scanner2Проблемът на немските хеви/пауър банди от средата и края на 80-те години на миналия век е, че точно тогава HELLOWEEN издават „Keeper of the Seven Keys Part I&II”. И всичко, което излиза по това време като дебюти и албуми, остава в дебелата сянка на двата Кийпъра. Тук може да се търси причината и за неуспеха на SCANNER – банда с два страхотни албума, но… без съществен успех. Да, днес „Hypertrace” и „Terminal Earth” са вече легендарни, но тогава не водят до кой знае какъв успех. Защото Германия и света си имат „Keeper of the Seven Keys Part I&II”. По-важното е, че основателят, композиторът и китаристът Axel „A.J.“ Julius не се отчайва и продължава да поддържа с променлив успех живота на SCANNER. И ето че в началото на 2015 групата издаде шестия си албум „The Judgement”. Шест диска за 30 години… Това е наследството на двете части на „Keeper of the Seven Keys”. Толкова за тях. Останалото от Axel „A.J.“ Julius.

Интервюто с Axel „A.J.“ Julius (SCANNER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 2.02.2015 година и е публикувано в списание „Про-Рок”.

От другата страна – Привет, Axel, повдигни завесата от новия албум на SCANNER „The Judgement”.

Axel „A.J.“ Julius – Ако си слушал първата песен, който пуснахме в Ю Тюб „F.T.B.”, албумът е завръщане към корените за SCANNER – поглед към началото на бандата от 80-те и 90-те години. Буквално се опитахме да възродим духа на групата, който е съхранен в първите ни два албума „Hypertrace” и „Terminal Earth”, като го направим актуален днес. Смятам, че сме постигнали целта си.

От другата страна – Защо 20-години по-късно отново се опитахте да създадете албум като „Hypertrace” и „Terminal Earth”?

Axel „A.J.“ Julius – Защото харесваме онези песни повече от днешната музика. Това е основната причина. В предишния албум „Scantropolis”, си направихме експеримент с женски вокали. Изборът за дама зад микрофона на SCANNER не беше лош, но се оказа, че определено е грешка. Наложи се отново да сменим вокалиста, за да осъществим това, което искахме. След като взехме това решение, продължихме отново с мъж. Това е Efthimios Ioannidis, който стана част от групата през 2002. Тогава погледнахме към корените на бандата.

От другата страна – Работното заглавие на новия албум е било „Judgement of Religion“. Защо го оставихте само „The Judgement”?

Axel „A.J.“ Julius – Защото не искахме да насочваме вниманието на хората върху религията. В албума и без това има застъпени достатъчно религиозни теми, за това и я махнахме от заглавието. То и без нея „The Judgement” означава „Денят на страшния съд”. Ако погледнеш обложката ще видиш, че Скенера се връща на земята, за да види как вървят нещата. Това на което става свидетел са проблемите, които са връхлетели планетата. Ако си пуснеш новините днес или каквото и да нещото, от където черпиш информация, ще видиш, че в основата на много проблеми стои религията. С това се занимава и концепцията на албума. Обаче изхвърлихме думата „религия” от заглавието, защото не я искахме там.

От другата страна – На обложката стоят символите на големите религии…

Axel „A.J.“ Julius – Идеята е футуристична. Тези символи са върху един червен флаг. Всички, които се изповядват днес – християнство, мюсюлманство и юдаизъм, са обединени. На края обаче никой не е наясно какво точно става след тяхното единение и най-вероятно проблемите са повече от преди. Това е идеята зад обложката.

От другата страна – И как тази идея, се връзва със съдържанието на албума?

Axel „A.J.“ Julius – Заглавното парче „The Judgement” е свързано с обложката. Имаме парчета като „Pirates” и „Warlord”. Погледни го така – всяка общност е част от едно голямо обществото, като пиратите например и всяка една малка общност си има собствена религия. За господарите на войната това са оръжията, защото печелят от тях. И си задаваш въпроса – „Явно нещо става с религиите и ценностите, които хората имат навсякъде по света?” Също така съвременните ценности са доста грешни според мен и това трябва да се казва.

От другата страна – Значи има една червена нишка, която преминава през албума…

scanner1Axel „A.J.“ Julius – Точно така. Тази червена нишка преминава през няколко песни. Останалите са отделно. Обаче половината от албума се занимава с тези проблеми.

От другата страна – Според сайта Ви работите по новия албум от 2005-2006. Обаче онзи материал никога не е издаван. Какво стана с тези записи?

