Интервю с НАЙДЕН КОЛЧЕВ (Про-Рок)

По случай 14-годишнината на списанието за рок и метъл „ПРО-РОК„, се срещнахме с основателя му и главен редактор Найден Колчев. За съжаление, има и тъжен повод, който вече вероятно знаете. След толкова години, единственото списание за тежка музика ще спре с издаването си. За това и доста други неща си поговорихме надълго и широко. Интервюто взе Недко Игнатов.

Здравей! Първо, навършвате 14 години – честито! Много ли са или малко?

Здравей и благодаря. Е как, много са.

Вярваше ли в началото, че ще издържите толкова?

О не, изобщо не съм си мислил в началото колко време точно ще излиза Про-рок. Тогава гледахме нещата брой за брой и се радвахме детински като излезеше следващия. И не съм мислил в такава перспектива.

А в кой момент (или е било постепенно) решихте, че вече сте големи и почнахте да гледате в бъдещето?

Големи?! Какво значи големи, ти добре знаеш, че тук не може да си голям в това отношение. Когато станахме ежемесечно 2008, тогава вече имахме по-подробна концепция и съдържателна, и редакторска и въобще как ще излизаме за напред. Всъщност тогава бе и истинското раждане на списанието.

Това беше ли свързано с нарастването на феновете или …?

А не, не. Свързано е с това че тогава Цонко Цонев ни удари едно рамо, даже той ни попита защо не излизаме месечно. До тогава нямахме смелостта и финансите, за да излизаме всеки месец. След това вече намерихме и спонсори и следващите 2-3 години нещата взеха да се случват, както може би биха се случвали в професионална медия. Имаше приходи, имаше хонорари, имаше някаква възвръщаемост на нашите инвестиции и усилия. За това станаха нещата, аз съм го казвал нееднократно, че ако не беше Цонко Цонев, нямаше да почнем да излизаме месечно.

Значи списанието, освен че си има фен база, се дължи най-вече на спонсори?

Ние можехме още известно време да продължим да си го издаваме и така – на мускули. Но всъщност едно списание е много скъпа глезотия, така да го кажем. И без спонсори си обречен, няма как да се случи. Не можеш да разчиташ само на продажби. Можеш, ако продажбите са ти 5-6 хиляди и то минимум, като и в тоя случай не плащаш на автори и други разходи.

А Про-рок не е ли продавало толкова?! Тайна ли е бройката – колко сте продавали средно или най-много?

Най-много 3000 продадохме броя с KREATOR и календар MANOWAR. В силните ни години продавахме около 2000-2500. Говоря за продадени, а не за тиража, защото има разлика. Когато отпечаташ 4000, имаш известно количество брак. И говорим точно за продадени бройки, защото знаеш, един го купува и след това 5-6 други го четат. Последните години тръгнаха надолу, не че станаха лоши, но нямаше развитие нагоре.

В началото, като започваше със списанието, беше ли си поставил някаква цел. В смисъл какво искаше да промениш или да покажеш?

А не, не. Не знам ,сега като ми задаваш тоя въпрос… Исках да направя нещо готино, нещо което да ми харесва на мен. Не съм си поставял за цел да създам някаква супер медия или нещо, което ще ме храни. По-скоро исках да изразя тая маниащина, която ме беше обзела по това време на тема метъл и рок. Това си спомням, не съм имал кой знае какви стратегии и планове.

Аз не говорех за това да изградиш печеливша медия, а за това да покажеш на феновете в България нови групи, хоризонти и т.н. Защото си спомням, че тогава Нов Ритъм вече стана комерсиален и поп-ориентиран, ХАОС се беше появил за 1,5г. и след като мина на английски, спря и останахме без никаква метъл преса.

Не, не, не съм имал никакви такива амбиции, да съм от хората, които да стават просветители или да запълваме някаква ниша. Въобще не съм мислил тогава за напред, само както казах от брой за брой. Просто исках да направя някаква медия, която ми харесва и да вложа някакви идеи и усилия, пък каквото стане. Липсата на концепция ми беше концепция от самото начало.

Как ги намери първите автори и вече в последствие?

