Godsmack и компания превърнаха Бургас в един истински Summer Chaos

Всички по една или друга причина очаквахме Summer Chaos с огромно нетърпение. И се оказа, че това трепетно очакване е напълно оправдано. Всяка една от групите даде своят дял за това фестивалът да се окаже едно от най-добрите събития, състояли се скоро у нас.
Началото дадоха момчетата от The Pomorians, родна група с вокал Янко Бреков. Те се справиха отлично с подгряването на хората, които вече се бяха събрали в очакване и на останалите групи. Момчетата се раздадоха и дадоха енергия и на публиката.

Biohazard

Веднага след тях на сцената се качиха и бруклинските машини от Biohazard, те не само че разгряха публиката, но буквално я покориха. Вокалистът на групата Billy Graziadei определено знаеше как да вдигне градусите до незнайни височини. Освен, че забиха едни от най-популярните си парчета като “Shades of Grey”, “What Makes Us Thick”, “Urban Discipline”, “Wrong Side of the tracks” и др., Billy на няколко пъти се качи на оградите и почти влезе в публиката за най-голям ужас на охраната, но момчетата се справиха доста добре с това предизвикателство. Явно на русата фурия му хареса тази реакция и я повтори повече от няколко пъти, докато не дойде и ред на Punishment, когато направо посочи първите, попаднали му пред погледа фенове от публиката и с помощта на охраната ги изкара на сцената. Редом с феновете той и останалите момчета дадоха дори над 100%. Едва ли имаше хора, които до Punishment смятаха, че може да има по-голям контакт с публиката и да донесе повече изненади, но… Явно може. Така добре поднесена музика с изключително добър контакт с феновете Biohazard нажежиха обстановката и съм убедена, че си спечелиха много нови почитатели. Това бе едно изпълнение, за което хората дълго време ще говорят.

Amorphis

Има ли нещо положително за казване за Amorphis, което да не е било казвано вече? Има ли нещо положително за казване за Amorphis, с което да не са съгласни абсолютно всички? Точно така: и на двете отговорът е ‘НЕ!’ Amorphis са на ниво всеки.един.път. Amorphis показват какво е класа, Amorphis редефинират
думата ‘емоция’ и ако още веднъж повторя името им, ще ми е за сефте.
На българската публика отдавна ѝ е ясно, че магия като тази на финските бардове трудно се намира и още по-трудно се създава. Затова и всеки техен концерт е дългоочаквано и висококачествено събитие.
Summer  Chaos тази година беше с разнообразен подбор и вмъкването на вълшебните мелодии на Amorphis между поп метъла на Papa Roach и дивашкия хардкор на Biohazard беше като приятен хладен повей в петдесетградусова жега. Сетлистът беше съставен от единадесетте най-обичани песни, задължителният контингент класики включваше Into Hiding, The Wanderer, Drowned Maid, You I Need и още седем други композиции, които може и да сме слушали и гледали поне хиляда пъти, но всеки от тях си е заслужавал чакането и преживяването: Hopeless Days, Sampo, Silver Bride, The Smoke, Against Widows, Towards and Against, House of Sleep. При следващото им посещение у нас (което ще бъде скоро, както обеща китаристът Tomi), ще се запознаем на живо с  чарковете на следващия им албум Under the Red Cloud.

След  Amorphis щафетата поеха  Papa Roach, повече от час те споделяха невероятния си магнетизъм и нестихваща енергия с публиката на стадиона, карайки хора от няколко различни поколения да подивеят, скачат и крещят заедно с тях и песните им. Публиката си заслужи близо петнадесет парчета, като началото постави “Face Everything And Rise” (песен, която е на по-малко от година), а веднага след нея последваха “Between Angels And Insects”, “Where Did The Angels Go?”, a на “Blood Brothers” Jacoby реши да слезе при оградите и естествено стадионът избухна. Освен физическия и вербалния контакт с публиката, той имаше и постоянна мимическа  закачка с тълпата. Последва изпълнението на още парчета от репертоара на групата, както такива от новият им албум, така и от по-старите, между заглавията се наредиха песни като „Gravity”, “Falling Apart”, “Getting Away With Murder” и точно когато си помислихме, че всичко ще завърши с небезисвестната „Last Resort”, групата, явно очарована от сърцето и душата на българската публика, си взе довиждане с нас с „…To Be Loved”.