Axel „A.J.“ Julius – Имахме проблем, опитахме се да подсигурим всички етапи по създаването на албума, но загубихме информацията от хард диска. Бяха останали само няколко записа, който се опитахме да спасим, но се оказа много скъпо. Имахме няколко неизчезнали идеи. Така че си казахме: OK, опитахме всичко, но успяхме да спасим само 4-5 парчета, половината материал липсваше. Трябваше да вземем решение дали да започнем наново със старите неща след толкова много години или да запишем нови песни. Тогава решихме да започнем на чисто. След всички тези години беше по-добре да създадем нови композиции, още повече че оцелелият материал беше доста остарял. И отношението ни към него беше различно. Искахме нещо свежо. Така през 2013 започнахме да създаваме нови парчета, като на живо от старите изпълнявахме само две композиции. Едната, която нямаше как да не влезе в албума е „The Legionary”. Включихме я, защото феновете я искаха. Останалото е нов материал.

От другата страна – Защо за 30 години групата има едва шест албума?

Axel „A.J.“ Julius – Такава ни е съдбата. Причината е, че винаги сме имали проблеми с вокалистите. Това започна, когато първият ни певец напусна. След като дойде вторият, проблемите станаха още повече. Всички тези паузи бяха, за да намерим следващия зад микрофона. Също така знаеш, че когато някой напусне една група, проблемите стават по-големи и повече. Решаването им отнема време. През 1995 година вече бяхме с трети вокалист. С него записахме два албума и след втория и той ни напусна. След това загубихме още време до 2002. И всичко това, заради търсенето на певци. Та, това е причината до момента да имаме само шест албума.

От другата страна – Между 2002 и 2015 има 13 години тишина. Това направи ли Ви по-силни и успяхте ли да изчистите приоритети си?

Axel „A.J.“ Julius – Точно това се получи. Когато открихме сегашния ни вокалист Efthimios Ioannidis през 2002, решихме не да издадем нов албум, а да сплотим групата, да имаме добър състав. Това означава, че добрата банда ще продължи да съществува, ако хората в нея са приятели. Тогава и съставът ще е стабилен. Това е първата причина. След това искахме да видим как изглеждаме на живо. След като се убедихме, че всичко е както трябва, решихме да издадем нов албум. Всъщност трябваше първо да открием хармонията в групата и след като това се случи, дойде и идеята за ново издание. Това стана през 2006 година. Тогава за първи път поехме по пътя на новия диск. Днес Efthimios Ioannidis е певецът с най-продължителен стаж в SCANNER, ако го сравниш с останалите, които идваха за по една-две години, някои оставаха и по четири, но Efthimios Ioannidis е повече от десет с нас.

От другата страна – Как гледаш на „Scantropolis” – като добър експеримент или албум, който не би трябвало да съществува?

Axel „A.J.“ Julius – 50:50. Преди да се спрем на Lisa Croft, албумът беше планиран с друга певица. Бяхме го предвидили с беквокалистка ни Chris. Много искахме да го направим с нея. Тя обаче имаше проблеми. Накрая реши да не участва и така я сменихме с алтернативна певица . Това беше Lisa. След излизането на албума обаче, тя не беше убедена, че иска да продължи с групата. Когато продукцията беше готова и трябваше да тръгнем на турне, Lisa стана част от кавър банда, която прави версии на песни на групи от Toп 40. Викам й – „Какво се случва скъпа, трябва да тръгваме на турне, а ти ще участваш на концертите на тази кавър формация Toп 40. Срамота!” Не трябваше въобще да обсъждаме този проблем, но искахме турне. Това обаче така и не стана. Продължихме без нея. Това беше най-разочароващото. Дадохме й шанс да запише албум с нас. Трябваше да направим компромиси, защото тя и без това не беше толкова добра вокалистка, както Chris. И накрая дори не искаше да тръгне на турне с нас. За това за себе си харесвам този албум, защото не е лош, но не е и толкова добър, колкото трябва да бъде. Това е основното.

От другата страна – Голямата цел пред „The Judgement”?

Axel „A.J.“ Julius – Искаме албумът да бъде забелязан още повече и бандата да получи по-голямо внимание, отколкото има до момента. Смятам, че сме създали здрав диск. Ревютата са по-позитивни в сравнение с предишните албуми. Искаме да свирим в цяла Европа. Надявам се да стъпим и в САЩ. Това е голямата ни цел с този албум.

