почете и паметта на Нели Стефанова, която беше близка тяхна приятелка и негова лична преводачка. Тази снимка видяхме и на видеостената на сцената. Речта завърши с това колко е велика българската публика и как MANOWAR отново ще се върнат, така че дали наистина е финално турнето, никой не знае.
След като на сцената се завърнаха и останалите от групата забиха и последните две парчета за вечерта – „The Gods Made Heavy Metal“ и „Black Wind, Fire and Steel“, а след поредното си кратко соло Joey скъса всички струни от баса си една по една и ги хвърли на избрани фенове отпред. Под звуците на „Army of the Dead, Part II“ , MANOWAR изчезнаха от погледите ни.
С уникална сценография, пироефекти и много метъл станахме част от света на MANOWAR, който съществува вече почти 40 години и ще пребиде в сърцата метъл воините по цялата планета. WARRIORS OF THE WORLD UNITED!
Setlist MANOWAR
Manowar
Brothers of Metal Pt. 1
Blood of My Enemies
Warriors of the World United
Call to Arms
Hand of Doom
Sons of Odin
Swords in the Wind
Bass Solo
Battle Hymn
Thor (The Powerhead)
Kings of Metal
Fighting the World
Hail and Kill
The Power of Thy Sword
King of Kings
House of Death
Мила Родино
Реч на Joey DeMaio
The Gods Made Heavy Metal
Black Wind, Fire and Steel
За съжаление Metal Hangar 18 не може да предостави снимков материал от концерта, тъй като присъствието на фотографи беше изрично забранено от групата!
-
#2 написан от Journeyman (преди 4 години)
Както винаги, колкото хора, толкова мнения. Влязох в залата сумарно за около 5 минути през двата пропускателна пункта, задължителен тараш и проверка на билет. За съжаление с контузен менискус, наложи се да ползвам билет за седящ сектор, но целия концерт изкарах на терасата пред входа ми…. Бирата беше на точно една минута, както и тоалетната. Звукът беше великолепен, без забележки. След концерта си оиговорих с доста мои приятели, които бяха долу. Всички се оплакаха, че при тях не е било ок, както и за посочените неразбории около влизането в Golden Circle-зоната. Аз да си кажа пак-мега доволен останах, най-важното, не обезбирен. Hail and Kill!! 6
-
#4 написан от AVA (преди 4 години)
-
#5 написан от шведски мЯтал (преди 4 години)
-
-
#7 написан от ArthurDent (преди 4 години)
-
#9 написан от ArthurDent (преди 4 години)
-
-
-
#11 написан от ArthurDent (преди 4 години)
-
-
-
-
- Коментари за тази публикация
Организацията и звука бяха под всякаква критика!!!
Добре че беше групата, да компенсира цялата простотия \m/
Страхотен и достоверен обзор на събитието 😉 И аз висях като паяк, кацайки в 17:30ч, с надежда да се добера до първите места 😀