Godsmack

И ето лека-полека времето се изтърколи до момента, в който по-голяма част от публиката трепетно очакваше от години. След като 2012 бяхме на крачка от това да ги видим, но непредвидени обстоятелства попречиха на бандата да стъпи на българска земя тогава, сега всички бяхме затаили дъх. Не знам как да Ви опиша с думи това, което трудно се описва. Целият този взрив от викове, ръце и усмивки, който се случи, когато Godsmack се качиха на сцената. Sully определено знаеше, какво иска българската публика да чуе и сам каза, че ще изпълни доста от старите парчета, които знае, че обичаме, но също така са издали нов албум и искат да ни изпеят и някои песни от него. Естествено за толкова загрята тълпа скоростта можеше само да се увеличи до “1000hp”, което беше и откриващото парче за групата. Хората се тълпяха и искаха да стигнат колкото се може по-близо до сцената, а момчетата от Godsmack се хвърлиха в стопроцентовото раздаване още от първата песен. Следващата песен бе удар в десетката и накара тълпата да полудее два пъти повече, ако това бе възможно, но едва ли имаше човек на този стадион, който да не е чувал и да не е избухвал поне един път на “Crying Like  A Bitch”. Не дадоха време на публиката да си поеме дъх и буквално ни попитаха “What’s Next?” – изключително силна песен от новия им албум. Последваха култовите “The Enemy” и „Straight Out Of A Line”, а когато настъпи моментът за “Awake”, тълпата обедини глас и звучеше като едно цяло, един български хор, припяващ на Sully думите от тази песен.

Последваха още две парчета от новия албум “Generation Day”и „Something Different”, за която Sully благодари, че българските фенове държат толкова дълго на първо място в по-тежките класации. Каза, че на тази песен навсякъде правят един експеримент и че ако публиката се справи страхотно, ще влезе в документалния филм за турнето, който предстои. За целта помоли, когато скоростта на песента започне да се покачва и той запее, всички да почнем да скачаме с ръцете горе, така че да ни усетят дори в Москва. Е дали са ни усетили в Москва не знам, но определено стадионът се превърна в едно море от подскачащи ръце, и гласове припяващи на Sully. За да накараш близо 10 000 човека да подскачат, след като са били на крак цял ден, и то да скачат като за последно, трябва да имаш много харизма, а Sully определено се оказа, че има такава. Последваха големи хитове като “Keep Away”, “Love, Hate, Sex, Pain” и “Voodoo”  – опасна комбинация, когато имаш пред себе си една полудяла от удоволствие и положителни емоции тълпа. Едно огромно сърце, биещо в такт, който момчетата от Godsmack бяха избрали и наложили.

Последва парчето “Moon Baby”, a след него един грандиозен спектакъл от страна на Sully и Shannon Larkin на два сета барабани. Мисля, че единствената дума, която може да обхване това, което те направиха, не е от най-професионалните, но е най-близката до това, на което станахме свидетели, а именно лудница. По време на самото шоу момчетата превъртаха палки над главите си, мятаха ги в публиката и със светкавична скорост вадеха нови. Минаха през малки отрязъци от велики песни като “Back In Black”, “Walk This Way”, “Creeping Death” и др. След великолепния спектакъл последва изпълнението на “Whatever” и обръщение на Sully към нас, в което от сърце (аз лично му вярвам, за Вас не знам) ни нарече „най-добрата публика в Европа, която е виждал“. Обеща, че ще се видим отново, а най-големия жест, който направи, е взимайки нашето знаме и обвивайки го около врата си, да изкара и две дечица на сцената, приканяйки ни да ги погледнем и хубаво да запомним, че това е бъдещето ни. А после последва песента за довиждане, песента, която няма човек, който да не е чувал  – “I Stand Alone”–  запомнящо се парче, звучащо и във филма “Scorpion King”.

Ден след фестивалът в личният си Instagram профил и страницата си във Facebook, Sully отново се обърна към Българската публика с думите:

Bulgaria you are a gift! Thank you for being so special to us. Obíchame Vi! See you soon!

В заключение мога да кажа само едно – Summer Chaos се оказа един грандиозен хаос от положителни емоции и едно невероятно изкарване. Определено до момента това се откроява като събитието на лятото, а всички, пропуснали го, могат само да съжаляват, защото ние видяхме и станахме част от един фестивал, в който и публика и групи се раздадоха на максимума си, а звукът минаваше 1000hp! Благодаря на организаторите, изпълнителите и на всеки един фен, присъствал там, за цялата емоция, която заедно създадохме. Този фестивал сбъдна мечтите на близо 10000 българи.

За нас бе изключително приятно да предадем тази емоция за вас:

RoseRed (и специално за Amorphis Jolee)