От другата страна – През цялата си кариера правите само един кавър „Innuendo” на QUEEN и никакви други…

Axel „A.J.“ Julius – Изборът ми беше продиктуван от факта, че QUEEN се слушаха от много хеви метъл фенове. Те бяха причина много меломани да прослушат хеви метъл. През седемдесетте QUEEN се считаха за поп музика и ги пускаха по популярните предавания, но като рок музика. После идваха тежките китари и всичко останало. Същото беше и с мен. Исках нещо по-тежко от всичката поп музика и винаги слушах QUEEN, когато си пожелавах по-тежки композиции по радиото. След това загубих всички контакти с радиоводещите и това продължи години. Една нощ слушах радио и по него звучеше „Innuendo”. Не знаех, че е песен на QUEEN, защото я хванах от средата, където звучат фламенко китарите. След това дойдоха твърдите рифове в края и си помисли, че песента може да звучи още по-тежко, но все още не знаех, че това е композиция на QUEEN. На следващия ден говорих се един приятел, който ми каза, че подобна комбинация има в една песен на британците. Той ми пусна „Innuendo”, за да види дали говоря за нея и се оказа, че е точно тя. От този момент нататък си поставих за цел да й направя кавър, защото от една страна исках да почета групата, а от друга – да направя песента по-тежка. За това и записахме този кавър.

От другата страна – А защо нямате други кавъри – доста групи ги записват, за да ги включат като бонуси?

Axel „A.J.“ Julius – Никога не съм изпитвал нужда да направя друг кавър. Пък и ние не сме кавър група. Може би ще направим нещо в бъдеще. Идеята за бонус е добра между другото…

От другата страна – Нека да се върнем на религиозната част от новия албум – преди време стана ясно, че барабанистът Franz Eichberger Ви е напуснал по религиозни причини, ама вие нямате нищо религиозно в музиката си?

Axel „A.J.“ Julius – Няма как да го обясня. Когато пътувахме за един концерт в Швейцария, той ни изненада с думите, че Иисус му е проговорил и му е казал, че трябва да пее за това, което Иисус прави. Когато ми го каза, не го разбрах и го накарах да ми го обясни. Тогава той допълни, че Иисус му е казал коя музика харесва и че трябва да изпълнява само нея. Попитах го коя е тази музика и той ми отговори, че не е тази, която свирим в момента. Пак го попитах, защо мисли така, трябва да има някаква причина. Той ми каза, че тази музика е грешна. „Добре тогава, какво можем да направим?” Franz ми вика – „Нищо, трябва да напусна групата”. Съгласих се с неговото решение. Когато нещата са поставени по този начин и обяснени по този начин, няма какво да се направи. Той трябваше да напусне, а ние не можехме да сторим нищо. Това беше причината, той да се раздели със SCANNER. След това във всеки имейл, който ми пращаше, ми пишеше, че ако започнем да свирим християнска музика или уайт метъл, ще се върне. Само това ми повтаря.

От другата страна – Какво мислиш за тази ситуация?

Axel „A.J.“ Julius – Не сме християнска банда, но сме повече християни, отколкото други групи, а това е рядко срещано. Други бадни се занимават с дявола и т.н. Това което правим ние не е против християнството и религията като цяло. Дали релгията дава нещо добро на човечеството и дали човекът няма да се справя по-добре без нея – това е въпросът, който повдигаме с албума. Не сме против Иисус или Бог. Искаме да накараме хората сами да си зададат въпроса, какво им носи религията.

От другата страна – Как си обясняваш култовия статут на Вашите албуми „Hypertrace” и „Terminal Earth”?

Axel „A.J.“ Julius – Времената бяха такива. През 80-те, започнаха да се появяват немски банди и сигурно първите ни два албума са излезли в правилното време и на правилното място. Това е съдбата ни, не знам…

От другата страна – Защо Ralf Scheepers никога не стана вокалист на Scanner, а пее само бекинг вокали в „Hypertrace” и изпълнява първата песен от албума „Ball of the Damned”?