Нали знаеш, човек първо почва с най-близките си приятели. Във втория брой дойде Lord Vickeron. Тогава толкова имахме нужда от хора, че го приех без дори да му прочета материалите. Той беше написал прочувствено писмо от няколко страници. А на мен ми беше достатъчно, че е някакъв супер маниак. Постепенно се намериха и други. В това отношение поне съм добър – да намирам хора за Про-рок, които да са отдадени на това, което вършат.

Vickeron ли е най-дългогодишният автор?

Vickeron и Svarog, който се оттегли последната година поради лични проблеми. И Стиф. Винаги тримата с Vickeron и Стиф сме решавали концепцията на Про-рок и как да се развива.

Т.е. не си едноличен лидер?

Неее, пръв сред равни. То и в редакторското каре си го пише – гл. редактор и други гл. редактори. Ясно е, че трябва да има някой, който да взима крайните решения, да носи отговорността, било то финансова и всякаква. Но аз винаги съм гледал да се измервам с успеха на другите, а не със собствения ми успех.

Кои са били най-трудните и съответно най-добрите или запомнящи се моменти на Про-рок?

Най-трудно беше в началото, когато стартирахме. Нямахме никаква идея какво се случва. Най-трудно е и сега, когато това нещо свършва, чисто емоционално. Най-хубаво може би беше 2008-2010, когато всъщност Про-рок беше на върха.

На върха – това значи, че е имало някой под него?

Да – самотен връх (хахаха). Имаше си, ти добре помниш, още от самото начало излезе едно The Other side с два броя. После имаше SMF, което изкара 10-13 броя. После дойде реда на франчайзите. Rolling Stone – те изкараха мисля, че 2 години, макар че те не ни бяха някаква конкуренция, но все пак. После Metal Hammer Bulgaria също се пробваха и те изкараха 2 години. Явно това е съдбата на франчайзите в България. Така че не мога да кажа, че сме били сами през цялото време, но си бяхме постоянни.

Не беше ли по-лесно още в началото вие да станете един Metal Hammer Bulgaria?

Не, не, изобщо не ми е хрумвало това. Говорили сме си и през годините за какво сме направили списанието. Не сме искали да ставаме преводачи на чужди текстове. Няма смисъл от това. Това го правим, за да изразим себе си, нашата гледна точка, а не да превеждаме и да се съобразяваме с чужди концепции. И да налагаме чужда мярка на пазара ни, както направиха тия франчайзи. Това не е било нашето нещо никога. Даже по едно време си коментирахме, че един Classic Rock (списанието) би имал почва в България, заради желанието на голяма част от българите да четат предимно за Deep Purple и подобни стари банди. Но то си остана висящо, никога не сме го вземали на сериозно.

Кой тогава измисли името Про-Рок?

Самото име Про-рок го измисли Satyr – Дилян Вичев. И бившият ни слоган беше негов – “Списание за праведна музика”. Както и да го погледнеш, е яко име.

Продаваше името – особено като го сложиш до “Феномен” и “Гадател”…

Абсолютно. В самото начало се движехме комплект (хахаха).

Имаше ли някакви негативи при раздялата ви с Satyr? След като оставихте сайта на него, а вие започнахте да си градите друг от нула. Като така той задържа натрупалата се до тогава фенска маса.

Ами, не – напротив. Това се оказа много добра раздяла и за него, и за Про-рок. Оценявайки го от днешна гледна точка, се получи добре. Защото ние в началото направихме списанието, но в един момент се получи така, че не можем да работим заедно и се разделихме. След раздялата точно Про-рок стана вече месечно издание. Не че това е следствие от нея, просто такива са фактите. А Satyr си направи един доста посещаван новинарски сайт. Така че сега, като ми зададе въпроса и като се замисля, само позитиви има и за двете страни. Колкото едно решение да изглежда тежко в даден момент, с времето то може да се окаже правилното.

Добре тогава, сега вие празнувате ли 14 години или …?

Хаха, и друг път съм го казвал. Не можеш като Оруел да промениш миналото. Нека всеки да си говори каквото иска, няма проблеми. За мен важното е, че Про-рок е на 14 години. От 2001 година … леле.

