Интервю с KHANЪ за това как една група съхранява себе си във времето

Напоследък слушаме много за тях, нашите българопазители, чета носеща жар в гърдите си и силна любов към музиката, която създава.

Това е първата българска група, която умело съчетава фолклор с по тежкият от своя страна, метъл. Смели, амбициозни и още много епитети, които мога да изредя по техен адрес – KHANЪ! Група, която успя да събере дългогодишният си опит, труд и усилия в първият си дългосвирещ албум, който представиха на 30 януари в столичния клуб “Live & Loud“. Казват, че както ти започне годината, така ще ти върви. Е, значи ги очаква една изключително продуктивна и успешна година, защото промо-концертът им остави един голям отпечатък в тяхната история като група.

Албумът „Знамение” съдържа 8 силно-въздействащи авторски композиции, като две от тях са по аранжимент на български фолклорни песни. Всеки, който желае може да се свърже с групата от тяхната фейсбук страница и лично до се докосне до това българско вълшебство. А сега аз ще ви направя част от разговора ми с тях за дебютният албум, бъдещите цели и планове на групата!

Здравейте! Днес сме се събрали по случай издаването на вашия първи дългосвирещ албум- „Знамение”. Честито! Какво е чувството да държите в ръцете си плодът на вашите усилия, финализиран и готов за широката публика?

Здравко: Преди всичко това е едно голямо удовлетворение, защото при записите и целият процес на работа по този проект срещнахме изключително много затруднения, за които дори не подозирахме. Успяхме да преодолеем всяко едно от тях и албума е факт, така че определено чувстваме удовлетворение в момента. Това ни дава шанс да започнем да мислим върху следващите планове и идеи, които предстоят.

Иво: Да, може би и облекчение освен това, защото проблемите наистина не бяха малко, така че облекчение е най-точната дума. Човек когато прави нещо, то не винаги се получава по план и така както трябва да върви, трудностите по пътя никога не са малко.

Жо: Албумът скрепи групата като колектив много повече от колкото ЕР-то и много повече от колкото работата ни по концерти. Също така това беше момента, в който се получи симбиоза между нас. Всичко останало се обобщава в това, което те казаха.

Вероятно доста хора са ви задавали този въпрос, ще го задам и аз. Защо чак сега идва албума, на този доста по-късен етап от вашето сформиране като банда?

Здравко: За тази една година ние преминахме през ужасно много неща. Защо чак сега? Защото се натоварихме с изключително трудната задача да създадем нещо, което е голямо за нашата малка страна и сцена. Правим го сами, без чужда помощ. Много от нас дори нямаха опит със записването на музика и всичко това ни отне доста време.

Иво: Докато не започнеш да правиш нещо, реално не разбираш колко много ще изисква от теб като усилия. Мислиш, че ще стане по един начин но излизат проблеми, които са непредвидени и става съвсем различно. В процеса на работа винаги е по различно.

Какво олицетворява „Знамение”?

Иво: Според мен „Знамение” е първият такъв албум направен в България. Неговото значение за мен е крайно субективно и всеки вижда нещата  в държавата по собствен начин, било за нейното състояние, сцената или от каквото и да е естество.

Здравко: Текстовете в албума засягат проблемите на нашето ежедневие, които са поднесени така, че хората да свържат и с  тяхното миналото. Опитали сме се да направим връзката между минало и настояще, като с това показваме че хората винаги са имали сходни проблеми и не е било толкова по различно преди.

Какво бихте искали да предадете като послание чрез албума?

Иво: Че сме ебати яките копелета! (смеят се всички)
Това отново е субективно, на един човек може да му стане свидно за състоянието, в което живеем, на друг може да му стане готино че има такива неща, на трети може да му е безразлично. Единственото, което аз се надявам е да създава добри емоции у хората и това би било напълно достатъчно.

Ще последват ли концерти, чрез които да представите албума и в други градове?

Жо: Да, определено! Следващата ни крачка е нашето участие на Valentine`s Massacre – София и Пловдив, в подкрепа на нашия албум. След това планираме през късната пролет нещо като мини-турне из страната, извън България също, но за това е рано да се говори за момента все още го планираме и изясняваме.

Това, което исках да обобщя е, че ще наблегнем повече на концерти, защото това е един от най-добрите начини да промотираш и да покажеш музиката си, така че тя да достигне до възможно най- много хора. Khanъ е група, която предава изключително много и трябва да бъде чута и видяна на живо, за да може да усетят най-добре песните ни. Ние винаги ще наблягаме повече на нашите концерти и участия, но всичко винаги зависи и от това как се развиваме като група.

Марто: Казвали са ми, че на живо свирим по-добре от колкото на запис, което е един голям комплимент за групата и това наистина ни радва.

Имате ли си лични фаворити от албума? Kои са любимите ви песни и защо?

Марто: Всеки от нас си има такива песни фаворит, въпреки че аз специално се кефя на всичките. Може би „Земя”и „Жар” са песните, които имат повече мелодия и са по развити музикално. Ако трябва да определя песните ни на типове може би ще ги категоризирам в два типа, такива които са малко по първични и имат по голям емоционален заряд и такива, които са по мелодични и имат мелодия и послание.

Жо: Моята е „Жар” естествено, защото аз лично я свързвам на личностно ниво, жар, земя, огън и това всичко ме привлича ужасно много и най-вече самата песен, начина по който я свирим, начина по който я пеем също. Предава една изключително силна емоция, която винаги ме разтреперва, когато я изпълняваме и това ми е абсолютният фаворит. Също така е и най-любимата ми песен в цялото творчество на Khanъ, не само за албума.

Иво: Моите определено са „Гарван” и „Земя”.