Axel „A.J.“ Julius – Да, той изпя „Puppet on a String”. Беше в студиото, докато записвахме „Hypertrace”, помагаше ни с вокалите. Това беше първият ни контакт с него. Стори ни се приятен човек. Поговорихме за плановете му, тъй като си търсеше банда, с която да свири. По това време не участваше никъде. Казахме му – че би бил добре дошъл при нас, но в момента си имаме вокалист. В противен случай бихме взели него. И така, след две години, когато нашият певец ни напусна, първият на когото се обадих, беше Ralf Scheepers. Ralf обаче отклони предложението, защото в момента пеел в друга банда и не е свободен. Следващия път, когато го потърсих беше след „Terminal Earth”. Отново му се обадих и го попитах дали този път няма да избере SCANNER. Той отговори, че съжалява, но преди два дни е обещал на Kai Hansen от GAMMA RAY и че застава зад микрофона на неговата банда. Отвърнах му – „Лош късмет”. Всъщност донякъде е лош късмет, донякъде е смешно, защото всеки път, когато си говорим, той казва, че няма банда, с която да пее, а когато му отправям сериозно предложение да се присъедини към нашата, винаги се оказва, че е зает – „Преди два дни приех предложението на…” В този смисъл решихме да направим нещо заедно и в албума „Ball of the Damned” записахме една песен зедно. Лош късмет или шега на съдбата, това е. Преди една-две години се опитахме да направим концерт с него, на който да изпълним целия „Hypertrace”. Всичко беше планирано и организирано, но в крайна сметка идеята пропадна, заради ангажиментите му с PRIMAL FEAR.

От другата страна – Я да те питам нещо – в списъка с благодарности в книжката на „Terminal Earth”, ти Martin и Tom S благодарите на вашата учителка Erich Miedza, защото Ви е въвела в музиката, като Ви е дала възможността да дърпате едно пиано на някаква сцена по време на час. Това какво трябва да означава?

Axel „A.J.“ Julius – Това беше шега на моята учителка. Питаше ни „Кой от вас се интересува от музика?“, всички се разкрещяхме „Аз, аз, аз“, а тя ни отговори: „Добре, тогава излезте на дъската, сега преместете пианото от ляво на дясно. Аз казах – „Добре, мога да се справя“, а тя ме плясно по рамото с думите „От мен да знаеш, музикалният бизнес е най-тежкият бизнес“. Аз й отвърнах „Добре, сигурно сте права, ще го понеса.“ Може би е била права, сигурно е било само шега, но в нея има доза истина.

От другата страна – Сменяме въпросите – какви смущаващи песни може да открие човек на твоята mp3-ка?

Axel „A.J.“ Julius – Мооожееее бииии… Shakira.

От другата страна – Shakira? Какво й харесваш на Shakira?

Axel „A.J.“ Julius – Имам всичките й албуми на mp3-ката си и много ми харесват. Разбира се, че е много различна от KILLSWITCH ENGAGE, които също слушам. Обаче Shakira направо ми отнема агресията, аз съм агресивен и т.н., слушам я пет минути и ставам напълно спокоен.

От другата страна – Може би някой ден ще я поканите да пее във Ваш албум?

Axel „A.J.“ Julius – Хахаха, може би…

От другата страна – Какъв музикален стил не можеш да издържаш?

Axel „A.J.“ Julius – Имам проблем с някои наистина глупави рап метъл банди. В Германия има един тип, казва се Bushido. Текстовете му са на немски и са много тъпи. Против жените е… Абе срещу всичко е. Ползва се обаче с голямо внимание, но не го харесвам, защото никога не е позитивен, винаги е негативен. Това ме кара да не му слушам нещата. Музиката е добре, но в комбинацията с някои текстове, не мога да я понасям.

От другата страна – Спомняш ли си къде беше първият концерт с SCANNER?

Axel „A.J.“ Julius – Трудно ми е. Първият ни концерт беше в Лондон или Нюкясъл, не се сещам. Може и да сме свирили преди това в Есен, Германия. Не си спомням с точност. Може би първо в Есен и след това в Лондон.

От другата страна – С коя друга банда свирихте в Есен и Лондон, помниш ли?

Axel „A.J.“ Julius – Да, в Лондон свирихме със S.A.D.O. В Есен, май не си спомням точно, не искам да те излъжа.

От другата страна – Последен въпрос – ако имаше възможността да срещнеш 20 годишния Axel, какъв съвет би му дал?

Axel „A.J.“ Julius – По това време, когато бях изправен пред избора да стана музикант, следвах физика и астрономия. Сега като гледам нещата от материалната им страна, си мисля, че може би щях да изкарвам повече пари като физик. Така че бих казал на 20-сет годишния Axel следното: „Axel, ти пак си пей. И ако решението ти е да станеш музикант, добре, но моля те, обмисли го добре!”