Много време, а? Сега ще ти лисва ли като спрете след 2 месеца?

Не мога да кажа още дали ще ми липсва. Няма да ми липсва цялото бъхтене покрай него, защото е много работа и то толкова години. Чисто емоционално – разбира се, че ще ми липсва. Обаче ние сме достатъчно маниаци и луди всички, за да си намерим с какво да си запълним празнотата, която ще се отвори в мрачните ни души (мухахахха).

Има ли вариант, след като спреш списанието, част от хората да се опитат да направят друго хартиено списание?

А не, абсурд. Все още ни питат дали ще продължим on-line …

Да, това ми беше следващият въпрос…

Нямаме точна концепция – някои искат, други не искат, трети искат да си починат. Така че не мога да отговоря конкретно на този въпрос. Сигурното, което ще направим е, че ще качим на сайта всички броеве в .pdf, защото сега липсват тези до 54-ти. Трябва да се сканират и обработят и да останат като архив. Оттук нататък, някой от про-роците, ако иска да пише, нека да продължи, но все пак Про-рок е някаква марка и не може сайта ни да остане като блог и някой, ако иска – да пише нещо. Това е разликата между една медия и един прост сайт….

… като нашия…

Да кажем, като вашия (хахха), Вашият обаче е сайт, не прост (хохохо). В медията имаш някаква концепция и идеи за развитие, не на последно място, имаш редакторска намеса, контрол и идеи за бъдещето. Няма да е толкова просто, ако някой от про-роците реши да пише нещо под марката на Про-рок.

Аз говорех за друго, отделно списание.

Хаха, ама, моля ти се!

Значи това е краят на метъл пресата в България?!

Според мен – да, но пък от друга страна never say never. Ей сега, ако ти решиш да ми предложиш 500 000 лева (лева казвам, не евро!), мога да си помисля дали да не продължим. Съмнявам се някой да се навие да прави преса. Би било самоубийство и не добър разчет на пазара.

Хартиените издания не започнаха ли да замират вече?

Всъщност не. Защото там, където са се чели и имат традиции в това отношение, говоря за Англия, Германия … там продължават да си излизат. Вярно, че логично тиражите им спадат, но те продължават. Просто в България е по-различна ситуацията. И пак добре, че ние 14 години устискахме.

Т.е. ако след време се намерят спонсори, ти би продължил?

То какво значи AKO. Това е в сферата на научната фантастика. Добре, ако се намерят спонсори … т.е. не знам вече, по-скоро не. Защото за да спра Про-рок, имаше три основни причини – липсата на спонсори; намаляващите тиражи и изтощаването на екипа….

Това исках да те попитам – не си ли вече изтощен покрай всичко. И то не толкова с връзките с групите и концертите, отколкото с организацията и тичането покрай самото списание?

Искаш да купиш Про-рок ли?! Дай ще говорим след интервюто (хахахаха).

Е, ние бяхме готови да пускаме пилотен брой на 1 април 😉

Да, да, и както винаги ме кефят в такива случаи коментари “Ей, супер яко, за разлика от Про-рок”. Винаги така се говореше като се появяваше друго издание . Аз това го казах в интервюто с Върбанов за Тангра Мега Рок, че една медия е силна, когато има много хейтъри. Когато хората се вълнуват. При нас 2008-2009 какво се случи – лелеее…

А имате ли обратна връзка с феновете – какво харесват или не в списанието? Примерно култовия израз “ Защо пак няма black”?

Да, стана много готин лаф това с годините. Знаем, как да не знаем, нали и анкетите, които пускаме в края на всяка година ги обобщаваме и показваме резултатите. Винаги сме държали обратна връзка. Имаме много ултраси, верни на списанието, които постоянно ни дават обратна връзка. Може някои да са ни обвинявали, че сме арогантни и т.н., но винаги сме били откровени. И сме държали връзка с читателите. Те, все пак, не бяха стотици хиляди, така че не е трудно да отговориш на няколко писма седмично.

Взехте ли някакви идеи от тях и дали и кое да промените в списанието? И смяташ ли, че успешно променяхте вида и съдържанието на списанието, за да задържите читателския интерес?

Естествено в няколко случая сме вземали конкретни идеи на читатели, които са ни харесвали. И, разбира се, променяхме рубриките, това си е естествен процес. Ти не се ли променяш, най-малко на самите нас ни ставаше скучно. Даже читателите са ни питали “Защо спряхте тая рубрика, беше много готина”. Да, осъзнавахме, че е яка рубриката, но в някакъв момент вече не изпитвахме желание да я доразвиваме. Винаги сме гледали да правим каквото искаме, но и да се съобразяваме с желанието на читателите. Естествено, водещи са били нашите желания, защото ние стоим зад Про-рок и ние го правим. Но не и с хейтърите, с тях се забавляваме. Ей сега, под това интервю, ще има няколко хейта задължително (хаха)…

Мда, затова го правим, за да прехвърлим малко омраза и към нас (хахаха)…

Аз пак го казвам, няма ли малко негативност в обратната връзка, значи имаш лек проблем. Значи не пробуждаш някакви силни емоции или не си раздразнил никой. Защото безразличието е много гадно. По-добре хейтър, отколкото безразлични хора.

На теб кое най-много ще ти липсва като спре списанието? С какво ще си запълваш сега времето?

Днеска четох книга, примерно (хехе). Така че човек винаги ще намери с какво да си запълва времето. Това, което ще ми липсва, са може би приятелите. Но така или иначе ние си имаме вътрешен форум, който ще остане да си пишем в него. Не мога да отговоря точно. Толкова е тежък тоя камък, че може би в началото по-скоро ще ми олекне, отколкото да ми липсва.

Вие бяхте пред спиране още напролет, но все пак успяхте да изкарате още няколко броя?

Това е пак заради спонсорите и направихме уговорка за конкретни броеве. Ако ги нямаше, щяхме да спрем по-рано. Но те не носят някакво обещание занапред, а си бяха за точни броеве, и то за да направят загубата от отпечатване по-поносима, като за край на списанието.

Така ли е по-честно и почтено към читателите, да обявите няколко месеца предварително, да се знае, че спирате?

Ти как мислиш? Като читател, кажи. Аз така мисля. Докато други спират, като изчезват в небитието. Край – мълчане. Втори казват “Ето, това е последният ни брой”, което по-рядко се случва. А ние решихме така. Не съм и много сигурен, че трябваше по този начин. Но смятам, че така е по-доблестно, да кажем, че тия броеве остават, това може да очаквате от нас. Един вид дълго сбогуване с нашите читатели. Като последният брой, естествено, ще го обявим като последен. Септември ще е предпоследният и октомври края, мисля, ще е последният. Ще си направим един прощален купон с торта.

Доколкото те усещам, ти не страдаш прекалено от края на Про-рок?

О, не, не. Просто тоя момент вече го преодолях. Моментът на страдания и терзания беше, когато пуснахме електронния брой 121 на .pdf. Тогава за мен Про-рок спря реално да излиза. Пускайки тоя брой така, знаех че от тук нататък, независимо дали ще има един брой, два или три, вече дните са преброени. Това всъщност беше краят и на мен ми беше много тежко. Няма да крия, защото това са толкова години. Преодолях го лично за себе си тоя момент, но тогава беше връхната точка на разочарованието.

Какво би пожелал на сайта ни и на феновете. Последни думи!

Имаше едно интервю с норвежки блек метълист и точно така го попитахме “Последни думи” и отговорът беше ”И какво сега, аз ще мра ли?!?”. Хангарът трябва да се възползва от това, че Про-рок няма да го има. Продължавайте да пускате все така яки новини, защото съм ти казвал, че това ви е най-силната страна. Най-слабите страни няма да ги споменавам сега, вие си знаете (хахаха). Кефете се на това нещо, което правите.

Колко години ни даваш – вие 14 издържахте, ние сме почти на 8?

Е, значи и вие ще изкарате поне 14. Ей сега, като дойдат няколкостотин читатели от Про-рок… (хаха)

Благодаря за интервюто.

Моля.