Здравко: Според мен трябва да обърнем малко повече внимание на „Небе”. Аз лично съм фен на тази песен още преди да стана част от групата и тази песен е претърпяла много развитие. Малко или много илюстрира развитието на самата група.

Марто: Искам да допълня , че „Небе” наистина е страшно емблематична за групата. Тази песен е направила тази група, точно това което е, ако мога така да се изразя. Но пък новите песни като „Земя” и „Жар” символизират това, което тепърва предстои и идва.

Кои бяха най-тежките ви моменти от както сте група?

Здравко: Много ни беше трудно да намерим музиканти, които да искат да свирят нашата музика. Получавахме въпроси от типа на „защо чак сега добавяте гайда?”. Всъщност това си беше един доста сериозен проблем да намерим човек, който свири на гайда и би свирил с нас нашата музика. На запад може да е доста разпространено, но това е нещо ново за България. Факт е, че нашия гайдар с който записахме песните от албума, дори не беше чувал, че метъл може да се съчетае  с нашия български фолклор.

Трябва да допълня, че към затрудненията има още една важна стъпка, която се оказа доста трудоемка. Това са авторските права на групата. Хора, които не са се занимавали до този момент с нещо такова , това се оказа наистина много работа и бюрокращина. Групи, които все още не са стигнали до това начинание могат да се обърнат към нас и ние ще ги снабдим с пълния набор документи, които са им нужни.

Трудно ли е да се спогаждат толкова много хора, различни характери и стилови предпочитания, предполагам?

Здравко: Дисциплината ни е един доста голям проблем, в това отношение.

Иво: Да, най–вече това ни е проблема при спогаждането, липсата на дисциплина.

Има ли някаква определена йерархия в групата или поне разпределени роли, за да бъде по лесно управлението на банда като вас с толкова много хора  в нея?

Жо: Както казаха и те най–големият ни пропуск беше точно в липсата на дисциплина и това, че не можем да се разбираме. В един момент се наложи да има някакво подразделение и всеки да има своята роля, всеки да си има задачи и да се занимава с нещо и накрая да даваме отчет за готовите резултати. Това беше първоначално, от там нататък вече трябваше да решим кои хора да бъдат с една идея над останалите, за да могат да взимат решенията, които са най-добри за групата.

Като за основен шеф на бандата, така да се каже, е Симо, защото той е основоположник на тази група и е редно той да взима крайните решения, които да се случват в нея. Той е човекът, който знае самата идеология на Khanъ и може да се каже, че просто знае най-добре кое е правилното за групата. От там нататък вече има човек който да се занимава със записите, ПР-а на групата и т.н. Най-важното за нас е да съхраним основната идея за групата и да взимаме възможно най-правилните решения, които ще я развиват.

Като спомена развитие, към какво ще се насочите тази година? Какви са вашите цели?

Иво: Една малка част е свършена с финализирането на албума, от тук нататък е нужно да свирим на абсолютно всяко място, където биха искали да ни чуят хората. Най- малкото е да запазим този ритъм на работа, защото имахме проблем със сработването. Всичко останало идва от само себе си в процеса на работа.

Да очакваме ли в най- скоро време и видеоклип от групата?

Жо: Да, разбира се! Но трябва да отбележим, че за това отново се изисква време, изискват се и финанси. Ние сме много хора в групата, което от своя страна означава, че всеки има и различно мнение и предпочитания, ангажименти. Субективно е много, но определено видеото е част от плановете ни.

С кои български групи се чувствате най-добре на сцената и бихте правили концерти заедно?

Здравко: Много бих искал да свирим на една сцена с Vrani Volosa, защото на времето когато издадоха първият си албум, за първи път чух българска група, която аз да харесам.

Марто: С удоволствие бих направил концерт с Oratnitza, въпреки че не знам до колко си подхождаме стилово, според мен би се получило много добре.

Жо: Аз може да прозвуча малко по-различно, но смятам че за мене няма българска група, с която да мечтая да бъда на една сцена, по простата причина че в рамките на нашата държава всичко е абсолютно възможно. Моите цели са да бъдем на една сцена с групи като Eluveitie, Korpiklaani, Arkona и да свирим с групи, които са много по големи от този калибър, защото в България мисля че в стила който свирим може да се каже ,че ние сме едни от по навлезлите групи и спокойно можем да свирим с такива групи.

Личният план пречи ли по някакъв начин на вашето професионално отношение към групата? Някои от вас вече са семейни, как се справяте с всичко това?

Здравко: Трудно е на всеки един то нас да намери време въпреки всичките си задължения, но най-важното е че правим компромиси за групата и успяваме.

Какво се промени в Khanъ от началото до този настоящ момент? Каква равносметка може да направите?

Здравко: Лично за мен няма друга група, в която аз да искам да свиря. Това е, което мога да кажа аз.

Иво: За мен лично като екип много се развихме, като музиканти също мисля, че всеки е напреднал по един или друг начин.

Жо: В началото когато се събрахме в този състав бяхме хора, които имат някаква основна идея, но не знаехме как точно да се случват нещата , а сега точно сме екип и един тийм, който абсолютно знае какво се случва и какво ще се случва.

Марто: Това, което ме привлече в групата е именно фолклора и това, че  е нещо различно. А аз имам афинитет към българският фолклор, занимавал съм се и с народни танци преди да започна да пея и тези народни инструменти моментално ме привлякоха в Khanъ.

И моят финален въпрос! Ако музиката е най-доброто средство да изразиш себе си пред света, какво е вашето финално послание към всички хора, които ви подкрепят?

Иво: Благодаря като за начало на всички хора и ги съветвам никога да не се ограничават от стил, музика или каквото и да е!

Здравко: Нека всеки един търси корените си, това за мен е най-важното!

Марто: Продължавайте да ни подкрепяте, както нас така и всички българи!