KREATOR – „Gods of Violence“ (2017)

FB_IMG_1477668609315 В средата на осемдесетте, в немския траш метъл са се заформили няколко големи имена: SODOM, DESTRUCTION, KREATOR и TANKARD, познати ни днес като Голямата Тевтонска четворка. Първите две групи вече издадоха нов албум, а последната все още работи върху своя. Само преди три дни KREATOR издадоха дългоочакваната си четиринадесета творба. Защо обаче се забавиха толкова? Каквато и да е причината, мисля че Mille и компания са напълно оправдани, защото сложиха началото на класациите по света за най-добър албум за 2017 г. Пък и не мисля, че записът, излизайки някъде, когато METALLICA издадоха своя „Hardwired… to Self-Destruct“, щеше да получи заслуженото внимание. Както и да е, нека говорим за KREATOR – група, водеща в жанра, която имаше и силни, и слаби периоди. Може да се каже, че се „завърнаха“ (в добрия смисъл) през 2001 г., когато издадоха „Violent Revolution“. Mille и компания вероятно са осъзнали, че не могат да надминат това, което са били преди 20 години, но този факт не ги е спрял. Вместо да разчитат на скорост и бруталност, музикантите решиха да заложат на мелодичност за следващите си албуми. Тази мелодичност всъщност се оказа толкова успешна за KREATOR, че със сигурност нямаше как да бъде отписана и в новата творба на немците – „Gods Of Violence“!

 Първоначално бандата пусна няколко тийзъра, последвани от три официални видеоклипа, които разпалиха феновете още от първото слушане. Разпалиха ги с причина, защото това което последва бе 52 минути страхотна музика, изпълнена с креативност, емоция, разнообразие от мелодии и убийствени текстове.

 Още с първия си досег с албума оставаме с впечатлението, че по него се е работило с желание и страст. Обложката, която посреща слушателя е изработена по начин, по който да бъде в пълен синхрон с музиката. Излъчваща целият мрак, на който е способен ада, тя не е претрупана, както повечето „сатанински“ корици. Тя притежава естетика (и онзи червен цвят от най-добрите албуми на KREATOR).

 Оставяме физическата част и се концентрираме върху самия запис. Първата минута е отделена за въвеждащ инструментал, който бавно и тържествено ни открива света, в който ще се развива действието на албума. Той носи името „Apocalypticon“ и маршово ни подготвя за битката която започва с „World War Now“. Първата песен е и една от най-енергичните и размазващи в целия албум. В комбинация с мощта, която излъчва интрото, тя се нарежда до най-добрите песни в кариерата на KREATOR.

 Следваща е малко по-бавната „Satan is Real“, която беше пусната предварително като сингъл. Въпреки че текстът на песента не е нещо, което немците биха написали, тя някак си се връзва идеално с обложката, настроението и епичността, която съпътства цялата творба. Тя ни дава почивка преди сечта, която предстои с парчета като „Totalitarian Terror“, която пък компенсира с наистина смисленото послание, едноименната „Gods of Violence“, която може да се похвали с гениалното 1-минутно соло и Army of Storms“, която гордо изпъква в албума със своя catchy главен риф.

 Почти маршовата „Hail to the Hordes“ ще се настани приятно в главата ви, карайки ви да я слушате отново и отново. След нея нещата стават дори още по-креативни и започваме да чуваме сложни и мултипластови сола, вдъхновяващи текстове и величествени мелодии, като пикът им настъпва в „Death Becomes My Light“, която представлява своеобразна фабула на живота. Започвайки като балада, тя освобождава гнева си внезапно и неусетно, като ни разкрива колко специална може да бъде смъртта, за да завърши отново с онази тържественост, с която е започнал целият този албум. Това е парчето, което събира в себе си цялата музикална история на KREATOR. Всичките 35 години в една песен…

 Като цяло албумът не е „траш“ в най-чистата му форма. По-скоро е симбиоза между хеви метъл и траш, с няколко елементи от пауър метъла, но точно това го нарежда сред най-добрите албуми на германците и със сигурност го изкарва с една крачка пред последните албуми на световните имена в стила.

 Ако трябва да има някаква критика към творбата, то трябва да е минимална и най-вече отнасяща се за лекото еднообразие в песните. Но трашът, така или иначе, никога не се е хвалил с разнообразието си в албумите. Важното е, че записът е наистина епичен, могъщ и величествен, а в най-лошия случай – истински KREATOR!

Оценка: 10/10

Списък с песни и обложка:

01. Apocalypticon
02. World War Now
03. Satan Is Real
04. Totalitarian Terror
05. Gods Of Violence
06. Army Of Storms
07. Hail To The Hordes
08. Lion With Eagle Wings
09. Fallen Brother
10. Side By Side
11. Death Becomes My Light

  1. #1 написан от Прост тип (преди 7 години)

    Всъщност Kreator издават дебюта си през 1985, което си е средата но 80-те и Endless Pain трудно може да се определи като „траш“ , така че за като за утвърдена траш група може да се говори към края на 80те. Същото се отнася и за останалите групи. The Big Teutonic 4 е измишльотина на Nuclear Blastи датира от последните години. Търговско название, за което може да се спори както и при „другата“ голяма четворка кой е голям и кой малък. Не мисля, че Kreator имат „слаби“ периоди. Кой ги определя като такива? Това, че реализират различни музикантски идеи не ги прави слаби. До тук просто проличава слабо познаване на групата, но с финалното „Но трашът, така или иначе, никога не се е хвалил с разнообразието си в албумите.“ проличава пълна метъл неграмотност. Предлагам ти да не пишеш повече такива ревюта.

    • #2 написан от Slayer (преди 7 години)

      Излишно заяждане с грешна аргументация, базирана единствено на личното ти мнение 🙂 по-добре млъкни и остави хората сами да си вадят изводи

      • #3 написан от Прост тип (преди 7 години)

        Понеже не съм прав, виждам , че е променено началото.

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото